7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. София, 17.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2046/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба – № 6909/02.03.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подадена от С. Х. М. срещу решение № 133 от 26.01.2018 г. по гр. дело № 2155/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Ответниците Г. И. Я. и С. П. Я. са изложили възражения по чл. 287, ал. 1 ГПК, с които поддържат липсата на предпоставки за допускане до разглеждане на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че не са налице основания за допускане касационен контрол, поради следните съображения:
Състав на В. / Варненски окръжен съд / се е произнесъл по искове, предявени от касатора срещу настоящите ответници за солидарно заплащане на сумата 8769.01 лв., главница и сумата 90.30 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 08.12.2016 г., с които според твърденията му ответниците неоснователно са се обогатили за негова сметка с разходите за възстановяване покрива на сградата в първоначално състояние, след премахване на незаконно строителство /2002 г. – 2008 г./ на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са отхвърлени. За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните обстоятелства: ищецът е собственик на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], подробно описана в мотивите и идеална част от дворното място, а ответниците са собственици на втория етаж от същата сграда и идеална част от мястото в режим на съпружеска имуществена общност; към датата на придобиване на имота – 07.09.2016 г. покривът на сградата е премахнат и ищецът възлага неговото възстановяване с договор за изработка от 13.10.2016 г.; след строителството ищецът изпраща покана на ответницата за заплащане на средствата, вложени за извършените СМР /строително – монтажни работи/; с акт № 1/01.06.2017 г. на [община] е констатирано, че изграденият покрив е незаконен строеж, извършен без инвестиционен проект, разрешение за строеж и е издадена заповед за премахването му, като според страните заповедта е обжалвана. Предвид горните факти съдът е обосновал извод за това, че всички действия по отношение на общите части на сградата следва да се осъществяват по правилата на чл. 30, чл. 31 и чл. 32 ЗС, в случая изграждането на покрива от ищеца не е съгласувано с останалите собственици. Мотивиран е още извод, че строителството не е текущ, а основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 и т. 43 ДР на ЗУТ, има за цел възстановяване конструктивни елементи на общата част. В тази връзка, с оглед техническата експертиза е обосновано разбирането, че изпълнението на строителството е в отклонение от предвижданията – увеличена е обема на покривната конструкция и наклона в посочените части, а отделни СМР не са съобразени с нормативните изисквания, строителство при посочените параметри не е одобрено по реда на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, констатациите при проверката го квалифицират като незаконен строеж по чл. 225 ЗУТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като граждански съд се е произнесъл по въпрос от компетентност на административен съд, а именно относно законосъобразността на административен акт. От мотивите на въззивното решение не се установява поддържаното от касатора твърдение. Разгледан е иск за неоснователно обогатяване, в обжалвания акт не се съдържа произнасяне по законосъобразността на издадената заповед. Същата е обсъдена с останалите доказателства, без да се третира законосъобразността й. Поради това не е налице и противоречие с разрешенията в ТП № 1/20.09.2016 г. на ВАС и ВКС /Тълкувателно постановление № 1/20.09.2016 г. по т. дело № 1/2015 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС и съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС/. При служебния контрол касационният съд не установява други основания за вероятна недопустимост на решението, предвид наличието на предпоставки за разглеждане на спора по същество – ищецът има право на иск, това право е надлежно упражнено, както и правото на жалба, което е упражнено също така по предвидения в закона ред. Решението е постановено от компетентния орган – въззивен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, спазена е формата на акта, същият е подписан от съдиите, участвали в разглеждането му и обективира ясно съдържание на мотивите и диспозитива. Поради това следва да се приеме, че не се налице данни решението да е нищожно.
В изложението е поставен въпрос със следното съдържание: „Следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържа изложение на всички доводи и възражения на страните, както и да се изложат от съда ясни и точни мотиви, защо съдът счита за доказани или не определени факти и защо съдът счита възраженията на страните за неоснователни?“. Въззивният съд е обсъдил представените доказателства, без да ги изброява изчерпателно, разгледал е доводите и възраженията на страните, изложил е ясни мотиви. Въз основа на фактическите констатации са изведени правни изводи, по отношение на които касаторът, без да ги посочва, изразява общо несъгласие. Несъгласието на страната с изводите на съда не аргументира становището й за необсъждане на доказателствата, респективно не представлява обосноваване на противоречие с практиката, подробно цитирана в изложението /решение № 212/01.02.2012 г. постановено по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС и ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК ВКС; Решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, І Т.О., решение № 113/20.01.2016 г. по к.т.д. № 955/2014 г. ВКС, ІІ ТО/. Следва да се има предвид, че относимостта на определени доказателства към спора не води безусловно до установяване на твърденията на страната, те подлежат на преценка, с оглед обсъждането на останалите доказателства. Поддържаните в тази връзка доводи от жалбоподателя, включително по отношение на техническата експертиза засягат обосноваността на изводите в решението, които са ирелевантни в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Същият характер имат и доводите, с които се отхвърлят мотивите на В. за приложението на чл. 30, чл. 31 и чл. 32 ЗС. Освен това развитите от съда съображения са ясни, тъй като третират действието на посочените норми към правоотношения между собственици в етажна собственост, каквито са страните по спора и съдържащите се в тях правила, както е изяснил В. регламентират действия спрямо общи части на сградата – изграждането на покрив от ищеца, което не е съгласувано с останалите собственици. Цитираният въпрос не кореспондира с мотивите на решението, вложената в него хипотеза не съответства на съдържанието им, поради което не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С въвеждането му и с представените доводи не е обосновано твърдение за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По – нататък е формулиран въпрос със следното съдържание: „Допустимо ли е съдът да основе на решението си на невлязъл в сила административен акт, определящ законността на извършено строителство, който административен акт е обжалван пред компетентния административен съд и допустим ли е косвен съдебен контрол на този административен акт“. Цитираният въпрос, подобно на предходния не е съобразен с мотивите, не отразява правните разрешения на въззивната инстанция, от които единствено е допустимо извеждането на правния въпрос. Окръжният съд не е разглеждал валидността на издадените от [община] актове – констативен акт № 1/01.06.2017 г. и заповед № 1795/20.06.2017 г. и не е обсъждал законосъобразността им, както фактически необосновано се поддържат твърдения от жалбоподателя. Следователно описаната във въпроса хипотеза не отговаря на изложените от съдебната инстанция мотиви. Затова следва да се приеме, че цитираният въпрос не произтича от разрешения в обжалвания акт и последните не могат да се съпоставят с тълкувателните мотиви в решение по гр. дело № 3306/2008 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, обективиращи произнасяне по въпрос, по който окръжният съд не се е произнесъл. По частта от въпроса, с която се третира възможността съдът да основе решението си на невлязъл в сила административен акт не е реализирано произнасяне в касационното решение. Ето защо настоящата инстанция намира, че и с този въпрос страната не обосновава приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос със следното съдържание: „Допустимо ли е и може ли гражданският съд да се произнесе по законността на извършено стротилство при условие, че отговорът на този въпрос е компетентността на административен орган, съответно – на административния съд“. Условието, с оглед на което е въведен цитираният въпрос формира съдържание, несъответстващо на решаващите мотиви на съда, от които е допустимо да се формулира общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – касаторът свързва произнасянето на въззивната инстанция по законността на извършеното строителство с компетентността на административния орган, съответно административния съд да я разреши. В описаната хипотеза липсва произнасяне на В., от решаващият състав не са изложени правни разрешения по въпрос със зададеното съдържание. Следователно по него не може да се проведе съпоставка с цитираната практика по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна практиката, на която се позовава касатора не обективира произнасяне по поставения въпрос. ТП № 1/29.09.2016 г. на ВАС и ВКС се отнася до порока на съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административни съдилища, определяйки такъв съдебен акт за недопустим. Както се посочи и по – горе във въззивното решение не се обсъжда материалната законосъобразност на процесните актове за незаконно строителство. ТР № 1/2011 г. от 04.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС изяснява смисъла на понятието „упражняване на правото на строеж“ по чл. 67 ЗС, момента от който тече давностен срок по чл. 67 ЗС, предпоставки за упражняване на правото на строеж върху обект в сграда с два или повече самостоятелни обекта и т.н. Следователно в случая не се третира въпроса, поставен от касатора. И в решение по гр. дело № 2462/2015 г. на състав на ВКС, І г.о. не е разгледан цитирания въпрос, а е разгледан случай на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост, относно начина на обезщетяване, т.е. разрешенията на касационния съд визират тълкуване на закона по друг въпрос. Изложеното налага извод за липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отсъстват предпоставки и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради немотивиране на основанията, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална, предвид промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени норми, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да бъде разгледано същото основание следва да бъде мотивирано, а в случая единствено е възпроизведен състава на нормата. Основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му. Следователно е по тази част от изложението не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Последният по реда на изложението въпрос е формулиран, както следва: „По какъв начин следва да се установи незаконност на строеж и може ли да се приеме, че такъв е налице, ако е подадена жалба срещу административния акт на компетентния орган, и съответно дължи ли се обезщетение за подобрения, извършени от един от съсобствениците и когато тези подобрения представляват незаконни строежи, но няма издадени заповеди за премахването им или издадената заповед не е влязла в сила“. Като допълнително основание се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, възпроизведен като текст, без обосновка на твърденията за противоречие на разрешенията на В. с обективираните в цитираните актове на ВКС и ВС мотиви – решение № 432/19.06.2009 г. по гр. д. № 6086/2007 г. на ВКС, ІІ Г.О., решение № 308/30.10.2012 г. по гр. д. № 271/ 2012 г. ВКС, І Г.О., ППВС № 6/74 г. ВС, ТР № 85/ 68 г. на ОСГК. Първата част от въпроса – „По какъв начин следва да се установи незаконност на строеж…“ е обща, без връзка с конкретен мотив на окръжния съд, поради което не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Другата част – „ и може ли да се приеме, че такъв е налице, ако е подадена жалба срещу административния акт на компетентния орган“ е въпрос, които произтича от становище на касатора, също така без връзка не само с решаващ мотив, но и с другите съображения на съда. Поради това и този въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. С въпроса „…и съответно дължи ли се обезщетение за подобрения, извършени от един от съсобствениците и когато тези подобрения представляват незаконни строежи, но няма издадени заповеди за премахването им или издадената заповед не е влязла в сила“ не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението по гр. дело № 6086/2007 г. на състав на ІІ Г.О. не съдържа изводи, от които В. да се е отклонил, тъй като не отразява разрешения в противоречие с мотивите във второинстанционното решение, а освен това в касационното решение липсва произнасяне по поставения в изложението въпрос – за дължимост на обезщетение за подобрения, извършени от един от съсобствениците, когато тези подобрения представляват незаконни строежи, но издадената заповед за премахването им не е влязла в сила. С позоваването на решение по гр. дело № 271/2012 г. на състав на ІІ Г.О. също така страната не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол. Касационният съд е разгледал хипотеза, различна от настоящия спор, а именно хипотеза, при която липсва предписание на техническите органи. Различни са и отношенията в двата случая, по настоящето дело отношението е между собственици в етажна собственост, при което действията на един от собствениците спрямо общите части трябва да се осъществяват след съгласуване с останалите собственици. Не е налице несъответствие и между изводите на въззивния съд и тълкувателните мотиви в ППВС № 6/27.12.1974 г., в които е прието, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. В изложението касаторът не е мотивирал доводи в подкрепа на твърдението си за противоречие в изводите на въззивния съд от една страна и ВС и ВКС от друга страна, т.е. не е обосновал предпоставки за допускане на касационен контрол. Не е налице несъответствие между изводите на въззивния съд и тълкувателните мотиви в ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС по въпросите, разгледани в ТР на ОСГК. Цитираният въпрос, засяга отношения във връзка с обезщетяване на подобрения, представляващи незаконни строежи, който не се третира в ТР на ОСГК. Поради това и по този въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС намира, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 26.01.2018 г. по гр. дело № 2155/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: