О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
С., 5.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Х. ч.гр.дело N 3224/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от Д. Г. Е. срещу определение № 593/18.02.2013 г. по ч.гр.д.№597/2012 г. на Окръжен съд-гр.Б., с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение №2252/11.10.2012 г. постановено по същото дело.
Жалбоподателката прави оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд.Намира,че молбата й за предоставяне на правна помощ е основателна, тъй като в продължение на седем години е спазвала всички необходими срокове и процедури и ако е налице пропуск в работата на държавните органи, към които се е обръщала, не следва да понесе последствията.Иска отмяната на обжалваното определение,като й бъде назначен служебен защитник.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение,като преграждащо хода на делото, поради което е допустима.
По основателността й , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение Окръжен съд-гр.Б. е приел, че жалбоподателката не разполага с материални възможности да заплати дължимите разноски за ангажиране на адвокат,тъй като няма доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.Същевременно е счел, че не е налице третата предпоставка за уважаване на молбата й по чл.23 ал.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/, а именно интересите на правосъдието да налагат предоставянето на правна помощ. Приел е, че тя е предявила иск за отмяна на решения на общото събрание на читалище „Кл.О.”-с.И., след изтекъл преклузивен срок, както и че активно легитимирани да сторят това са 2/3 от членовете му или прокурорът- чл.15 ал. 5 и 6 от Закона за народните читалища.
С разпореждане от 08.06.2012 г. по гр.д.№861/2012 г. на районен съд-гр.С. е оставена без движение подадената от жалбоподателката искова молба, във връзка с вписване на нов състав на настоятелство на читалище „Кл.О.”-с.И. след проведено общо събрание на 10.03.2006 г., поради неяснота на изложените обстоятелства, на които основава иска си и които обуславят правния й интерес от предявяването му, непосочване на адрес на ответна страна, невнасяне на дължима д.такса.С определение № 2102/29.06.2012 г. по същото дело е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса и разноски и за предоставяне на правна помощ.С определение № 2252/11.10.2012 г. по гр.д.№597/2012 г. на Окръжен съд-гр.Б. то е потвърдено в частта, с която е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ, а в частта , с която не е уважена молбата за освобождаване от държавна такса и разноски е отменено и е освободена от заплащането им.Срещу така постановеното определение е подадена частна касационна жалба и отново е поискано предоставянето на правна помощ за отстраняване на нередовностите й.Определението, с което е отказано това е предмет на настоящото производство.
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни.На практика той е приложил неправилно чл. 24 т.2 ЗПП, според който правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.Тази преценка относно предявения иск е от компетентност на съда, който е сезиран с него и следва да се произнесе по съществото на спора.Освен това неправилно въззивният съд е счел, че е предявен иск за отмяна на незаконосъобрани решения на общото събрание на читалището, тъй като жалбоподателката се е позовала на нищожност, поради обстоятелството, че не са взети от действителните членове. В. съд е следвало да се занимае с допустимостта на подадената от жалбоподателката частна касасционна жалба-дали е подадена в срок, от надлежна страна , която има интерес да обжалва съответния акт и дали същият подлежи на обжалване. Той може да откаже предоставянето на правна помощ само при констатация за очевидна недопустимост на жалбата. Преценката за неоснователност на същата е правомощие на компетентния да я разгледа съд. В случая частната касационна жалба е допустима и неоснователно е отказано предоставянето на правна помощ за изготвянето й, при наличието на останалите законови предпоставки за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 593/18.02.2013 г. по ч.гр.д.№597/2012 г. на Окръжен съд-гр.Б., с което е оставена без уважение молбата на Д. Г. Е. за предоставяне на правна помощ .
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Д. Г. Е. за отстраняване на нередовности по подадената от нея частна касационна жалба вх.№3415/12.11.2012 г. на Окръжен съд-гр.Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: