3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
Гр. С., 04.08. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 2288 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4501/26.04.2016 г., допълнена с молба вх. № 6607/27.06.2016 г., на А. С. Д., чрез адвокат С. М., против определение № 126 от 14.04.2016 г. по гр. дело № 1577/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Ответникът М. Я. Д. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното по–горе определение състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от А. С. Д. касационна жалба вх. № 1977/25.02.2016 г. против въззивно решение № 43 от 01.02.2016 г. по в.гр. дело № 1350/2015 г. на Великотърновски окръжен съд. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е насочена срещу акт, изключен от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 50/03.07.2015 г.), тъй като касае въззивно решение, с което е разгледан иск за прекратяване на брак с развод и задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, които съгласно изричната разпоредба на закона не подлежат на касационно разглеждане.
Определението е правилно.
Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между А. С. Д. и М. Я. Д. брак като дълбоко и непоправимо разстроен, заедно с който задължително са предявени и разгледани исковете за упражняване на родителските права спрямо роденото от брака дете, личните отношения и издръжката на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Всички искове, предмет на съдебния акт, са посочени в чл. 322, ал. 2 ГПК и съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК в редакцията от ДВ бр. 50/03.07.2015 г. са изключени от касационен контрол.
Доводите на частния жалбоподател за неприложимост на това изменение спрямо подадената касационна жалба са неоснователни. Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ, бр. 50, от 03.07.2015 г. / подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред, от което по аргумент от противното следва, че за подадените след изменението е приложим новият ред. В случая касационната жалба на А. С. Д. е подадена на 25.02.2016 г., след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК в ДВ бр. 50/2015 г., поради което при разглеждането й правилно съдът е приложил нововъведените ограничения в приложното поле на касационното обжалване.
Въведените от жалбоподателя оплаквания в молбата – допълнение от 27.06.2016 г. не следва да бъдат разглеждани – същите засягат въпроси, касаещи валидността и допустимостта на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд – Велико Търново, а не са насочени срещу определение № 126 от 14.04.2016 г. по гр. дело № 1577/2016 г. на ВКС, което е предмет на проверка в настоящото частно производство.
От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 от 14.04.2016 г. по гр. дело № 1577/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: