О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 23.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3703/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез ст.юрисконсулт Д.Л., срещу въззивно решение №935 от 12.02.2013г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 13286/2013год., в частта, с която е потвърдено решение от 12.06.2013г., постановено по гр.д. № 37417 по описа за 2012г. на РС – [населено място], с което са уважени предявените от Т. Т. К. против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 793/ 11.06.2012г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „стрелочник, маневрен” при РТП София 1 в гара Драгоман към [фирма] [населено място] ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 1221,96 лева за периода от 20.06.2012г. до 20.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение по чл.225 КТ в останалата част до пълния заявен размер от 2001,11лв. е отхвърлен като неоснователен, не е предмет на касационната жалба. В тази част въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса, уточнен от съда, “за да е законосъобразен извършеният от работодателя подбор по чл.329 КТ необходимо ли е последният да е посочил в протокола за подбор критериите за оценка и съдържанието на отделните показатели за оценяване и съответно липсата на текстова обосновка на поставените оценки прави ли същите формални и немотивирани” в противоречие със задължителната практика на ВКС. Поддържа се също, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната за съдилищата практика и по въпроса : „допустимо ли е при извършване на подбор фактите и обстоятелствата, които са мотивирали поставянето на оценките на включените в подбора лица, да се установяват със свидетелски показания”. Касаторът се позовава на Решение №732 от 28.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1146/2009г., ІV ГО, на Решение № 322 от 28.06.2011г. по гр.д.№725/2010г. на ВКС, ІV ГО, и на решение №629 от 15.10.2010г. по гр.д.№1746/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че според касатора въззивният съд като е приел, че оценките са формални и немотивирани, тъй като липсва обосновка на оценките в протокола за подбор, а свидетелските показания са противоречиви и поради това не може да се обоснове извод, че оценките са обективни, е дал разрешение на поставените въпроси в противоречие с правните разрешения по приложените актове на ВКС. В контекста на оплакването си за необоснованост на въззивното решение касаторът поддържа наличието на основанието по чл.280 т.1 ГПК и във връзка с въпроса :”наличието на противоречиви свидетелски показания относно причините /обстоятелствата/, обосноваващи поставените от работодателя оценки за подбор, прави ли оценките необективни, формални и лишени от съдържание”. Обосновава наличието на поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с този въпрос с оплакването си за непълен и непрецизен анализ на доказателствата, следствие на което са формирани грешни крайни изводи. Позовава се на Решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, ІV ГО, и на ППВС№1/1953г.
Ответната страна Т. Т. К. в представен писмен отговор чрез адв. Е. Д. взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд , поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице действително съкращение на щата – според щатнато разписание от 09.04.2012г. за същата длъжност в Района за товарни превози София 1 е имало 39 щатни бройки за длъжността „стрелочник, маневрен”, а със щатното разписание от 28.05.2012г. са били предвидени общо 34 щатни бройки, т.е. с пет по-малко; че работодателят е извършил подбор между всички лица изпълняващи същите трудови функции с ищеца, но този подбор е незаконосъобразен, защото поставените оценки са формални и необективни. Позовавайки се на ТР №3 от 16.01.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че критериите по чл.329 ал.1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя. След анализ на доказателствата съдът е обосновал извод, че в процесния случай работодателят не е сторил това. Посочил е, че представеният по делото протокол за подбор не установява законосъобразно проведен такъв, тъй като независимо, че съдържа критериите, които са предвидени в чл.329 КТ, в същия липсва обосновка на поставените оценки на участващите в подбора лица, поради което и с оглед и на направеното от работника оспорване е невъзможно единствено въз основа на него да се направи преценка дали дадените оценки са обективни или са формални. Приел е също, че при оспорване законосъобразността на извършения подбор от страна на работника в съдебния процес работодателят следва да установи с всички допустими доказателства, включително писмени и със свидетелски показания, онези факти и обстоятелства, които са довели до конкретните оценки, т.е. защо е прието, че едни лица работят по-добре и са с по-висока квалификация в сравнение с други. Приел е също, че от събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, както и от противоречивите показанията на разпитаните от въззивната инстанция свидетели не се установява дадените оценки от членовете на комисията по подбора да са обективни. Съобразно това е обосновал извод за незаконосъобразно извършен подбор.
Съгласно действащата уредба касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях,като се обосновава и в какво се състои твърдяното противоречие, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В случая първите два въпроса на касатора : “за да е законосъобразен извършеният от работодателя подбор по чл.329 КТ необходимо ли е последният да е посочил в протокола за подбор критериите за оценка и съдържанието на отделните показатели за оценяване и съответно липсата на текстова обосновка на поставените оценки прави ли същите формални и немотивирани” и „допустимо ли е при извършване на подбор фактите и обстоятелствата, които са мотивирали поставянето на оценките на включените в подбора лица, да се установяват със свидетелски показания” се дефинират като такива, включени в предмета на спора и обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./.Във връзка с тях обаче не е налице поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. С позоваването на Решение №732 от 28.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1146/2009г., ІV ГО, и Решение №629 от 15.10.2010г. по гр.д.№1746/2009г. на ВКС, ІІІ ГО, касаторът не доказва наличието на поддържаното основание. С тези актове се дава правно разрешение по въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена по чл. 329, ал. 1 КТ относно нивото на изпълнение на трудовите задължения. Същите не съдържат правно разрешение по поставените в изложението въпроси, поради което и не обосновават извод за наличие на противоречие в поддържания от касатора смисъл. С третия съдебен акт също не се доказва наличието на основанието по чл.280 т.1 ГПК – Решение № 322 от 28.06.2011г. по гр.д.№725/2010г. на ВКС, ІV ГО, дава отговор на въпроса „трябва ли при извършване на подбор по чл.329 от КТ работодателят да формира цифрова оценка на атестираните служители по отделните показатели, по които същите биват сравнявани и ако такава не е формирана, прави ли това извършеният подбор незаконен”, но не дава правно разрешение по повдигнатите от касатора въпроси. Основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с правното разрешение на същия въпрос, дадено със задължителната за съдилищата съдебна практика. В случая не може да се обоснове извод за наличие на такова противоречие, поради което и не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че правно разрешение на поставените от касатора въпроси е дадено с ТР №3 от 16.01.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГК на ВКС , а така също и с множество актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно формираната задължителна практика документирането на подбора не е задължително – работодателят може да състави писмени актове за улесняване на доказването, че подборът е извършен, но не е длъжен да стори това. Няма значение за законосъобразността на подбора и обстоятелството дали той е извършен направо от работодателя, или същият е назначил комисия, която да оцени сравняваните работници. Също така не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя на кои от законоустановените критерии за извършване на подбора работодателят придава по-голяма тежест при оценяване на работниците. Поради това обстоятелството, че в протокола за подбор не е посочено колко точки се дават по отделните показатели, по които е оценяван работникът, или липсва обосновка на какви факти и обстоятелства се основава тази оценка, само по себе си е ирелевантно за законността на подбора. Ако обаче работникът оспорва факта на извършването на подбора, използваните критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците и др., работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, в това число и чрез разпит на свидетели. Когато подборът не е документиран или е непълно документиран, правно релевантните обстоятелства, свързани с подбора се доказват чрез разпит на свидетели. От техните показания може да се установи всичко, свързано с подбора: броя на съкратените, включените лица, приложените критерии, получените оценки, действителните качества на включените лица и др. Видно от мотивите на въззивния съд правното му разрешение по поставените въпроси не влиза в противоречие с тази задължителна за съдилищата практика, а несъгласието на касатора с решаващите изводи на съда, направени след анализ на доказателствата по делото е касационно основание, което не подлежи на преценка в този стадий на касационното производство.
Последният поставен в изложението на касатора въпрос – ”наличието на противоречиви свидетелски показания относно причините /обстоятелствата/, обосноваващи поставените от работодателя оценки за подбор, прави ли оценките необективни, формални и лишени от съдържание”, не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и поради това не съставлява общо основание за достъп до касация. Този въпрос е формулиран от касатора в контекста на становището му, изведено от доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата и неспазване правилата на логиката, имащ за последица неправилни и необосновани изводи на решаващия съд. Тези доводи са ирелевантни към производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК.
При липсата на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване ВКС не дължи произнасяне по наличието или не на специфичната такава, поддържана от касатора.
В обобщение следва да се посочи, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба и по аналогия на чл. 9 от Наредбата размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 400лв. Доколкото касационното обжалване не е допуснато и по арг. на чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати посоченото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №935 от 12.02.2013г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 13286/2013год., в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 12.06.2013г., постановено по гр.д. № 37417 по описа за 2012г. на РС – [населено място], в частта, с която са уважени предявените от Т. Т. К. против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адвокат Е. А. Д. от САК като пълномощник на Т. Т. К. адвокатско възнаграждение в размер 400лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: