Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 06.11.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 151/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. И. и Р. Т. И., подадена чрез пълномощник адв. П. С., срещу решение № 84/ 05.07.2016 г. по в. гр. д. № 208/2016 г. на Апелативен съд-Б., с което е потвърдено решение № 95/22.02.2016 г. по гр.д.№ 82/2015 г. на Окръжен съд- Бургас. С него са уважени предявените от [фирма], представлявано от управителя Д. Ш. искове срещу касаторите , като е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот- ателие, намиращ се в [населено място], на указан адрес, с площ 53,03 кв.м., подробно описан, обективиран в нот.акт № 56, т.VІ, рег.№ 9517, дело № 981/05.12.2008 г. на нотариус рег.№133, поради накърняване на добрите нрави , осъдени са да предадат на дружеството-ищец владението върху имота и са присъдени разноски.
С определение № 35/27.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 150/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. е присъединено производството по частната жалба на касаторите срещу определение № 421/16.08.2016 г. по в.гр.д.№ 208/2016 г. на Апелативен съд-Б., с което е допълнено решението в частта му за разноските и те са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В касационната жалба се твърди, че дружеството-ищец в две писмени молби, подписани от касатора С. И. И. в качеството на управител и законен представител е заявило отказ от предявените искове и е поискало назначаването на особен представител поради наличие на предпоставките по чл.29 ал.4 ГПК. По тези молби въззивният съд не се е произнесъл с надлежен съдебен акт, а в мотивите на обжалваното решение е приел само , че не са налице предпоставките на цитирания законов текст. Направени са и оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение. Касаторите искат то да бъде отменено и исковете-отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Мима К., я оспорва.
С определение № 627/17.07.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност то да е недопустимо.
По делото съдът констатира следното:
Д. Г. Ш. и касаторът С. И. И. са съдружници с равни дялове и управители на ищцовото дружество, които представляват и управляват същото заедно и поотделно. Исковата молба, предявена от дружеството е подписана от управителя Д. Г. Ш. и е насочена срещу касатора С. И. И. и съпругата му Р. Т. И.. С нея се иска прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба, по силата на който касаторът С. И. И., в качеството си на управител на дружеството, е продал на себе си като физическо лице процесния недвижим имот, както и ревандикацията му. В първоинстанционното производство са постъпили молби с вх. № 3008/17.02.2015 г. и вх. № 5225/20.03.2015 г. от ищцовото дружество, подписани от касатора С. И. И. в качеството му на управител, с които е направен и поддържан отказ от предявените искове и е поискано прекратяване на делото. Направено е искане при положителен извод за противоречие в интересите между представляван и представител да бъде назначен особен представител по реда на чл.29 ал.4 ГПК. По отказа от предявените искове липсва произнасяне и от двете инстанции. Въззивният съд формирал изводи само досежно приложението на чл.29 ал.4 ГПК. Приел е, че противоречие на интересите ще е налице, ако представителят участва в различно качество и на двете страни – лично и като представител на дружеството, но конкретната хипотеза не е такава. При тези съждения е счел за неоснователно искането за назначаване на особен представител на дружеството-ищец.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира по делото следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната част. Според разрешенията, приети с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, съдът има служебно задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото.
Отказът от иск представлява изявление, с което ищецът се отказва от търсената с иска защита на своето материално право и по този начин десезира съда, като не може да предяви наново същия иск срещу същия ответник. Определението на съда за прекратяване на делото, поради отказ от иска се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото и техните правоприемници. Надлежно отправеното до съда искане за разрешаване на гражданскоправен спор е необходима предпоставка за допустимост на процеса, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата на такова искане или последващия отказ от него, обуславят недопустимост на процеса. Извършените процесуални действия въпреки десезирането на съда са лишени от основание. Реализирането им, въпреки създадената с отказа от иска пречка за това и произнасянето на съда по съществото на спора води до постановяване на недопустим съдебен акт. Независимо дали страната- търговско дружество се представлява от един или няколко законни представители поотделно, при десезиране на съда, не се извършва преценка дали волеизявлението е в интерес на юридическото лице.В такъв случай всеки от тях разполага с процесуална представителна власт и може да извърши валидно разпореждане с иска. Ако управителят води процеса във вреда на представляваното търговско дружество, за последното ще възникне право да ангажира отговорността му по чл.145 ТЗ за причинените вреди. Когато ищецът отправи изявление за отказ от иска, съдът е длъжен само да провери дали то е валидно. Ако той се представлява от законен представител или от пълномощник, съдът следва да провери легитимността на представляващия и дали разполага с представителна власт.
Противоречие в интересите по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и интересите им са противоположни, т.е. когато представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото. Особен представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляван и представител, а не между законните представители на представляваната страна. В този смисъл е и определение по ч.т.д. №732/2012 г., І т.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и определения по ч.т.д.№756/2014 г., І т.о., ч.т.д.№541/2015 г. и по ч.т.д. №1309/2015 г., ІІ т.о.
В настоящия случай въззивният съд не е формирал изводи, дали е налице редовно сезиране, респективно десезиране, след като по делото са постъпили молбите за отказ от исковете, въпреки служебното му задължение да го стори. Действайки като законен представител на дружеството и подавайки молби за отказ от иска, касаторът С. И. И. е заел позицията на ищеца, а като физическо лице е бил на позицията на ответник, т.е. извършвал е процесуални действия като представител и в лично качество от името на двете насрещни страни с противоположни интереси по материалноправния спор, предмет на делото. В случая е било налице не само разногласие между двамата управители, но и участие на един от тях на насрещни позиции. Поради това е било необходимо и назначаването на особен представител на ищеца.
Като не е съобразил изложеното , въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до постановяване на недопустимо решение и до неправилна преценка за допустимостта на първоинстанционното решение.
Следва решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд да бъдат обезсилени и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по цитираните молби за отказ от иска.
Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на касационната жалба и след констатация за това, че решението е недопустимо, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа останалите направени от касаторите оплаквания.
С оглед изхода на делото следва определението на въззивния съд за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК във въззивното производство да бъде отменено. Относно разноските направени в различните инстанции трябва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл.294 ал.2 ГПК при новото разглеждане на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 84/ 05.07.2016 г. по в. гр. д. № 208/2016 г. на Апелативен съд-Б. и потвърденото с него решение № 95/22.02.2016 г. по гр.д.№ 82/2015 г. на Окръжен съд- Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 421/16.08.2016 г. по в.гр.д.№ 208/2016 г. на Апелативен съд-Б..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд-Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: