2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 25.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2503/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. А. А. срещу определение № 633 от 20.03.2018 г. по в. гр. дело № 3064/2017 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, седми граждански състав.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя – особен представител на ответника К. М. да К. М. за изменение на въззивното решение № 241 от 23.02.2018 г. по гр. дело № 3064/2017 г. на ПОС в частта за разноските за особен представител. За да постанови този резултат съдът е приел, че с въззивното решение е уважен предявеният иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за заплащане от продавачите – ответници на двойния размер на задатъка, заплатен от купувачите-ищци по предварителен договор от 25.10.2010 г., като продавачите – М. Г. К. – М. и К. М. да К. М. са осъдени да заплатят общо /при равни права помежду си/ дължимите суми на всеки един от ищците. Изложено е, че липсват основания за солидарна отговорност, при което всеки от длъжниците отговаря за Ѕ от дълга или за 3950 евро за първия ищец и 3950 евро за втория или общо 7900 евро. Обобщено е, че при определяне размера на дължимото възнаграждение за особен представител само на единия длъжник, какъвто е жалбоподателят, следва да се има предвид защитавания материален интерес в размер на 7900 евро, а не и претендираната от другия длъжник сума. Констатирано е, че въззивният съд е определил възнаграждението съобразно Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 994,24 лв., с оглед защитавания материален интерес по делото. Поради това окръжният съд е отказал да измени въззивното решение в частта му за разноските.
Въззивното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума. Претендираната от ответника К. М. да К. М. сума е в размер на 7900 евро. Съгласно приетото по т.6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя при условията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за процесуално представителство е общо в размер на 994,24 лева. Следва да се има предвид, че съгласно приложимата действаща редакция на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г., възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
Следователно постановеното определение на ПОС, като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 633 от 20.03.2018 г. по в. гр. дело № 3064/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, седми граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: