3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 11.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2601/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Община [населено място] и Кметство [населено място], подадена чрез процесуалният им представител, адвокат П. И., срещу определение № 97 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 4527/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С цитираното определение в обжалваната пред настоящата инстанция част, състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на Община [населено място] и Кметство [населено място], срещу решение № 210 от 10.06.2016г. по гр. дело № 253/2016 г. на Русенски окръжен съд, с оглед преценката за процесуалната й недопустимост.
Определението в обжалваната част е правилно.
Цитираното решение на Русенски окръжен съд в частта, предмет на касационната жалба на настоящите частни жалбоподатели е постановено по иск за установяване съществуването на трудово правоотношение. Същото въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационна проверка, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. При това положение касационната жалба на Община [населено място] и Кметство [населено място], подадена след влизане в сила на изменението на ГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./, чието разглеждане е при новите условия и ред – арг. § 14 ПЗР на ЗИДГПК, следва да бъде преценена, като процесуално недопустима, подадена срещу съдебен акт, спрямо който не може да бъде упражнен касационен контрол. Този извод следва от цитираната норма – чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, съгласно която искът за установяване на трудово правоотношение не е предвиден сред изключенията, изброени в същата разпоредба. Ето защо с определението в обжалваната пред настоящата инстанция част, касационната жалба на частните жалбоподатели правилно е оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 97 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 4527/2016 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: