O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 17.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 2579/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. А. И. и И. А. И., приподписана от адв.Ю. М. срещу определение № 232/ 02.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 253/ 2017 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено определение № 198/ 07.03.2017 г. по гр.д.№ 162/ 2017 г. на Окръжен съд-Хасково. С него е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от тях искове с правно основание чл.38 СК /1985 г.отм./
Касаторите правят оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че предявените искове са недопустими поради липса на процесуална легитимация.Твърдят, че са ощетени от извършеното от баща им припознаване на две лица, които са заченати и родени, докато е бил в затвора. Искат отмяна на определението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставят въпроса:
-следва ли да се приеме, че съдът има право да върне исковата молба и да прекрати вече образувано производство по делото, без да посочи срок на ищеца за отстраняване на съществуващите според него недостатъци, когато липсват данни по делото, че тези недостатъци са безспорни.
Считат, че определението противоречи на решение по т.д.№ 723/ 2011 г., ІІ т.о., според което ако при служебната проверка съдът констатира, че искът е недопустим, той може да върне исковата молба безусловно, само когато установените недостатъци са безспорни. При съмнение следва да даде срок за отстраняването им. Исковата молба подлежи на връщане само когато указанията не са изпълнени. Позоват се и на определение по ч.гр.д.№314/2011 г., според което съдът следва да изясни характера на спорното правоотношение.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение, което подлежи на касационен контрол.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че касаторите не са активно легитимирани да предявят искове за оспорване на припознаванията, извършени от техния баща по отношение на две лица. Макар те да са осъществени при действието на СК /1985 г.отм./, не може да намери приложение нормата на съдържащия се в него чл.38. Съгласно чл.66 СК действащ сега, е отпаднала възможността оспорване на припознаването да се осъществи от трети лица извън родителите и припознатото дете.
ВКС, състав на III г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд.
Поставеният от касаторите въпрос може да бъде преценен като релевантен, ако бъде съкратена последната му част пресъздаваща хипотеза, която не е възникнала по делото. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание, тъй като изводите на въззивния съд не се отклоняват от създадената задължителна съдебна практика.
Действително съгласно чл.38 СК/1985 г.отм./ с право на оспорване на припознаване е разполагало всяко трето лице, което има правен интерес от това. Впоследствие тази възможност е предоставена и на прокурора и Агенцията за социално подпомагане. С влизане в сила на сега действащия СК тя е отпаднала за всички трети лица, включително и изрично посочените. С изменението от 2010 г. с новосъздадената ал.5 на чл.66 СК отново е предоставено на Дирекция „Социално подпомагане“ и прокурора правото да оспорят припознаването при наличие на останалите законови предпоставки. Разпоредбите по своя характер са процесуалноправни. Отмяната на чл.38 СК/1985 г.отм./,която урежда процесуалната легитимация на трети лица, каквито са ищците, да предявят иска за оспорване на припознаването, налага извод, че с обратна сила е премахнато субективното материалното право да го сторят . Наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно дали е налице до приключване на делото. В този смисъл са и разрешенията в създадената задължителна съдебна практика по гр.д.№633/2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 1197/2010 г., ІІІ г.о. и др.Не е било необходимо да се дава срок на касаторите за отстраняване нередовности на исковата молба, защото е очевидно,че те не влизат в кръга на процесуално легитимираните лица да водят иск за оспорване на припознаване.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 232/ 02.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 253/ 2017 г. на Апелативен съд-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: