О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 24.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2851/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№7317/28.06.2017 г. от Е. Д. М. срещу определение от 16.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2468/2017 г. на Апелативен съд-София, Търговско отделение, 11- ти състав, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ, съдържащо се в частна касационна жалба вх.№ 10452/13.06.2017 г./вх.№27757/02.06.2017 г./
Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд. Счита, че неправилно то е постановено в закрито съдебно заседание, от незаконен състав, че е нарушено правото му на защита. Посочва конкретен адвокат, който да бъде определен да му окаже защита. Иска определението да бъде отменено и да му бъде предоставена правна помощ.
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение, поради което е допустима.
С определение от 14.02.2017 г. по гр.д.№11037/2016 г. на СГС / л.12 по ч.гр.д.№2468/2018 г. на САС/ е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, съдържаща се в частна жалба вх.№17859/05.12.2016 г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по обжалване на определението за прекратяване на производството по делото от 13.10.2016 г. по гр.д.№ 11038/2016 г. на СГС. Прието е, че съгласно чл.24 т.1 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на искащата страна. С определение № 120/06.04.2017 г. по ч.гр.д.№1600/2017 г. на САС същото е потвърдено с идентични мотиви.Изложени са и съображения и че правна помощ не се предоставя,когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована и недопустимаукакъвто е разглежданият случай.
С определение № 1682/22.05.2017 г. по ч.гр.д.№2468/2017 г. на САС е потвърдено определението от 13.10.2016 г. по гр.д.№11037/2016 г. на СГС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, предявен от жалбоподателя.
Срещу въззивното определние е подадена частна касационна жалба вх. 10452/13.06.2017 г./вх.№27757/02.06.2017 г. от жалбоподателя. В нея е направено искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред ВКС. С обжалваното определение искането не е уважено. Въззивният съд е приел, че с друго свое определение от 14.02.2017 г. по ч.гр.д. № 2468/ 2017 г. е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, на основание чл.24 т.1 ЗПрП. Поради това е стигнал до извода ,че е неоснователна и настоящата молба./В действителност производствата са се развили така, както е посочено по-горе./
Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. При касационното обжалване на определенията законът поставя изисквания частната жалба да бъде приподписана от адвокат, както и да се представи мотивирано изложение на касационните основания и на основанията за допускане на касационно обжалване, за което е необходимо страната да ползва адвокатска помощ. Когато жалбоподателят няма средства да упълномощи адвокат, той има възможност да ползва правна помощ и когато са налице основанията за това, съдът му назначава особен представител – адвокат. В определението, с което уважава молбата, съдът посочва задължително вида и обема на предоставяната правна помощ – чл. 95, ал. 2 ГПК.
Изводите на апелативния съд са незаконосъобразни. На практика той е приложил неправилно чл. 24, т.1 и 2 ЗПрП, според който правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Тази преценка относно предявения иск е от компетентност на съда, който е сезиран с него и следва да се произнесе по съществото на спора, респективно на въззивния съд, проверяващ правилността на първоинстанционното определение в производство за предоставяне на правна помощ.Апелативният съд, като администриращ подадената от жалбоподателя частна касационна жалба разполага с компетентността да се занимае с нейната допустимост, а не с допустимостта на предявения иск. Той може да преценява дали тя е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с интерес от обжалването, дали актът срещу който е насочена подлежи на обжалване.Той може да откаже предоставянето на правна помощ само при констатация за очевидна недопустимост на жалбата. В случая частната касационна жалба е допустима и неоснователно е отказано предоставянето на правна помощ за изготвянето й, при наличието на останалите законови предпоставки за това, доколкото не е спорно,че жалбоподателят е подал изискваната в такива случаи декларация и от нея е видно, че не разполага с материални средства.
Останалите оплаквания, изложени в жалбата са неоснователни. Персонално служебният адвокат се определя от компетентния Адвокатски съвет.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 2468/2017 г. на Апелативен съд-София, Търговско отделение, 11-ти състав. ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Е. Д. М. изразяваща се в процесуално представителство по подадената от него частна касационна жалба вх.№7317/28.06.2017 г. в Апелативен съд-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: