О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 17.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 122 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл.304 ГПК и чл. 303 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК вх.№ 6202/03.07.2014 г. от Е. М. И., като наследник на Н. Д. П., срещу решение от 23.02.2001 г. по гр.д.№ 308/2000 г. на Районен съд-Монтана. С него е отхвърлен предявеният от М. З. С., също наследница на общия наследодател, срещу Поземлена комисия-М., иск за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците му върху земеделски земи с площ 36,540 дка в местността „С.“, в землището на [населено място].
В молбата се твърди, че молителката е дъщеря на общия наследодател Н. Д. П..Той построил мелница в претендираните земи през 1907 г., а не както приел районния съд-през 1927 г. Били обезщетени с компенсаторни записи за сградата и терен от 5,9 дка. Към мелницата принадлежал и имот пл.№ 88 от 36,540 дка , който не бил общински. Имотите били застроени, но наследниците не са обезщетени за тях. В момента са записани като собственост на [фирма] и на ОД „Полиция“-М..Твърди, че са налице нови писмени доказателства, че е налице неистинност на данни, че не е участвала в делото поради непредвидени и непреодолими обстоятелства. Прилага скица от 1993 г., приемателен акт-опис от 13.02.1948 г., писмо изх.№ ДС-09-235/24.07.2009 г. от областен управител-М. и писмо изх.№ 94-295/10.03 2011 г. от ИД на АГКК.
Молбата за отмяна е оставяна без движение с указания за представяне на изложение на точни и ясни основания за искането.
Ответната страна ОС „Земеделие“-М. и ищцата М. З. С. не изразяват становище.
С определение № 134/15.04.2015 г. производството по делото е спряно поради образуването на тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК и предстоящото приемане на разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК е прието, отпаднала е пречката за движението на настоящото производство и следва то да бъде възобновено. ОСГТК е възприело следите постановки в цитираното ТР:
– по т.8- недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./
– по т.9- молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане.
– по т.10-молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 ал. 1 и чл. 304 ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Решението постановено по делото, е влязло в сила на 21.03.2001 г., при действието на отменения ГПК. Едногодишният срок за атакуването му е изтекъл на 21.03.2002 г., преди влизане в сила на новия ГПК на 01.03.2008 г.
Новите писмени доказателства на които молителката се позовава, е получила съответно през 2009 г. и 2011 г.
Молбата за отмяна е постъпила на 03.07.2014 г.
В молбата не се съдържа мотивирано изложение по смисъла на чл.307 ал.1 ГПК на основанията за отмяна.
По подадената молба за отмяна и установените обстоятелства ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303 и чл. 304 ГПК.За наличието им следва да се съдържат твърдения в сезиращия съда акт. Това трябва да бъде сторено в сроковете по чл. 305 ГПК, респективно чл.232 ал.1 ГПК /отм./,които са преклузивни и за чието спазване съдът следи служебно.
Молбата е постъпила след изтичане на едногодишния срок по чл.232, ал. 1 ГПК /отм./и след тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК.
В молбата не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 ал. 1 и чл. 304 ал. 1 ГПК. Това не може да стане само с цитиране на законови текстове.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№122/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна с правно основание чл. 304, вр.чл.303 ал.1т.1,т.2 и т.3 ГПК с вх.№ 6202/03.07.2014 г. от Е. М. И. срещу влязло в сила решение от 23.02.2001 г. по гр.д.№308/2000 г. на Районен съд-Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: