4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 534
гр. София, 29.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4509 по описа за 2017 година.
Производството по чл. 288, вр. § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. П. против решение № 329 от 14.07.2017 г. по гр. дело № 361/2017 г. на Р. /Русенски окръжен съд/.
Ответникът И. В. Ч. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения по съществото на спора, за оставяне на жалбата без уважение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е отменено частично решение № 304 от 09.03.2017 г. по гр. дело № 5855/2016 г. на Р. /Русенски районен съд/ в частта, с която е отхвърлен иск против касатора, предявен от ответника по касация, с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 12750 лв. и 17000 лв., искът е уважен за същата разлика със законната лихва от 26.10.2013 г. до окончателното й изплащане, първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е бил уважен за разликата между 3000 лв. и 12750 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2013 г., включително в частта, с която ответникът е бил осъден да заплати държавна такса 510 лв., съдебни разноски 200 лв., адвокатско възнаграждение 1500 лв., като ответникът по иска е осъден да заплати по сметка на Р. допълнителна държавна такса от 357 лв., а по сметка на Р. – 178.50 лв.
В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Налице ли е груба небрежност, когато работникът извършва работата в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасна работа, като се подпира на корпус на работещ двигател с вътрешно горене ?“. Касаторът счита, че е налице противоречие между обжалваното решение и решение по гр. дело № 3804/2015 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, тъй като в обжалвания акт било прието, че действията на пострадалия Ч. не съставлявали груба небрежност, докато в касационното решение било прието, че до намаляване на дължимото от работодателя обезщетение можело да доведе не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност. В касационното решение било изяснено, че такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Жалбоподателят поддържа, като допълнително основание, освен предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, още и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с които възпроизвежда част от тълкувателните правни разрешения, развити в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са мотивирани и допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на същата разпоредба. Р. е обосновал съображения за доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ и като правна последица от доказването му е приел възникнало в полза на ищеца право на обезщетение от работодателя за претърпените неимуществени вреди. По спора за въведеното с отговора по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, съставът на втората инстанция е аргументирал извод за неприложимост на чл. 201, ал. 2 КТ. Изводът произтича от констатация за недоказаност на съпричиняването, дефинирано като неположена грижа, каквато и най – небрежният би положил в подобна обстановка, при възложена тежест за доказването му на ответника по иска. Съдът е разгледал установените в процеса действия на ищеца, които е преценил, като действия, които не съставляват груба небрежност.
Цитираният въпрос произтича от становище на жалбоподателя за нарушение на технологични правила и правила за безопасна работа от ищеца. Същият е фактически, тъй като свързва изясняването на понятието „груба небрежност“, вместо с приетите разрешения, относно съдържанието му и неговото доказване с едно от обстоятелствата, очертаващи протичането на трудовата злополука – ищецът се подпрял на корпуса на работещ двигател с вътрешно горене. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС въпрос, който произтича от становище на страните, както и засягащ обоснованост на изводите на въззивния съд, фактическата обстановка по делото, правилността на второинстанционното решение, не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице общо основание за допускане на касационен контрол, тъй като поставеният въпрос е изведен не от решаващите изводи на окръжния съд по предмета на делото, а от становище на касатора, представено като доказано – нарушение на технологични правила и правила за безопасна работа от ищеца. Въпросът не е съобразен и с крайните мотиви на съда, обусловили изхода на спора и обективиращи противоположното разбиране – за недоказване на съпричиняването, въпреки че именно ответникът по иска носи тежестта за установяването му. Както се отрази и по – горе обвързването на въпроса с едно от обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука – ищецът се подпрял на корпуса на работещ двигател с вътрешно горене, го квалифицира като фактически. Приетото в касационното решение тълкуване на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ е приложимо при доказване от страна на работодателя на твърдението за проявена от ищеца груба небрежност, съответно при недоказване на възражението за съпричиняване, отхвърлянето на същото възражение от въззивния съд не съставлява произнасяне в противоречие със задължителната съдебна практика. Следователно цитираният въпрос не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, при което положение следва да се приеме липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При изясняване на понятието за груба небрежност окръжният съд не е приел разрешения, които да са в отклонение от характеристиката на същото понятие, дадена в решението по гр. дело № 3804/2015 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. Несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция за недоказаност на съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ не обосновава твърдението му за противоречие в разрешенията, приети в обжалвания акт и касационното решение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е мотивирано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Във връзка с изложеното не са съобразени при изготвяне на изложението разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Същото основание не може да релевира предпоставки за допускане на касационен контрол при наличието на задължителна съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, която не се нуждае от промяна и с която същият съд се е съобразил.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 14.07.2017 г. по гр. дело № 361/2017 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: