Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 14.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска , разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело №3336 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 4457/19.07.2017 г. от Н. П. И. срещу решение № 40/21.02.2017 г. по гр.д.№624/2016 г. на Окръжен съд-Шумен. С него е потвърдено решение №321/31.10.2016 г. по гр. д. № 15/2012 г. на Районен съд – Нови Пазар, ГК, 2 състав, с което е отхвърлен предявеният от молителката иск с правно основание чл.128 КТ срещу С. „Н. д. и у.“ за осъждането му да й заплати неиздължено трудово възнаграждение като домашен помощник в периода м.януари- м.юни 2009 г. в размер на сумата 1 500 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2012 г. до окончателното плащане.
Молителката твърди, че след постановяването на решението е установено наличие на обстоятелство, което не е могло да бъде известно при решаване на делото и което е от съществено значение за него. Това е решение № 36 от 27.03.2017 г. по нахд № 91/2017 г. на Окръжен съд-Шумен. С него лице, представляващо ответното сдружение, е признато за виновно в това, че представило пред Агенция за социално подпомагане неверни сведения, съдържащи се в три броя описани ПКО и е осъществило престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Изтъква , че с тези ПКО документално е оформено захранване на касата на дружеството със заеми от три частни лица за общо 21 000 лв. Без тези парични средства не е било възможно заплащане на претендираните от молителката неразплатени заплати. С представеното писмено доказателство се доказвало, че посочените суми реално не са внесени в касата на ответника – обстоятелство, което съдът, постановил атакуваното решение, не приел за установено. Молителката посочва, че новото обстоятелство и установяващото го писмено доказателство са й станали известни на 18.07.2017 г., когато извършила справка в сайта на Окръжен съд – Шумен. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Прилага към молбата незаверено копие от цитираното решение.
Ответникът по молбата за отмяна „С. Н. Д. и у.“ – [населено място] пазар я оспорва в писмено становище.
С определение №322/02.10.2017 г. по настоящото дело е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното :
За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел, че молителката е заемала длъжност домашен помощник в С.. Трудовото й правоотношение било за определен срок- от 01.09.2008 г. до 30.06.2009 г. на непълен работен ден от седем часа и при уговорена часова ставка на заплащане. По делото са представени като доказателства ведомостите за заплати от януари до септември 2009 г., които молителката е подписала и не оспорва автентичността на подписа си. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за процесния период са й начислени 1324,15 лв. трудово възнаграждение и чисто за получаване 1 016,93 лв. Вещото лице е посочило, че заплащането на заплатите е станало след захранване на касата на С. с парични средства от три частни лица с три ПКО за по 7000 лв. и че без тези суми изплащането на заплатите не би било възможно.По делото е приложена и влязла в сила присъда по нохд № 196/2014 г. на РС-Нови пазар, с която председателката на С. Н. С. С. е призната за виновна в това че е подбуждала лицето А. Т. да извърши престъпно деяние по чл.290 НК, като заяви пред надлежен орган на властта-разследващ полицай, че й е дал в заем сумата 7000 лв. Въззивният съд е приел, че ведомостите представляват годно доказателствено средство за начисляване и получаване на трудовото възнаграждение. Като частни свидетелстващи документи те имат материална доказателствена сила, когато удостоверяват неизгодни за издателя им факти, в случая получаването на трудовите възнаграждения от молителката. Намерил е , че тя не е успяла да опровергае съдържанието им. Не е приел за доказано, че сумата 7000 лв. по един от ПКО е същата, която е предмет на престъпното деяние по представената присъда, нито че С. не е имало възможност да се снабди с други парични средства. Счел е,че присъдата няма пряка връзка с предмета на делото и по аргумент от чл.300 ГПК тя няма задължителна сила за гражданския съд. Относно висящото наказателно производство е посочил, че то е за извършено престъпно деяние по чл.248 ал.3 вр. с ал.2 и ал.1 НК и не е обуславящо за гражданскоправния спор.
По делото е изискан препис от решение № 36 от 27.03.2017г. по ндах№91/2017г. на Окръжен съд – Шумен, с което Н. С. С. е призната за виновна в това, че в периода 24.08.2008г. – 13.07.2009г. в [населено място], като лице, което представлява юридическо лице – С. „Н. – д. и у.“, представила пред АСП неверни сведения, съдържащи се в приходни касови ордери №29а/31.03.2009г., №29б/23.06.2009г. и №29в/24.06.2009г., с които да симулира пред АСП приходи от собствени средства, относно осъществяване на проекта по Договор №BG051Р001/07/5.2-01 от 01.04.2008г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, сключен от АСП, за да получи средства, предоставени от ЕС на българската държава по цитирания договор – престъпление по чл.248а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност като й е наложени административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Според една от хипотезите за отмяна, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят може да атакува влязло в сила решение, което не е в негов интерес, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди своевременно. Непълнотата на доказателствата трябва да е такава, че да не е резултат на неговата небрежност или на процесуално нарушение на съда, а на обективна невъзможност да се установи действителното положение. Фактите не трябва да са новонастъпили, а да са съществували при постановяване на решението. Включването им в доказателствения материал трябва да е причина за съществено изменение на фактическата обстановка и от това да следва друго решение по спора. Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че решението по ндах е новото обстоятелство, то е нововъзникнало . Следва да се приеме, че формулировката в молбата за отмяна е неточна и молителката всъщност поддържа наличие на ново писмено доказателство, за което е допустимо да е нововъзникнало. Според ППВС № 2/1977 г.-т.3, допустима е молба за отмяна по чл.231 б.“а“ ГПК /отм./,респ. чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение,когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението. В мотивите е посочено, че такъв е например случаят, когато е отхвърлен иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане поради недоказване, че ответникът ги е причинил, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в изцвършването на престъпление, от което тези вреди са произлезли.В този случай и подобните му влязлата в сила присъда ,с която се установява недоказаното при разглеждането на гражданския спор обстоятелство се преценява като ново писмено доказателство.
В мотивите на решението по посоченото ндах е посочено, че наказателното производство е образувано по сигнал на работещи в сдружението, които не са получили своето трудово възнаграждение, че собствените му приходи са били недостатъчни да покрият разходите за заплати за всички социални асистенти, че сумата по трите спорни ПКО не е постъпила реално в касата, че представляващата сдружението Н. С. С. е направила признание пред държавен отговор относно този факт. Това ново доказателство е относимо към спора, в който твърденията за липса на парични средства за заплащане на трудовите възнаграждения и за симулативност на посочените три ПКО са останали недоказани. Включването му в доказателствения материал би довело до съществено изменение на приетата за установена фактическа обстановка.
Изложеното обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от фазата по допускане на доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК влязлото в сила решение № 40/21.02.2016 г. по гр.д.№ 624/2016 г. на Окръжен съд-Шумен по молба вх. № 4457/19.07.2017 г. на Н. П. И..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: