О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 20.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4329 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. И. Д.,чрез пълномощник адв.Н. Ш. срещу решение № 243/27.05.2016 г. по гр.д.№180/2016 г. на Окръжен съд-Плевен.
В касационната жалба се поддържа оплакване,че въззивният съд не се е произнесъл дали от обективна страна процесният документ е с невярно съдържание.Не се е произнесъл също така относно приложението на ППВС № 3/23.03.1982 г. по н.д.№12/1981 г. и ППВС № 2/09.06.1980 г. по н.д.№2/1980 г.-т.3.Твърди се,че професионалните знания ,които има отв.П. Д. позволяват извода,че е налице умисъл да състави документ с невярно съдържание.Обратният извод направен от въззивния съд е необоснован. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на акт по същество, като бъде уважен иска.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси,според формулирането им от касатора:
-при несъответствие в съдържанието на официален диспозитивен документ и официален удостоверителен документ, издаден на основание диспозитивния документ относно местонахождението на записаните имоти, кой документ удостоверява осъществяването на правопораждащ юридически факт.
Намира,че въззивното решение противоречи на приетото в решения на ВКС по гр.д.№2624/2008 г.,ІІ г.о. и по гр.д.№960/2009 г., ІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, а така също и на ППВС № 3/23.03.1982 г. по н.д.№12/1981 г.
-задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при спора,въведени с въззивната жалба,да обсъди събраните по делото дсоказателства във връзка с тези доводи,да определи предмета на спора и относимите към него факти, допустимо ли е възззивният съд да препрати към мотивите на районния съд,без да изложи правни изводи по наведени във въззивната жалба изводи.
По този въпрос счита,че обжалваното решение противоречи на решения на ВКС по гр.д.№4297/2014 г., ІV г.о. и по н.д.№335/2009 г., І н.о.
Във връзка с допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпросът:
-има ли наличие на умисъл във връзка със субективния елемент от престъпен състав по чл.311ал.1 НК,когато деецът в съдебно заседание признава и препотвърждава,че при съставянето на свидетелстващ документ е променил целенасочено факти,записани в диспозитивен документ,без прилагане на допълнителни писмени документи.
Ответниците по касационната жалба Д. И. А. и С. И. Д. в писмен отговор,подаден чрез пълномощника им адв.Фиданка П., я оспорват.Претендират разноски. Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1519/02.11.2015 г. по гр.д.№2988/2014 г. на Районен съд-Плевен.С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 124 ал.5 ГПК- за установяване в отношенията му с ответниците на престъпно обстоятелство при съставяне на удостоверение № 225/29.01.1998 г. в частта му, в която е записано, че И. Д. е ползвател на имот № 576 в местността „Стража“, [населено място], в изпълнение на Решение № 127/25.10.1978 г.,с което деяние е осъществен състав на престъпление по чл.311 НК.Счел е,че касаторът има правен интерес от предявяване на иска ,тъй като при успешното му провеждане ще може да иска отмяна на влязло в сила решение .Въззивният съд е посочил,че следва да се признесе дали са налице всички елементи от фактическия състав на чл.311 НК, както от обективна, така и от субективна страна.Приел е, че според препис от Протокол №23/25.10.1978 г. за проведено заседание на ИК на Г. и приложения към него Списък , т.28 е взето решение да се извърши безвъзмездно прехвърляне на земя, предоставена за ползване по ПМС № 12 и №21 от 1 дка в м.“Плочата“ от М. Б. Ш. в полза на племенника му И. С. Д.. На последния е издадено разрешение № 772/ 06.10.1982 г.за строеж на сезонна постройка в имот № 576 в м.“Стражата“.Според процесното удостоверение № 225/ 29.01.1998 г., И. С. Д. ползва имота в м.“Стражата“ и е построил сграда,въз основа на строително разрешение. Направил е извод,че след като И. Д. действително е ползвал имота и е извършил законен строеж на постройка, то не може да се приеме,че е осъществен от субективна страна съставът на чл.311 НК от двамата съставители на документа.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г. о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. С чл. 280 ал. 1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. Според приетото в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК за да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора , обусловил е решаващите правни изводи на съда и е от значение за изхода на конкретното дело. Въпросът, не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприеманата фактическа обстановка и с обсъждане на събраните по делото доказателства . В този случай той представлява оплакване за необоснованост или допуснати процесуални нарушения. Касаторът трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. В случая поставените от касатора въпроси не изпълняват посочените изисквания. Първият въпрос не обуславя решаващия извод,направен от въззивния съд, според който престъпният състав на чл.311 НК не е осъществен от субективна страна.В обжалваното решение не са формирани мотиви относно несъответствието в съдържанието на диспозитивен и издаден въз основа на него удостоверителен документ.И. въпрос трябва да е свързан не с проблеми,които касаторът счита за важни, но с които въззивният съд не се е занимавал, а с проблеми от значение за изхода на конкретния правен спор.Вторият въпрос се отнася до оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и на всички представени доказателства. Последните са извън предмета на настоящото производство и могат да бъдат анализирани едва след селектиране на касационната жалба.Третият въпрос не е правен, а фактически. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, спазвайки постановките в цитираното ТР, което не е сторено. Касационният съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящият въпрос въз основа на оплакванията му. За пълнота на изложението следва да се посочи,че допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК може да се докаже чрез представяне на задължителна практика, чийто автори са състави на ГК и ТК на ВКС, респективно на общите им събрания.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за резултат недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответниците по касационната жалба Д. И. А. и С. И. Д. следва да бъдат присъдени направените разноски по делото. Същите са установени с представените договори за правна защита и съдействие, в които е отразено,че са заплатени в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243/27.05.2016 г. по гр.д.№180/2016 г. на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА П. И. Д. да заплати на Д. И. А. и С. И. Д. по 300 /триста/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: