5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 390
гр. София, 10.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4362 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № 938 от 28.06.2016 г. по гр. дело № 1296/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ граждански състав.
Ответникът – Т. Г. Д. поддържа становище за недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по предявените от Т. Г. Д. против [община], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 1321 от 19.04.2016 г. по гр. дело № 16301/2016 г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, І граждански състав, включително в частта за разноските и е присъдил в полза на въззиваемия разноски за въззивното производство. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищецът Т. Д. е заемал длъжността „оперативен дежурен” до 15.10.2015 г., от която дата работодателят е издал заповед № 184 за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, мотивирано с текста: „служителят няма необходимия документ /разрешение за достъп до класифицирана информация/ за професионална квалификация, поради което не може да изпълнява задълженията си като Оперативен дежурен”. В решението е констатирано от представената по делото длъжностна характеристика за процесната длъжност, че изискването за образование е завършено средно с професионален опит – работа в системата на МВР или МНО. След анализ на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят от една страна е посочил липса на документ за професионална квалификация, какъвто в случая би бил документ за съответно образование, а от друга е посочил липса на документ за класифицирана информация, необходим за изпълнение задълженията по заеманата длъжност от ищеца. Липсата на посочения документ решаващият състав е определил, като възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, т.е. като обстоятелство неотносимо към приложения фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Съдът е направил извод, че само това съображение е достатъчно, за да се приеме атакуваната заповед за незаконосъобразна. С оглед на посочените мотиви исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са уважени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /молба, вх. № 24201/12.08.2016 г./, включително приложението, озаглавено „ИЗЛОЖЕНИЕ на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК”, не са поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос”, без да формулира съдържанието му. Изготвените от страната текстове се състоят в оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Отразено е разбирането на жалбоподателя за правилността на въззивното решение, а именно: „ … не е обосновал изразеното от него становище по този въпрос, както и не е мотивирал елиминирането изцяло на изключително съществените в настоящия казус норми, съдържащи се в друг нормативен акт, които подчиняват и обуславят изцяло общата норма и действията на участниците /работодателя/ в настоящото трудово правоотношение.”. Както се вижда от цитата /изложение вх. № 24201/12.08.2016 г./ доводите са изцяло по чл. 281, т. 3 ГПК, не притежават характеристиките на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, поради което с въвеждането им в производството по чл. 288 ГПК не могат да се обосноват предпоставки за допускане на касационен контрол. В следващата част от същото приложение отново се твърди, че страната излага основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, но видно от текста са отразени доводи по чл. 281, т. 3 ГПК. Страната е квалифицирала, като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК следното: „Твърде голяма част от представените писмени доказателства изобщо не са разгледани от второинстанционния съд”. Доводите й са, че съдът не бил мотивирал елиминирането на част от писмените доказателства, с което нарушил съществено съдопроизводствените правила. Касаторът не е съобразил, както дефинирането на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС, така и неотносимостта на доводите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК в настоящето производство. И в двете изложения жалбоподателят е отразил становището си за законосъобразност на заповед № 184/15.10.2015 г. на кмета на общината, като е посочил, че „Заповедта на кмета на [община] № 184/15.10.2015 год. е законосъобразна, правилна и обоснована. Същата е мотивирана и изцяло съобразена с нормите на ЗККИ и на КТ, при комулиране изискванията на двата нормативни акта, което в конкретния казус е абсолютно задължително, поради спецификата на длъжността на ищеца, за която изискванията към лицето, заемащо длъжността, са поставени изключително в ЗККИ, на които изисквания са подчинени изискванията в КТ”. От цитирания текст се установява, че не са изведени правни въпроси от приетите във въззивното решение мотиви, обусловили изхода на спора, а е развито становището на касатора по правомерността на заповедта /становище, изложено и в двете приложения/, с което не се релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора са ориентирани към неправилността на въззивното решение /изложено е следното становище в молба вх. № 24201/12.08.2016 г.: „Като резултат от неизяснената напълно фактическа обстановка са и неправилните изводи на съда”/, произтичаща според жалбоподателя от неправилното разбиране на съда, че общината искала да прекрати трудовото правоотношение, а в действителност /според общината/ ищецът създал пречки за подновяване на разрешителното за изпълнение на задълженията му, виждане подробно развито и в двете приложения. Така мотивирани изложенията не съдържат предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като вместо правни въпроси са отразени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК в контекста на поддържаното от страната разбиране за законосъобразността на уволнението. По – нататък в изложенията следва обсъждане на процедурата по подновяване на разрешението за достъп до класифицирана информация, която според касаторът въззивният съд следвало да обсъди и която не била реализирана вследствие поведението на ищеца, с което последният „доброволно се е отказал да заеме длъжността”. Тези съображения на страната нямат относимост към предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като засягат спора по същество, а неговото разглеждане се провежда при допуснато касационно обжалване. Развито е становището на жалбоподателя, че второинстанционният съд не е разгледал административната преписка и е посочено, че същата „напълно изяснява спора от фактическа страна, по безспорен начин се доказва, че [община] е действала напълно законосъобразно, а ищецът е нарушил изискванията на ЗЗКИ”. Изложенията не съдържат предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като вместо правни въпроси са отразени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК.
От горните съображения се налага извода за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е поставил правни въпроси, произтичащи от конкретни изводи на въззивния съд по предмета на делото, обусловили неговия изход. В решението си Пловдивски окръжен съд е мотивирал съображения за неприложимост на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като е обосновал разрешения по тълкуването на разпоредбата, съгласно които липсата на необходимия документ /разрешение за достъп до класифицирана информация/ е обстоятелство, относимо към друг фактически състав за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. За да направи този извод окръжният съд, след излагане на своето разбиране за съдържанието на понятията „образование” и „професионална квалификация” е аргументирал виждането, че липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация не представлява липса на професионална квалификация или на документ за професионална квалификация, както и не представлява липса на документ за образование. Неотносимостта на липсващия документ към основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е обусловила и извод на съда за ирелевантност на обсъждането на въпроса за законосъобразността на процедурата по отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на ищеца. По така приетите правни разрешения, обусловили изхода на делото касаторът не е поставил правни въпроси, с което не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите, с които е мотивирал изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в двете приложения, засягат процедурата по отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на ищеца и с въвеждането им страната не релевира основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите доводи не съдържат общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които са развити съображения по обстоятелства, ирелевантни за изхода на делото. Касаторът не е мотивирал и допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК към правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, както и на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби. В тази връзка следва да се посочи, че при изготвяне на изложението не са съобразени разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 800 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 938 от 28.06.2016 година по гр. дело № 1296/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ граждански състав.
ОСЪЖДА [община], [населено място] да заплати на Т. Г. Д. разноски за касационното производство в размер на сумата 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: