О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 30.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 255 /2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по § 74 ЗИД ГПК публикуван в Държавен вестник бр.86/2017 г. вр. чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5798/28.01.2017 г. от Прокуратура на Р България, чрез прокурор в Апелативна прокуратура-Велико Т. С. Ц., срещу решение № 234/31.10.2017 г. по гр.д.№ 306/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 104/ 29.05.2017 г. по гр.д.№ 583/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч. С него е уважен предявеният от Д. Ч. Д. срещу касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и му е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение по чл.311 ал.1 НК по което е постановена оправдателна присъда ,в размер на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 21.10.2016 г. до окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 35 000 лв. искът е отхвърлен.В отхвърлителната част като необжалвано решението е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че неправилно е приложен законът относно понятието справедливост , присъденото обезщетение не е съответно на реално претърпените вреди и установената съдебна практика по аналогични дела, не е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и възникналите вреди. Касаторът намира, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика- ППВС № 4/23.12.1968 г.- т.ІІ, ТР № 3/22.04.2004 г.- т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК-т.19. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен 6-годишен срок, забавянето е станало в съдебна фаза, обвинението не е за тежко престърпление, приложена е мярка за неотклонение подписка, с изключение на мярката домашен арест за 12 дни, но тези обстоятелства са останали необсъдени. Не е съобразен и жизнения стандарт в страната. Иска се отмяна на въззивното решение или намаляване на присъденото обезщетение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя въпросите:
-как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Изтъква противоречие с цитираните в касационната жалба тълкувателни актове.
Следващият въпрос е:
-когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи.
Посочва, че такъв обем вреди трябва да бъдат изрично заявени с исковата молба и да бъдат включени в предмета на иска, наред с обществените критерии, че е от значение създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Намира, че ищецът е претърпял обичайни вреди, по-големи вреди не са заявени с исковата молба и не са доказани по делото.
Поставя въпроса за причинно-следствената връзка между увреждането и претендираните вреди, както и следва ли съдът да изложи мотиви за наличието й и да определени кои конкретни неимуществени вреди са доказани по делото. Твърди противоречие по този въпрос на обжалваното решение с цитираните ТР, ППВС № 7/30.12.1959 г.-т.2, ППВС № 4/23.12.1968 г. и решение по гр.д.№3026/2008 г. на ІV г.о.Намира,че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и воденото срещу него наказателно производство.Твърди,че въззивният съд не е изложил такива мотиви в противоречие с цитираните тълкувателни актове.
Ответникът по касационната жалба Д. Ч. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. Г., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ,състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
Въззивният съд е приел, че през 2010 г.ищецът е бил привлечен като обвиняем в качеството му на длъжностно лице за извършено престъпно деяние по чл.311 ал.1 НК -за съставяне на 39 официални документа-превозни билети, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях обстоятелства. Била му определена мярка за неотклонение подписка, изменена за четиринадесет дни в домашен арест, а впоследствие в парична гаранция от 1000 лв. След трикратно протестиране на постановени оправдателни присъди, с окончателно решение по внохд № 590/2016 г. на Окръжен съд-Плевен е признат за невинен. От весел човек станал неадекватен, затворен, отчужден, депресиран, притеснителен, срамувал се да излиза. При тези факти въззивният съд направил извод,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконно обвинение в извършване на престъпление. Посочил е, че при определяне размера на обезщетението трябва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение, в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и да се съобрази обществената представа за справедливост. Отчел е продължителността на наказателното производство от 6 години и един месец, тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, възможността да се наложи и наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 НК, мярката за неотклонение подписка, а впоследствие домашен арест и парична гаранция, изживения срам, тревоги, безпокойство, накърняването на човешкото достойнство и чест, негативното отражение на семейните отношения. Направил е извод, че не са правени твърдения и не е установена причинна връзка между незаконното обвинение и влошаване здравословното състояние на ищеца. Приел е, че не са основателни възраженията на касатора за определяне на обезщетение в по-нисък размер и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което на ищеца е присъдена сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди .
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът обобщени поставя въпросите: процесуалноправен, относно задължението на съда да обсъди и прецени всички релевантни обстоятелства в рамките на изложеното в исковата молба, както и наличието на причинно-следствена връзка при определяне дължимия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и материалноправен, относно приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. С изключение ня втория, въпросите са релевантни, но не са обосновани твърдяните допълнителни основания. Формулирани са общи оплаквания, произтичащи от изразеното от него становище за допуснати процесуални нарушения. Не е мотивирано противоречието им със задължителната практика, на която се позовава. Общите твърдения, че част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, че въззивният съд не е взел под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, че не е дал конкретна преценка на относителната им тежест, не релевира специфично основание за допускане на касационен контрол. Изброяването на обстоятелства, които са определящи за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., в ТР на ОСГК № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г., така и в практиката на състави на ВКС е примерно, а не изчерпателно. Кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на относимите факти. Липсва съпоставяне на изводите в тълкувателната им част с разрешенията във въззивното решение. Не са посочени също така изводи на въззивния съд за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които да са приети в отклонение от практиката, на която се позовава касаторът. Въззивният съд е мотивирал извод за наличие на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и е съобразил размера на обезщетението с установените относими обстоятелства. Съобразени са продължителността на наказателното производство, определените мерки за неоклонение, негативните изживявания. В отговор на доводите на касатора, въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, изискваща обезщетението да се присъжда за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и които са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение /т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Поради недоказване на твърдяните допълнителни основания не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234/31.10.2017 г. по гр.д.№306/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: