О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 12.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 3332/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. С. Д. чрез пълномощник адв.М. К. срещу решение № 199/18.05.2017 г. по гр.д.№249/2017 г. на Окръжен съд-Плевен. С него е потвърдено решение № 2270/30.12.2016 г. по гр.д.№6161/2016 г. на Районен съд-Плевен, с което е изменен режима на лични контакти на детето Т. В. Р. с бащата В. Р. Р. както следва: всеки втори и четвърти петък,събота и неделя, като през вторите петък,събота и неделя срещите се осъществяват по местоживеене на детето в [населено място], а през четвъртите петък,събота и неделя- на място по преценка на бащата; определен е начален момент на срещите от петък след учебните занятия до неделя до 18 часа; през четните години детето да прекарва с баща си Коледните празници и ваканцията към тях, а с майка си Г. С. Д.-В. празници и ваканциите към тях; през нечетните години детето да прекарва с майка си Коледните празници и ваканция, а с баща си-В. празници и ваканция; на официалните празници, в случай че не са част от ваканциите личните контакти на детето да се редуват между родителите; през лятната ваканция детето да изкарва по тридесет дни при бащата, когато те не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Касационната жалба е насочена срещу въззивното решение в частите, с които е потвърден първоинстанционния съдебен акт за определяне режима на лични контакти с включване на виждане на детето с бащата в петъчен ден, за провеждане на виждането по местоживеене на бащата и за увеличаване на вземането през лятната ваканция от 20 дни на 30 дни.
Касаторката поддържа, че не е в интерес на детето да прекарва толкова продължително време с бащата, включващо работен ден и да пътува на далечно разстояние до [населено място] веднага след училище. Намира, че това не трябва да става за сметка на голямата умора и здравето на детето, намаляването на свободното му време, както и че за нея остава само един уикенд за контакти, поради концертните му прояви. Иска се отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Поставят се въпросите:
-когато родителите живеят в различни населени места на далечни разстояния,налагащи продължително пътуване на детето, при определяне режима на лични контакти следва ли съдът да прецени как биха се отразили на здравето и общото благополучие на детето честите пътувания и смяна на обичайните условия на живот; подходящо ли е въпреки несъгласието на детето и майката да се включва в режима на лични контакти петъчния ден, който е винаги учебен за детето.
-какви са критериите на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител, който да взема детето при себе си от петък до неделя два пъти месечно по време на учебна година и извън населеното място по местоживеенето на детето; в интерес ли е на детето включването на петъчния ден в режима на лични контакти, след като те се осъществяват на далечно разстояние, пътуването ще натовари допълнително детето, то и майката не желаят да пътува , а са съгласни срещите да се провеждат по местоживеене на детето.
Касаторката намира, че тези въпроси са решени в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г., решение по гр.д.№2537/2013 г. ІV г.о., гр.д.№4783/2007 г., І г.о. и гр.д.№6561/2016 г. на РС-Варна,които не са приложени.
Ответикът по касационната жалба В. Р. Р. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв. М. Кадияков я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е допустима.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че са настъпили промени в обстоятелствата, при които е определен предходния режим на лични контакти между бащата и детето и че е необходимо неговото разширяване. Намерил е, че следва да се съобрази със становището на детето, изразено при неговото изслушване , че не желае да пътува и през двата уикенда до [населено място], че се чувства добре с двамата си родители в [населено място]. Счел е, че майката не се противопоставя на увеличаване на времето за лични контакти и че не е в интерес на детето при изразеното от него нежелание да контактува с новото семейство на бащата мястото на всяко виждане да се определя от последния. Направил е преценка,че в новия режим следва да бъде включен и петък вечер след учебни занятия, че бащата трябва да определи мястото на виждането веднъж месечно и така пътуванията ще бъдат по-малко, контактите ще се осъществяват в обичайната среда без допълнителни ограничения на ежедневния живот. Приел е също така,че е в интерес на детето увеличеният престой при бащата през лятото.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, който е конкретен, от значение за изхода на делото и е включен в предмета на спора. Според разрешенията,съдържащи се в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, той не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата.Поставените от касаторката въпроси не отговарят на тези изисквания. Те касаят правилността на решението, а именно, че разширеният режим на лични контакти се основава на неправилна преценка за интересите на детето.Зададен е въпрос в невъзникнала по спора хипотеза за пътуване извън местоживеенето два пъти месечно и по необсъждано от въззивния съд питане за критериите на които да отговаря режима на контакти.За да изпълни приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК въпросът трябва произтича от решаващите правни изводи на въззивния съд, а не да е свързан с проблеми, които касаторът намира за важни, но по които не са формирани мотиви. Поддържаните във връзка с двата въпроса допълнителни основания също не са обосновани. Не е изложена аргументация в какво се изразява противоречието на въззивния съд с цитираните актове на ВКС. При поддържано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също трябва да бъде изложен подобен анализ, като касаторът трябва да приложи съответния съдебен акт и да представи доказателства,че е влязъл в сила. Това не е сторено.
Необосноваването на общо основание и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 199/18.05.2017 г. по гр.д.№249/2017 г. на Окръжен съд-Плевен .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: