4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 46
гр. София, 23.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 5221 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавно ловно стопанство „К.” ТП – Д., [населено място] срещу решение № 133 от 30.08.2016 г. по гр. дело № 182/2016 г. на Силистренски окръжен съд.
Ответникът Г. В. Р. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Силистренски окръжен съд е потвърдил решение № 86 от 28.04.2016 г. по гр. дело № 39/2016 г. на Районен съд – Дулово и е присъдил разноски в полза на въззиваемия. С първоинстанционното решение са уважени искове, предявени от Г. В. Р. против настоящия касатор по чл. 70, ал. 1 КТ, вр. 71, ал. 1 и чл. 74 КТ, както и по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, присъдени са разноски в полза на ищеца и държавна такса по сметка на Районен съд – Дулово.
В изложението, подадено по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съдът неправилно е приел, че с допълнително споразумение № 6/29.05.2015 г. уговорката за изпитване в полза на работодателя е в нарушение на чл. 70, ал. 1 и ал. 5 КТ. Първият от цитираните въпроси – „Считаме, че противоречиво се решава от съдилищата материално правния въпрос относно това, допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на Договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване, или какъвто е настоящия ни казус да се извърши уговаряне на срок за изпитване в полза на работодателя при заемане на нова длъжност, която се различава от тази, която служителят е заемал преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност”, не произтича от конкретен решаващ мотив на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че в случая се касае за противоречие между уговорена клауза за изпитване и посоченият в допълнителното споразумение „неопределен срок”, т.е. съдебният състав се е произнесъл по спор за законосъобразното сключване на трудов договор по реда на чл. 70, ал. 1 КТ при конкретни обстоятелства. По правните разрешения, формирани във връзка с тези мотиви на обжалваното пред настоящата инстанция решение не е поставен правен въпрос. Липсата на правен въпрос по решаващите мотиви на въззивния съд е основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които страната не е съобразила при изготвяне на приложението. Цитираният въпрос съдържа препращане към „настоящия ни казус”, с което се пояснява описаната в него хипотеза, като се посочва, че уговорката по чл. 70, ал. 1 КТ е реализирана „при заемане на нова длъжност, която се различава от тази, която служителят е заемал преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност”. Въззивният съд е приел, че през периода от 13.09.2005 г. до 26.11.2015 г. ищецът е заемал различни длъжности, като съгласно процесното допълнително споразумение е назначен от длъжност „старши лесничей” на длъжност „ръководител участък горско стопанство”, както и е приел, че същото трудово правоотношение е прекратено със заповед 36/25.11.2015 г. на директора на Д. „К.” – Д. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Въззивната инстанция е посочила, че двете длъжности са различни до онази степен на същественост, която да породи правото на работодателя да провери годността на ищеца да изпълнява новата длъжност, но е констатирала, че в случая недействителността на клаузата за изпитване е налице, поради противоречието между текста на чл. 70, ал. 1 КТ в горната част на допълнителното споразумение и записаното в т. 3 от същото – за неопределен срок. По тези правни изводи във въззивното решение не е въведен правен въпрос, поради което следва да се приеме, че не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 КТ, а цитираната практика – решение по гр. дело № 1407/2010 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС при липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 КТ няма значението на предпоставка, допълнително основание за допускане на касационен контрол /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.
Касаторът е изготвил, като въпрос и текст със следното съдържание: „В обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и касае преценката, налице ли е съществена промяна в дейността на преназначен работник, ако старата и новата длъжност са определени като различни и имат различен код по НКПД”. Както се вижда от изложението на мотивите във въззивното решение, направено по – горе окръжният съд е приел, че двете длъжности – „старши лесничей” и „ръководител участък горско стопанство” са различни и пораждат правото на работодателя да провери годността на ищеца да изпълнява нова длъжност. Цитираният въпрос не е поставен във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, които засягат спор за законосъобразното сключване на трудов договор по реда на чл. 70, ал. 1 КТ при конкретни обстоятелства, а именно при клауза по чл. 70, ал. 1 КТ, която не е уговорена, съобразно регламентирания в нормата максимален срок за изпитване. Въпрос, който произтича от становище на касатора, а не от мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не формира предпоставки за допускане на касационен контрол. В случая посоченият въпрос не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тази част от изложението следва да се имат предвид горните съображения за това, че правните въпроси не се извеждат служебно от касационния съд, а липсата им има за последица недопускане на касационен контрол. Освен това в изложението не е посочена съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав намира, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 30.08.2016 г. по гр. дело № 182/2016 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: