О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 07.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 596/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], представлявано от В. И. К. и С. Б. Й. , чрез пълномощника адв. И. Д., срещу определение № 3814/15.11.2016 г. по ч. гр. д.
№ 5209/ 2016 г. на Апелативен съд – София.
В жалбата се прави оплакване за недопустимост и неправилност на обжалвания акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва валидно възникнало процесуално правоотношение между съда и ответника по делото, той не е придобил качеството на страна по делото и за него не е възникнало правото да претендира заплащане на сторени разноски. Касаторът развива довод, че не е заплатена дължимата държавна такса за предявения иск, че това действие трябва да предхожда изпращането на исковата молба за отговор на ответника, че след като то не е изпълнено не е възникнало процесуално отношение между съда и [община] и тя няма качеството ответник. Твърди, че не са ангажирани доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като представената фактура не е подписана , номерът й е различен от този, посочен в основанието за плащане, липсват доказателства за нейното осчетоводяване и съответствие с изискванията на ЗДДС. Посочва също, че липсват доказателства за заплащане на разноските по настоящото дело.Намира, че цената на иска не била определена и поради това размерът на възнаграждението следва да бъде в минимален размер, определе като за неоценяем иск. Моли за отмяна на определението и отхвърляне на искането за допълване по чл. 248, ал.1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът доразвива своите оплаквания за недопустимост на въззивното определение.Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие ъс задължителната практиката по въпроса „относно задълженията му да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност“. Позовава се на решения,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр. д. № 2040/2014г. IV г.о., по гр. д. № 1060/2014г. , I г.о., гр. д. № 2623/2013г. IV г.о. и по гр. д. № 1338/2009г. IV г.о. Поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса „когато исковата молба е оставена без движение с указания да се конкретизира петитума на иска, чрез посочване на размера на всеки иск и при положение, че съдът не е определил размера на иска, следва ли при прекратяването на делото на ответника да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на база на цена на иска и как следва да бъде определена тя или разноските следва да се присъдят като за неоценяем иск?“
Ответникът по жалбата [община], представлявана от кмета Г. И. и чрез процесуалния си представител адв. Л. Д. в писмен отговор оспорва жалбата.
ВКС,състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение, което подлежи на касационен контрол.
С обжалваното определение е отменено определение
№ 4782/21.09.2016г. по гр. д. № 176/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, вместо него е постановено на основание чл. 248, ал.1 ГПК допълване на определение № 4073/01.08.2016г. по гр. д. № 176/2016г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, като [фирма] е осъдено да заплати на [община] на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата от 12 000 лв. разноски по делото пред Окръжен съд – Благоевград. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право да му бъдат присъдени сторените разноски, като основанието за прекратяване на производството е ирелевантно и правилото важи и при прекратяване поради неотстраняване на нередовност на исковата молба. Приел е, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е допустимо,тъй като е направено преди за ответника да е изтекъл срока за обжалване на определението за прекратяване и при заявено в хода на производството искане за присъждане на разноски и представен списък. Направил е извод, че от представените доказателства се установява, че уговореното за изготвяне и подаване на отговор възнаграждение в размер на 12 000 лв. е реално заплатено на 26.05.2016 г. Приел е, че възраженията на ищеца, основани на разпоредби на ЗДДС, са неотносими към отговорността за разноски по чл. 78 ГПК. Посочил е , че въпреки липсата на изрично определение по чл. 70 ГПК, цената на иска е отбелязана от ищеца в исковата молба , ответникът и служебно съдът не са повдигнали този въпрос, а ищецът няма право да възразява срещу посочената от самия него цена. Въззивният съд е приел също така, че с оглед цената на иска от 516 765,16 лв., претендираният адвокатски хонорар съответства на минималният размер на адвокатското възнаграждение предвиден в чл. 9, ал.1, вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.При тези съждения е достигнал до извод за основателност на искането на ответника за присъждане на разноски.
ВКС, състав на III г. о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на обжалваното определение. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. с. № 1/2009 г. ОСГТК -т. 1, за допустимостта на обжалвания съдебен акт касационният съд е длъжен да следи служебно, дори и да не е изведен процесуалноправен въпрос за това. Не може да бъде споделено становището на касатора за недопустимост на въззивното определение, като постановено по недопустима жалба, по причина ,че не е възникнало валидно процесуално правоотношение между съда и ответника по делото и последният не е страна по делото. Съгласно чл. 131, ал.1 ГПК след като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея на ответника. Когато исковата молба е нередовна, тя трябва да бъде уточнена преди връчване на препис от нея на ответника (чл. 129, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1 от ГПК), но е възможно уточнението да се извърши и впоследствие (чл. 129, ал. 4 от ГПК). В този смисъл връчването на препис от искова молба, която не е редовна, няма значение за възникването на качеството ответник. Щом ответникът е получил препис и е сторил разноски за да подаде отговор, независимо че след това е констатирана нередовността и поради неотстраняването й е прекратено производството, за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски (чл. 78, ал. 4 от ГПК). В този смисъл е създадена задължителна съдебна практика – напр . определение по чл. 274, ал.3 ГПК по ч.гр. д. № 255/2011 г., IV г. о. Поради това не може да се приеме, че е налице отклонение от нея във връзка с наведените от касатора доводи.
Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. За да бъде касационната жалба селектирана, касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, от значение за изхода на делото. Първият формулиран въпрос не представлява общо основание. Оплакванията и твърденията на касатора са във връзка с правилността на съдебния акт. Същите могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване, но не и във фазата по селекция. К. съд не може да формулира сам въпроса въз основа на оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Вторият въпрос следва да бъде преценен като общо основание за касационно обжалване, но не е обосновано допълнително основание. Не е изложен нито един аргумент в подкрепа на поддържаното специфично основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е следвало да наведе доводи за наличие на неправилна или за несъобразена с измененията в закона съдебна практика, а когато такава не е създадена -да посочи в какво се състои непълнотата. Това обаче не е сторено, а с това и не е аргументирано приложното поле на поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№ 3814/15.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5209/2016 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] сумата 500 /петстотин / лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: