О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 16.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3680 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ТП „Д. Стара З.“,представлявано от процесуален представител адв.Р. А. срещу решение № 178/02.06.2017 г. по гр.д.№1132/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора.С него е отменено решение № 152/13.02.2017 г. по гр.д.№2436/2016 г. на Районен съд-Стара Загора за отхвърляне на предявените от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство К. П. Ж. срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 – т.3 КТ и вместо това е признато за незаконно уволнението му,извършено със заповед № РД-13-23/30.03.2014 г. на основание чл.71 КТ, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност лесничей и му е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 7233,33 лв.за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в периода 01.04.2016 г.-01.10.2016 г.,ведно със законната лихва начиная от 30.05.2016 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се навежда довод, че работодателят е разполагал с възможността да сключи договор с клауза срок за изпитване, макар ищецът да е работил на няколко различни длъжности през годините, тъй като сега се извършва нова трудова дейност- той вече изпълнява трудовите си функции не на терен в горския участък, а в административната сграда и осъществява административна работа. Прави се оплакване, че не са оценени правилно събраните доказателства и в действителност липсва идентичност между предишните и настоящите му задължения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 КТ се поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Поставят се въпросите:
-1.Допустимо ли е при действащ безсрочен трудов договор отношенията между работодател и служител да се преуредят така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване; допустимо ли е уговаряне на срок за изпитване при сключване на трудов договор за заемане на длъжност, която служителят и преди е заемал, но със съществени изменения на трудовата функция.
-2.Кои са критериите за преценка за сходство на изпълняваните функции и изводът за идентичност следва ли да е направен въз основа на механичното сравняване на длъжностните характеристики; следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа.
-3. Кога е налице съществена промяна в трудовата функция на служителя и кога е допустимо въвеждане на срок за изпитване с допълнително споразумение по вече съществуващо правоотношение.
Касаторът намира,че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решения, постановени от състави на ВКС по гр.д.№1407/2010 г., ІІІ го., гр.д.№1561/2010 г., ІV г.о.,гр.д.№4811/2014 г., ІV г.о.,гр.д.№ 954/2009 г.1 ІV г.о. Поддържа, че не е имало пречка да се сключи договор с клауза за изпитване, тъй като заеманата длъжност е съдържала нови функции, каквито служителят до този момент не е изпълнявал.Това се установява не само от длъжностната характеристика, но и от естеството на възложената работа и свойствените задължения.
Във връзка с допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпросите:
-1.Сключен ли е трудов договор със срок за изпитване в заобикаляне на закона при положение, че клаузата срок за изпитване е въведена по отношение на длъжност, която служителят е заемал и преди в същото предприятие, но при съществени разлики в трудовите функции-естеството на работа, мястото на полагане на труд, мястото в йерархията на предприятието.
-2.Налице ли е типичната цел на договора със срок за изпитване, с който освен трудовите функции, които е изпълнявал служителят до момента се въвеждат и нови, коренно различни както по отношение на изпълняваните от служителя до този момент дейности, така и нови по отношение на дейността на предприятието.
-Дейността,свързана със сертифицирането на Д. и поддържането на издадените сертификати еднаква ли е с дейността извеждане на сечи или между двете дейности има съществена разлика.
Ответникът по касационната жалба К. П. Ж. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Н. К., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационното обжалване ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , в определения от закона срок и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съдържащата се в т.4 от допълнителното споразумение от 16.03.2016 г. клауза за изпитване в полза на работодателя е недействителна, тъй като е уговорена в нарушение на чл.70 ал.5 КТ. Посочил е,че след като ищецът е изпълнявал в продължителен период от време при работодателя не само същата длъжност лесничей,но и други ръководни длъжности като старши лесничей и началник участък не може да се уговаря срок за изпитване,тъй като това противоречи на чл.70 ал.5 КТ. Намерил е за неоснователно възражението на касатора, че трудовата функция на длъжността е съществено изменена с дейност по сертифициране на управлението на горите по стандарт на Съвета за стопанисване на горите/FSC/. Изтъкнал е, че тази дейност не е нова, тъй като касаторът е сертифициран още от 2013 г. от [фирма] и е провеждан ежегоден одит в съответствие с критериите на сертификата. Ищецът е работил като лесничей и старши лесничей , а като началник горско стопански участък е контролирал и организирал цялостната дейност на участъка. В новата длъжностна характеристика са включени само две нови задължения- за изготвяне на документи и за съхраняване и комплектоване на документи, отнасящи се до сертификацията за управление на горите. Въззивният съд е приел,че тези две нови длъжностни задължения не изменят основно трудовата функция, а и дейността по сертифициране не е нова.Тази дейност ищецът е изпълнявал заемайки длъжностите лесничей и началник участък в предходни периоди от време. За времето от сключване на допълнителното споразумение до прекратяване на трудовия договор, включващо 11 работни дни, не е извършван одит и не се е налагало да работи по сертификацията. Поради това въззивният съд е направил извод, че не може да се приеме доводът, че е проверяван за изпълнение на служебните си задължения по тази нова функция. Посочил е, че касаторът не е изпълнил разпореждането на съда, с което е бил задължен да представи конкретно посочена документация, свързана със сертифицирането от 2013 г., а е представил само последния сертификат от 2015 г. В тази насока е кредитирал и показанията на свид.Ч., според които дейността по сертифициране е присъща на касатора, но се е извършвала под друга форма и се наричала извеждане на сечене. Тази дейност е била контролирана лично от ищеца като зам.началник и началник отдел. Във връзка с неизпълнените задължения за представяне на доказателства е приел, че договор за сертифициране с [фирма] е сключен след прекратяване на трудовия договор с ищеца. В заключение е направил извод, че работодателят е нарушил чл.70 КТ и е злоупотребил с правата си по чл.8 КТ. Посочил е,че клауза за изпитване може да се уговори и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, но ако съществено е променена трудовата функция на служителя, с оглед възможността му да се справи с променените трудови задължения, респективно да се прецени дали променената длъжност е подходяща за него. Когато работодателят вече е проверил годността му ,не е налице хипотезата на чл.70 ал.5 КТ. Приел е, че тази уговорка е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за възложената работа, а прекратяване на договора по облекчен за работодателя ред и е уважил исковете.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Първият въпрос в своята първа част е релевантен, но изводите на въззивния съд не се отклоняват от задължителната съдебна практика.Втората част от първия въпрос е зададен в хипотези, която не са възникнала, доколкото въззивният съд е приел, че не е налице съществено изменение на трудовата функция. Вторият въпрос произтича от становището на касатора за неправилност на обжалвания акт, при твърдяно механичното сравняване на длъжностни характеристики, въпреки че въззивният съд е направил анализ на всички относими доказателства. Третият въпрос е зададен общотематично, а в своята втора част е смислово идентичен с първия.Приложената задължителна съдебна практика не е анализирана, в по-голямата си част тя е неотносима към спора. Липсва отклонение на направените от въззивния съд правни изводи от приетото в решение по гр.д.№1407/2010 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№4811/2014 г., ІV г.о. Относно въпросите, поставени във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК следва да се посочи, че те са по съществото на спора и са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. В по-голямата си част касаят фактическите изводи на въззивния съд. Поддържаното допълнително основание не е обосновано с нито един аргумент.
Поради необосноваване на общо и допълнително основание не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски в това производство. То е доказано с представения договор за правна защита и съдействие с отбелязване на заплащане в брой на възнаграждение за адвокат.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178/02.06.2017 г. по гр.д.№ 1132/2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство-Стара З.“ да заплати на К. П. Ж. сумата 600/шестстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: