О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 557
гр. София, 23.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 703 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място], подадена чрез кмета на общината – Д. И. Д. срещу решение № 131 от 07.11.2016 г. по гр. дело № 178/2016 г. на Търговищки окръжен съд.
Ответницата М. Н. В., чрез адвокат В. А. Д. поддържа становище за нередовност на касационната жалба и за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Не е налице нередовност на жалбата. Изложени са доводи, очертаващи разбирането на касатора за законосъобразност на уволнението, като относимостта им към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК засяга квалификацията на нарушенията, която съставлява дейност на касационния съд. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че с касационната жалба е проведено редовно сезиране.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Търговищки окръжен съд се е произнесъл по предявените против касатора от настоящата ответница по жалбата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 361 от 01.07.2016 г. по гр. дело № 275/2016 г. на Търговищки районен съд, шести състав. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата относно длъжността „младши експерт” е незаконно. Този извод е обоснован с липсата на приложението от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, която според решаващият състав произтича от обстоятелството, че решение № 6/18.12.2015 г. на Общинския съвет – [населено място] за одобряване нова численост и структура на общинската администрация не е влязло в сила. Този факт въззивният съд третира, като налагащ извода, че към 30.12.2015 г. не е имало какво да се одобрява и какво да се съкращава от щата на администрацията на общината, а това лишавало от предмет спора за съществуването на заповед № 3 – 01 – 1462/30.12.2015 г. на кмета на общината. Развити са мотиви и за задължителност на подбора в хипотезата, при която са останали на работа служители, изпълняващи същите или сходни трудови функции с ищцата.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Когато в държавна институция, с няколко дирекции, в които има по няколко отдела, в един от отделите се съкращава единствена по своите функции длъжност, заемана от младши експерт, следва ли да се извърши подбор измежду всички длъжности, заемани от младши експерти в институцията, при условие, че останалите длъжности, заемани от младши експерти, по своите функции, изпълнение и предназначение са различни от съкращаваната длъжност ?”.
Въпросът не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от решаващите изводи на въззивния съд. В конкретния случай решаващ е извода за липсата на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата за прекратяване на трудовото правоотношение. Същият извод е обоснован с липсата на данни за влязло в сила решение на Общински съвет – [населено място] относно одобряване нова численост и структура на общинската администрация, съставляващо основание за издаване акт на кмета за съкращаване на щата, премахващо процесната длъжност. По тези изводи на въззивния съд касаторът не е въвел правен въпрос. Задължителността на подбора е мотивирана в решението на окръжния съд хипотетично, ако фактическият състав на приложеното от работодателя основание е налице. Посоченият мотив самостоятелно не обуславя изхода на спора. Само мотиви на въззивния съд, с които се аргументира крайния изход на делото могат да послужат като основание за поставяне на правен въпрос. Цитираният в изложението въпрос не притежава характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, освен поради вече изложеното още и вследствие на обстоятелството, че не произтича от приетите от окръжния съд правни разрешения, с които се дава отговор на въпроса за задължителността на подбора в хипотезата, при която са останали на работа служители, изпълняващи същите или сходни трудови функции с тези на ищцата. Касаторът е поставил въпрос, който извежда не от мотивите на окръжния съд, а от становището си, че е съкратена единствената по своите функции длъжност, а останалите длъжности се заемат от младши експерти и по своите функции, изпълнение и предназначение те са различни от съкращаваната длъжност. Както вече се посочи такива изводи не са приети в обжалваното решение. Общото основание за допускане на касационен контрол не се формира от становище на страната /в този смисъл са и разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които не са съобразени от касатора/. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е достатъчно основание обжалвания акт да не бъде допуснат до касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В случая и тези предпоставки за допускане на касационен контрол не са налице, извод който се налага от следните съображения:
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани предпоставки, както по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК регламентира казуална съдебна практика, а посочената от касатора тълкувателна практика е задължителна, т.е. практиката е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решенията, на които се позовава жалбоподателя са ирелевантни за настоящото дело, тъй като дават отговори на въпроси, по които окръжният съд не се е произнесъл – решението по гр. дело № 194/2014 г. и решението по гр. дело № 1773/2009 г. на състави на ІV г.о. на ВКС се отнасят до въпроса относно задължението за подбор на работодателя, когато съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност. С другите две решения на ВКС също така страната не обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол. Решение по гр. дело № 2362/2013 г. на състав на ІV г.о. е постановено по въпрос, третиращ приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, относно правомощието на изпълнителния директор на търговско дружество да утвърждава щатното му разписание, който не е идентичен с поставения от страната въпрос. В решение по гр. дело № 1073/2010 г. на състав на ІV г.о. е разгледан въпрос за критерия, от който трябва да се изхожда при преценка за наличие или не на обособена структура, която обуславя преценката задължителен ли е подбора при закриване на структурата или съкращаване на всички длъжности в нея. Този въпрос не е разглеждан във въззивното решение, няма относимост и към поставения от страната въпрос. Касаторът не е съобразил разрешенията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, изискваща мотивиране на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона / в случая сочената практика не е относима към въпросите, разгледани от въззивния съд и произтича от касационни решения, между които няма противоречие, не е обосновано и неточно приложение на закона /, съдебна практика, която не е актуална, предвид промяната на законодателството и обществените условия / в приложението доводи по тези въпроси няма/, а при липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми / в приложението не са посочени конкретни норми, нито се обосновава непълнота, неяснота или противоречие на правна уредба/. Касаторът не е съобразил, че за да е налице основание за допускане на касационен контрол трябва да бъде въведен правен въпрос, по който да има противоречие между въззивното решение и тълкувателната практика, а не между решенията, формиращи тълкувателната практика.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от копията от договор за правна защита и съдействие и фактура №[ЕИК]/01.02.2017 г. са в размер на сумата 1656 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 07.11.2016 година по гр. дело № 178/2016 г. на Търговищки окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място] да заплати на М. Н. В. разноски за касационното производство в размер на сумата 1656 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: