О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 28.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 612/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от О. М. К., приподписана от адв.Л. Д., срещу определение № 1206/ 03.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 761/2016 г. на Окръжен съд-Плевен.
Поддържат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила и се изразява становище,че решението трябва да бъде не само съобщено, но и връчено.Тъй като касаторът не е получил препис от постановеното съдебно решение , намира, че срокът за обжалването му не е започнал да тече. Иска отмяна на обжалваното определение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
-1.от кога започва да тече срокът за обжалване на решението,когато то е обявено устно в съдебно заседание,но е изготвено след това и не е връчено на страната;
-2.как да се разбира понятието „връчване на решението“ по смисъла на чл.259 ал.1 ГПК, може ли устното обявяване на решението на страната, присъствала в съдебно заседание да се счита за връчване на решението и следва ли срокът за обжалване да се брои от датата на проведеното съдебно заседание;
-3.следва ли решението да бъде материализирано в писмен документ в съдебното заседание ,в което е обявено и да бъде надлежно връчено на страната,за да се счита,че е налице връчване на решението;
-4.нарушено ли е съдебното начало и задължението на съда по чл.7 ГПК след като на страната не й е връчен физически акта, подлежащ на самостоятелно обжалване;
-5.налице ли е съдебен акт-решение, ако то само е издиктувано на секретаря в съдебно заседание и е обявено на страната,без да е разпечатано на хартия и подписано от съдията;
-6.означава ли само съобщаването на решението на страната,която е присъствала в съдебно заседание връчване и как се тълкува чл.259 ал.1 ГПК вр. с чл.7 ал.2 ГПК при сравняване с чл.197 ГПК /отм./; тече ли срок за обжалване след като решението е само съобщено, а не е физически връчено;
-7.изпълнила ли е задълженията си въззивната инстанция,която не е обсъдила всички възражения на страната и не е изложила мотиви по съществените въпроси- обжалване,срок за обжалване,начало на срока,връчване на съдебния акт;
-8.нарушено ли е правото на защита на страната,вкл.правото да получи препис от съдебното решение;
-9.следва ли съдът да състави разделителен протокол въз основа на заключението на вещото лице и следва ли той да бъде материализиран в решението на съда,в което да бъде възпроизведено съдържанието на заключението; достатъчно ли е устното изявление на съда,че съставя проекторазделителен протокол,без такъв в действителност да е съставен.
Във връзка с така поставените въпроси се поддържат всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК . В подкрепа на становището на касатора,че след като решението не е било връчено,не е започнал да тече срокът за обжалване на решението се представя определение на ВКС по ч.гр.д.№59/2012 г.,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.2 пр.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище.
ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 18.05.2016 г. по гр.д.№539/ 2014 г. на Районен съд-Кнежа.С него е върната като просрочена жалба вх.№ 921/17.05.2016 г., която касаторът е подал срещу постановеното по делото решение № 22/03.02.2016 г., инкорпорирано в протокол за проведено открито съдебно заседание на 03.02.2016 г. С него е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол, съобразно първи вариант , разработен в справка № 4 от заключението на вещото лице, с приложени към него 11 броя скици на новообразуваните имоти. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в посоченото заседание първоинстанционният съд изслушал заключение на вещо лице, което изготвило проект за разделяне на делбените имоти. Касаторът заявил, че няма становище по заключението на вещото лице и иска реално разделяне на земеделските земи. С решение № 22/03.02.2016 г. първоинстационният съд е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол съобразно първи вариант,разработен в справка № 4 от заключението.Указал е на касатора,че за него решението подлежи на обжалване от датата на обявяването му . Въззивният съд е посочил,че това решение, заедно с други решения,изчерпателно изброени в чл.351 ГПК подлежи на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното от тях. Същото не е обжалвано от касатора в указания срок. Той не е обжалвал и последващото решение по чл.353 ГПК от 08.07.2016 г.,с което делбените имоти са разпределени между страните по делото.
Касаторът е подал молба вх.№728/18.04.2016 г.,с която е поискал да получи препис от протокола за проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 03.02.2016 г. и е получил такъв на 17.05.2016 г.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд,с което разпореждането на първоинстанционния съд е потвърдено, с оглед основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Първият от поставените въпроси е частично релевантен, тъй като решението е обявено в съдебно заседание, но не е изготвено след това. Първоинстанционният съд едновременно е изготвил и обявил своя съдебен акт в проведеното съдебно заседание.Първата част от втория въпрос „как трябва да се разбира понятието връчване“ е общотеманична.Третият въпрос няма качеството на общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като липсва произнасяне на съда дали решението е следвало да бъде материализирано в писмен документ .При формулиране на четвъртия въпрос касаторът вероятно е имал предвид израза „служебното начало“, вместо използвания „съдебното начало“. Този въпрос произтича от становището за допуснато процесуално нарушение и също не може да бъде преценен като общо основание.Петият въпрос е извън предмета на делото- в настоящото производство касационният съд няма задачата да се занимава с правилността на първоинстанционното решение. Не е релевантна частта от шести въпрос относно сравнителното тълкуване на чл.259 ал.1 вр.чл.7 ал.2 ГПК и чл.197 ГПК/отм./. Касаторът сам признава,че въззивният съд не обсъжда въпроса тече ли срок за обжалване,когато решението не е връчено.Седми и осми въпроси също са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт и тезата на касатора за допуснати процесуални нарушения.Девети въпрос е извън предмета на делото,постановеното решение от първоинстанционния съд не е в обсега на провеждания касационен контрол на въззивното определение.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд относно части от първи, втори и шести въпроси, а именно:
– от кога започва да тече срокът за обжалване на решението,когато то е обявено устно в съдебно заседание и не е връчено на страната; може ли устното обявяване на решението на страната,присъствала в открито съдебно заседание да се счита за връчване на същото.
Въззивното определение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика, а именно посоченото от касатора определение по ч.гр.д.№59/2012 г., ІІІ г.о. В него е прието, че според сега действащите процесуални правила е уредено връчване на страните на преписи от актовете, подлежащи на обжалване.
ВКС,състав на ІІІ г.о. споделя това разрешение .По поставените въпроси намира и следното:
Със сега действащия ГПК е засилено значението на принципа на служебното начало. Като негов израз в чл.7 ал.2 ГПК е уредено задължението на съда да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.Съдът служебно изготвя и изпраща на страните копия от тях, без да е необходимо подаването на нарочна молба.По аргумент от цитираната разпоредба това не се отнася само за актовете, които не подлежат на самостоятелно обжалване и които не подлежат на по-нататъшен контрол .
Връчването на преписи влияе пряко на изчисляването на срока за обжалване при общия исков процес по глава ХХ ГПК. Датата на осъществяването му съгласно чл.259 ал.1 ГПК определя началото на срока.
Отклонение от този ред е предвидено само за споровете, разгледани в бързо производство по глава ХХV ГПК.Съгласно чл.315 ал.2 ГПК в това особено исково производство срокът за обжалване започва да тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си. В този случай връчването на препис има информативно значение. С ТР 12/11.03.2013 г. по тълк.д.№ 12/2012 г. на ОСГК е прието, че връчването на преписи от решението по чл. 7, ал. 2 ГПК променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК.
При така дадените отговори на поставените от касатора въпроси следва да се приеме,че обжалваното определение е неправилно.
Решението, с което проектът за разделителен протокол е обявен за окончателен е инкорпорирано в протокола за съдебното заседание, в което касаторът е присъствал лично. Препис от това решение обаче не му е връчен. Съгласно чл.7 ал.2 ГПК първоинстанционният съд е бил длъжен да го стори, тъй като решението по чл.350 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване, макар и с обща жалба с други решения, каквито в настоящия случай не са произнасяни.Дадените указания от първоинстанционния съд относно срока, в който касаторът може да го обжалва са неправилни. В общото исково производство началото на срока се определя от закона , а не с указанията. Съдът не е имал правната възможност да го направи само с устно съобщаване на решението,без да връчи препис от него на касатора. Получаването впоследствие на препис от протокола по негова молба не променя факта на липса на връчване. Срокът за обжалване не е започнал да тече, по тази причина и подадената от касатора жалба не е просрочена.
Следва определението на въззивния съд и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като неправилни и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на подадената от касатора въззивна жалба.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1206/ 03.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 761/2016 г. на Окръжен съд-Плевен.
ОТМЕНЯ определение № 1206/ 03.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 761/2016 г. на Окръжен съд-Плевен и потвърденото с него разпореждане от 18.05.2016 г. по гр.д.№539/ 2014 г. на Районен съд-Кнежа, с което е върната като просрочена жалба вх.№ 921/17.05.2016 г. подадена от О. М. К..
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кнежа за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: