О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 07.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3914 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Д. В.,чрез пълномощник адв.Е. П., срещу решение № 1138/06.06.2016 г. по гр.д.№3451/2015 г. на Апелативен съд-София, ГК, ІV състав.
В касационната жалба се поддържа становище за наличие на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Твърди се,че неправилно в решението на въззивния съд е прието,че липсват данни къде и вследствие на какво е възникнал вредоносният резултат.Посочва се, че този факт се установява от показанията на свид.П. , от назначената съдебно медицинска експертиза и от писмените доказателства. Изтъква се, че заключението на съдебно-техническата експертиза не изключва отговорността на ответника.Иска се отмяна на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба се поддържа такова по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя се въпросът:
-следва ли даден факт, за който са дадени свидетелски показания, да се приеме, че не се е случил, тъй като са налице изводи на вещи лица, според които не е възможно този факт, за който свидетелят свидетелства , да е настъпил от гледна точка на специалните познания на вещите лица.
Касаторът счита, че изводите на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза, според които е невъзможно изгарянето да е причинено от скъсване и падане на проводник върху него противоречат на показанията на свидетеля-очевидец П..
Следващият въпрос е :
-налице ли е абсолютна и неопровержима доказателствена стойност на експертните заключения и при противоречия между тях и свидетелско показание и експертно заключение от друга област, има ли приоритет експертното заключение над показанието на свидетел.
Посочва,че съдът отхвърля иска само на основание съдебно-техническите експертизи, въпреки че те противоречат на показанията на свид.П. и на съдебно-медицинската експертиза.Изтъква, че въззивната инстанция не е длъжна да се съобрази със заключението на техническите експерти и не е изпълнила задължението си да обсъди всички доказателства.
Ответникът по касационната жалба Ч. [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. Г., я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4438/ 23.06.2015 г. по гр.д.№13512/2013 г. на Софийски районен съд, ГК, І отделение, І състав. С него е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.50 ЗЗД, за заплащане обезщетение в размер на сумата 200 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент с електрически ток от вещ- съоръжения, собственост на ответника. Въззивният съд е приел за установено,че на 26.03.2010 г. в кв.Б. касаторът е бил тежко увреден от източник на електрическо напрежение. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза е направил извод, че той е получил изгаряне от електрически ток върху 21% от тялото от втора и трета степен в областите под долната челюст, под мишниците, двете мишници и дясното бедро. Били са предприети четири хирургични интервенции, като при последната е бил ампутиран десният му горен крайник. Лечебният и възстановителен период е продължил четири месеца, през първите два от тях търпените от касатора болки са били особено интензивни.Състоянието му вече е стабилизирано,но са останали са груби пожизнени белези, а в областта на ампутираната ръка продължава да изпитва фантомни болки, дължащи се на ампутирания мишничен нерв. Безвъзвратната загуба на дясната ръка обуславя невъзможност за нормално обслужване в ежедневието. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза касаторът страда от лека умствена изостаналост, датираща от ранно детство, с личностово разстройство.Макар с интелектуален дефицит той може да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за интересите си, да разбира кое за него е опасно и кое не ,няма загуба на поведенчески контрол. След инцидента е прекарал тежък депресивен епизод без психотични симптоми. Според представените решения на ТЕЛК първоначално той е със 75% намалена трудоспособност поради общо заболяване, а след злополуката-100%, без чужда помощ.Според показанията свид.П., той си спомня за инцидента,защото бил наблизо. Карал мотор в полето , забелязал човек на около 100-200 м и го чул да пищи.Той не видял какво точно е станало, но тръгнал с мотора си към пострадалия.Струпаните хора говорели, че е ударен от ток. Видял жици, които тръгвали от трафопоста, една жица висяла на около 10 м в полето, не видял край на земята и не разбрал от къде идва тя. Във въззивното производство са изслушани обяснения на касатора по реда на чл.176 ГПК, извършен е оглед на място в негово присъствие от тримата експерти, включени в съдебно-техническата експертиза. В първоинстанционното производство са изслушани две технически експертизи. Въз основа на заключенията им въззивният съд е приел,че няма данни за прекъсване на ел.захранването в района на подстанция „Я.”, № 32-902, за скъсване и ремонтиране на линията.При наличен скъсан кабел системите за защита сработват и изключват захранващото напрежение за 0 секунди.При скъсване на въздушна електропроводна линия при екстремални метеорологични условия се задействат релейните защити на подстанция „Я.” и мигновено прекъсват ел.захранването по цялата повредена линия.Тройната експертиза назначена от въззивния съд е дала заключение ,че за да възникне произшествие по описания от касатора начин е следвало да виси прекъснат проводник от В. Б. между последния и предпоследния железно-решетъчен стълб, на около 1-1,5 м от терена и на около 11,5-12 м преди последния стълб. Другият край на проводника би трябвало да е паднал на земята, тъй като разстоянието между двата стълба е 120 м. Невъзможо е било висящият проводник да е под напрежение, тъй като захранването е от подстанция Я. към Възлова станция.При възникване на повреда биха сработили защитите на въздушната линия,захранваща мястото на повредата,паралелно биха заработили и релейните защити на силовите трансформатори и на шинната система в подстанцията.Ако е бил прекъснат фазов проводник и е висял без да се допира до земята биха се задействали релейните защити. Вещите лица са категорични,че ако се е скъсал проводник и е паднал върху касатора, е било невъзможно да го удари ток, защото на мястото, което показва не е имало напрежение,включително и ако е излизала от трафопоста. Вещите лица са заключили, че злополуката е станала на място различно,от посоченото от касатора. Ъззивният съд е направил обобщаващ извод,че за да бъде уважен иск с правно основание чл.50 ЗЗД е необходимо ищецът да установи конкретната вещ, причинила увлеждането и кой е нейният собственик, както и че такова доказване не е проведено.Обстоятелството, че свид.П. е видял касатора паднал в близост до източник на електрическо напвежение от разпределителната мрежа на ответника не може само по себе си да обоснове извод, че вредата не може да бъде причинена от друг източник, освен от съоръжение на ответника. Приел е ,че не са налице и предпоставките за ангажиране отговорността му по чл.49 ЗЗД, тъй като по делото не е доказано нито едно противоправно действие на длъжностни лица на ответника, довело до увреждането на касатора.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.С така поставените въпроси не може да бъде обосновано наличието на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е съобразил постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, според които въпросът не следва да е свързан с правилността на въззивното решение, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на доказателствата по делото. Пъвият въпрос е свързан именно с обсъждане на събраните по делото доказателства, а вторият е формулиран в хипотеза, която не е разгледана от въззивния съд. Въззивният съд не е изразявал становище за абсолютна и неопровержима доказателствена стойност на експертните заключения, напротив обсъдил е в съвкупност всички събрани доказателства и в частност показанията на свид.П..
Не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,то не може да бъде обосновано само с възпроизвеждане на законовия текст.Касаторът отново не е съобразил разясненията на цитираното ТР-т.4.
Поради недоказването на общо и допълнително основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че исканията на касатора да бъдат приети допълнително представени от него писмени доказателства и да бъде разгледана в открито съдебно заседание подадената касационна жалба не могат да бъдат уважени. Настоящото производството съгласно чл. 288 ГПК се провежда в закрито съдебно заседание и в него не се събират нови доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1138/06.06.2016 г. по гр.д.№ 3451/2015 г. на Апелативен съд-София, ГК, ІV състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: