О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4464/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ТП Д. Б.,чрез процесуален представител адв.Л. Г. срещу решение № 326/25.07.2017 г. по гр.д.№479/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик. С него е потвърдено решение № 264/18.04.2017 г. по гр.д.№176/2017 г. на Районен съд-Пазарджик в частите, с които са уважени предявените от В. С. Б. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ- за признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно и отмяна на заповед № РД-07-212/18.11.2016 г.,с която то е било извършено за нарушение по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност горски стражар и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 4 050 лв. за времето ,през което е останал без работа в периода 18.11.2016 г.-01.04.2016 г.,ведно със законната лихва от 18.01.2017 г. до окончателното плащане .В частта, с която последният иск е бил отхвърлен решението е отменено и вместо него е постановено уважаването му изцяло до размер на сумата 5 400 лв. обезщетение за периода 01.04.2016 г.-18.06.2017 г.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата в цялост и не е съобразил, че ищецът е изпратил сигнал, съдържащ неверни данни до външни за йерархическата подчиненост на горското стопанство трети лица, а не до прекия контролен орган в лицето на Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/.С това е целял да злепостави касатора , да урони доброто му име и е компрометирал оказаното му доверие. Касаторът счита,че поради това е направен неправилен извод, че извършеното не представлява нарушение на трудовата дисциплина.Иска отмяна на обжалваното решение.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като се посочват решенията по гр.д.№1734/2009 г., ІV г.о., гр.д.№4607/2013 г., ІV г.о. и гр.д.№1623/2003 г., ІІІ г.о.
В хипотезата на липса на съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпросът:
-представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя умишлено изпратен сигнал от работник до трети лица, извън законово регламентирания йерархически контрол на предприятието, с изложени твърдения за нарушения в организацията и управлението на предприятието, за конкретни нарушения, извършени от директора, от длъжностни лица и от фирми, участвали в търгове, които са били категорично опровергани при извършени проверки.
Ответникът по касационната жалба В. С. Б. в писмен отговор , подаден чрез пълномощник адв.Ц. М., я оспорва. Претендира разноски .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение е посочено, че ищецът е изпратил сигнал и служебна документация до МЗХ с копие до ИА на горите и зам.областния управител на П., съдържащи неверни данни против директора и други служители за извършени незаконни действия, във връзка с управлението и дейността на стопанството съвместно с три фирми. Тези твърдения били категорично опровергани от извършена съвместна проверка на МЗХ и ЮЗДП. По делото са били представени като доказателства сигналът, протокол, подписан от четири членове на осемчленна комисия, извършила проверка, според който не са констатирани изложените обстоятелства. Въззивният съд е счел, че ищецът не е осъществил съставите на чл.187 т.8 и чл. 190 ал.1 т.4 КТ,тъй като няма преднамереност в действията му и те нямат за последица извличане на материална облага.Сигналите му не са свързани с изпълнението на негови конкретни трудови задължения.Не е налице и неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя по чл.126 т.9 КТ,тъй като в противен случай изпращането на сигнал срещу работодателя би означавало работникът да е поставен в зависимост.Правото на всеки български гражданин да отправя жалби и сигнали до всички държавни органи и институции е гарантирано от чл.45 КРБ и то не може да се обвързва със задължението му за лоялност към работодателя.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът не е изпълнил стоящите пред него задачи в селективното производство.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът не е посочил кой е противоречиво разрешаваният от съдилищата въпрос и в какво се изразява противоречието между цитираните съдебни решения.
Несполучлив е и опитът да се формулира въпрос във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по своята същност това питане касае правилността на обжалваното решение и е израз на несъгласието на касатора с него. Не е обосновано и поддържаното допълнително основание- касаторът не е посочил коя е правната норма,чието тълкуване иска и която счита за несяна, непълна или противоречива.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство. Те са установени с представения договор за правна защита и съдействие,съдържащ отбелязване за заплащане в брой на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326/25.07.2017 г. по гр.д.№479/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА ТП Д. Б. да заплати на В. С. Б. сумата 400 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: