О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 29.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4503 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Г. Г., чрез пълномощник адв.И. Д., срещу решение № 3756/10.05.2015 г. по гр.д.№14096/2015 г. на Софийски граски съд, ГО, ІІІ-г въззивен състав.С него е потвърдено решение от 10.07.2015 г. по гр.д.№ 27398/2014 г. на Софийски районен съд,34 състав ,с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ от [фирма], че касаторът дължи сумата 5 536,35 лв. за ползвана топлоенергия в периода 01.10.2011 г.-30.04.2013 г. за топлоснабден имот,намиращ се на посочен адрес, ведно със законната лихва от 06.03.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.Искът до пълния размер от 5 568,99 лв. е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила. Признато е за установено също така,че по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл. 86 ал.1 ЗЗД от [фирма] касаторът дължи сумата 758,02 лв. обезщетение за забавено изпълнение в периода 30.11.2011 г.-12.02.2014 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати всички нарушения по чл.281 т.3 ГПК.Навежда се довод,че в нарушение на чл.7 от Директива 2011/83/ ЕС въззивният съд е приел,че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия само въз основа на Общите условия,без касаторът да е подавал молба за откриване на партида. Счита, че служебно начисляване на суми за топлинна енергия поради неосигурен достъп до имота е незаконосъобразно, тъй като не са представени доказателства да е създал пречки за отчитане на индивидуалните разпределители. Твърди, че липсват доказателства за изправността на измервателния уред, че неправилно са кредитирани СТЕ и ССчЕ, които са работили с документи, непредставени по делото, че не е дал съгласие за приспадане и добавяне на суми по изравнителни сметки,за извършване на прихващане, че не следва да се кредитират фактури,които не е подписал. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поставя въпрос дали страните са в облигационно правоотношение. Намира, че положителният отговор даден от въззивния съд противоречи на определение по адм.д.№2771/2013 г. на ВАС, І колегия,5-членен състав,според което общите условия по своята правна същност не са индивидуален, общ или нормативен административен акт. Поставят се и въпросите: допуска ли се търговско отношение по принуда между две страни, без да е дадено съгласие от едната страна; допустимо ли е съдът да се произнася без да е събрал доказателства по делото и да се позовава на експертизи,без да са представени документите, по които са работили вещите лица; допустимо ли е да се прилагат разпоредбите на ЗЕ и да не се прилага З.- чл.62.Поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и представя съдебни актове на различни по степен съдилища, от които само за решение по гр.д.№13283/2013 г. на СГС, АО, ІІІ-г състав има данни,че е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба „Т. София”-ЕАД и третото лице-помагач [фирма] не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, . и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск, чието правно основание е чл.124 ал.1 вр. с чл.415 ГПК,вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Намерил е, че касаторът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1 ,т.42 от ДР на ЗЕ в качеството си на ползвател на топлоснабден имот. Счел е,че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия , сключен при Общи условия,съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ . Посочил е,че разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ по система за дялово разпределение и съгласно регламентацията на чл.139-чл.148 ЗЕ и действалите към процесния период Наредби за топлоснабдяването. Приел е също така, че няма данни касаторът да е възразявал надлежно срещу начисленията и отчетите. Според протокол от 19.11.2012 г. той не е осигурил достъп до имота, въпреки залепените уведомления. Поради това за периода м.10.2011 г.- м.04.2012 г. е начислена служебно топлинна енергия, на база инсталирана мощност на петте отоплителни тела, умножена по максимален специфичен разход на сградата. На 08.01.2013 г. са поставени уреди с дистанционно отчитане и стойностите от тях са нанесени в изравнителната сметка. В констативен протокол от същата дата е отбелязано служебно начисляване и за периода м.10.12.-07.01.2013 г.,тъй като касаторът не е запазил старите уреди с показанията. През м.05.2013 г. са снети данни от един водомер, но той е бил без пломба.Изравнителните сметки за двата процесни отоплителни периода са връчени на домоуправител и касиер. В заключение въззивният съд е направил извод, че претендираните вземания не са установени единствено въз основа на счетоводни записвания и представените едностранно съставени частни документи. Преценка е направена и въз основа на назначените експертизи при отчитане показанията на измервателни уреди за отчитане количеството потребена топлоенергия, която е остойностена според определени от държавния регулатор цени.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, предпоставки за това са обосноваването от страна на касатора на общо и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Общо основание е въвеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви. Първи, втори и трети въпроси не могат да бъдат преценени като релевантни, доколкото нито в първоинстанционното,нито във въззивното производство касаторът е възразявал, че няма създадено облигационно отношение между него и ищеца. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебната практика по тези въпроси е консолидирана с приемането на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк.д.№ 6/2016 г. на ОСГК, според което за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. З., който изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Законодателното решение е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. В сегашната си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, /чл.133 ал.2ЗЕ/, като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата /чл.153 ал.2 ЗЕ/. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици.Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява искане на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 З., поради което между двата закона не съществува противоречие .
Не изпълняват изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване и въпросите относно доказателствата по делото. Според разрешенията в ТР№ 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК.т.1, касаторът следва да постави конкретен въпрос,от значение за изхода на делото, но който не е свързан с правилността на обжалваното решение, възприетата фактическа обстановка и обсъждането на доказателствата по делото.Според същото ТР-т.2, в обхвата на понятието съдебна практика влизат влезлите в сила съдебни актове, постановени от гражданските, но не и от административните съдилища.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2012 г. по гр.д.№ 5279/ 2012 г. на Софийски градски съд, адм.отделение, ІІІ-г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: