О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 04.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4299/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Р. Р.,чрез пълномощник адв.Р. Д., срещу решение № V-43/02.06.2016 г. по гр.д.№ 720/2016 г. на Окръжен съд-Бургас. С него е потвърдено решение № 470/15.03.2016 г. по гр.д.№7645/2015 г. на Районен съд-Бургас, с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ- за признаване уволнението му на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, извършено със заповед № ЧР-102/22.10.2015 г. за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност пристанищен работник, механизатор и за присъждане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконно уволнение в периода 24.10.2015 г.-24.04.2016 г.,в размер на сумата 5 900 лв.,ведно със законната лихва от 13.11.2015 г. до окончателното плащане на главницата.
В касационната жалба се поддържат оплаквания, че с писмени бележки ,представени пред първоинстанционния съд е изразено становище за незаконосъобразност на уволнението, тъй като прокуристът,подписал заповедта за прекратяване трудовото правоотношение с касатора не е разполагал с компетентност да го стори. Въззивният съд неправилно счел този довод за преклудиран, доколкото е свързан с нарушение на императивна материалноправна норма.Също така въззивният съд неправилно преценил събраните доказателства относно извършения подбор, без да съобрази възможната заинтересованост на разпитан свидетел и съдържащите се в показанията му противоречия, както и че съдебно-икономическа експертиза е изготвена от некомпетентен експерт. Иска се отмяна на обжалваното решение .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпопирано в касационната жалба се поставят следните въпроси:
-длъжен ли въззивният съд да разгледа довод,свързан с нарушение на императивна материалноправна норма, макар същият да е въведен извън уредената с чл.133 ГПК преклузия.
Касаторът намира, че въззивното решение противоречи на приетото в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№2410/2013 г., І г.о., според което преклузията по чл.133 ГПК обхваща възраженията за твърдените факти, но не и правните изводи, които се правят въз основа на фактите; въззивният съд е длъжен да приложи императивна материалноправна норма, дори нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване. Счита,че въззивният съд е следвало да обсъди дали правилно е приложена императивната норма на чл.21 ТЗ, тъй като упълномощаването на прокуриста, извършено с допълнително споразумение № 3 към договора му за търговско управление, не е станало в предписаната от закона форма- то е без нотариална заверка на подписи и не е вписано в търговския регистър.
Следващите въпроси, поставени от касатора са процесуалноправни. Те са:
-длъжен ли е съдът да обоснове изводите си защо приема за достоверни показания на лица, които са заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК;
-длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи кои от тях намира за неоснователни и защо.
Поддържа се ,че процесуалните действия на въззивния съд противоречт на приетото в решения на състави на ВКС по гр.д.№1/2013 г., ІV г.о.,според което данните по делото следва да изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да повлияе на достоверността на показанията му; по гр.д.№ 761/2010 г., ІV г.о., гр.д.№ 4604/2014 г., ІV го., според които съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, от значение за решението по делото.Във връзка с проведения подбор се прави подробен анализ на събраните по делото доказателства-показанията на свид.К.,съдържащи противоречия, на свид.Д. и свид.Р., на заключението дадено от съдебно-икономическата експертиза, дадено от некомпетентен експерт.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.М. Б., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е изпълнявал длъжността пристанищен работник, механизатор, чието трудово правоотношение е прекратено със заповед на прокуриста на дружеството –работодател. Тя се предхождала от решение на Съвета на директорите за утвърждаване на ново щатно разписание, в което относно длъжността му е предвидено съкращаване на 10 бройки. Посочил е, че доводът за незаконосъобразност на уволнението поради оспорване валидността на упълномощаването на прокуриста е въведен извън законовите процесуални срокове. Независимо от това споделя разсъжденията на първоинстанционния съд, че с него е сключен договор за управление с нотариална заверка на подписите, вписан в търговския регистър.По силата на тази упълномощителна сделка той има представителна власт съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 ТЗ- да извършва всички действия и сделки ,свързани с упражняване на търговско занятие,да представлява търговеца.Според разрешенията в ТР № 6/11.01.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГК е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудови правоотношения извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ.Въззивният съд намира още ,че при създаването на прокура,натоварена с допълнителни правомощия относно трудови правоотношения с работниците, следва да намерят приложение разпоредбите на специалното право ,в частност чл.37 ЗЗД,според който в случая е достатъчна писмената форма. Относно правилната преценка на събраните доказателства за проведения подбор е приел, че работодателят е събрал предварителна информация за основната квалификация, допълнителните квалификации и трудовия стаж на работниците.Относно касатора се събрали данни, че не е бил достатъчно съвестен при изпълнение на трудовите си задължения,закъснявал, не доказал умения за работа в екип, бил несамостоятелен, неинициативен.Тези факти били оценени според обективно създадени критерии за подбора- ниво на изпълнение на служебните задължения,самостоятелност и отговорност при изпълнение на поставените задачи,личен принос при работа в екип, по които касаторът получил 0 точки.Той е бил оценен с положителен брой точки в съответствие с притежаваните от него степен на образование, професионална квалификация,стаж и професионален опит на заеманата длъжност.Общият брой получени от него точки е 12,това е най-ниският резултат, следващият работник е получил в класацията 25 точки.При тези данни въззивният съд е намерил за обоснован извода,че подборът е бил извършен законосъобразно.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска,когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.В случая от изведените правни въпроси само първият е релевантен. Въпросите трябва да са свързани именно с решаващите изводи на въззивния съд, независимо че страната счита за важни други въпроси, по които обаче не са правени изводи.Освен това следва да бъде обосновано и допълнително основание.Когато се твърди такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да издири задължителна съдебна практика при идентичност на разглежданите случаи и да направи пълен анализ и съпоставка на съдържащите се в нея изводи и на изводите в обжалваното решение , като се изложат аргументи в какво се изразява противоречието на последните и защо те не са правилни.Представеното решение на ВКС,въз основа на което се обосновава допълнителното основание , е неотносимо,то е свързано с приложението на чл.64 ЗС.
Правилността на атакувания съдебен акт, постановен от въззивния съд съгласно разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК не може да бъде предмет на обсъждане и поставяне на въпроси във фазата по селекция на касационната жалба, а в следващото производство по чл.290 ГПК. Следващите два въпроса са свързани именно с правилността на обжалвания съдебен акт,те са обусловени от становището на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд и поради това нямат качеството на общо основание за допустимост на касационно обжалване.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски по делото.Същите са установени с договор за правна защита и съдействие и документ за банков превод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-43/02.06.2016 г. по гр.д.№720/2016 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА И. Р. Р. да заплати на [фирма] сумата 600/шестстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: