О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 17.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3256/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. П. Б.,чрез пълномощник адв.В. П. срещу решение № 2777/25.04.2017 г. по гр.д. № 8215/2016 г. на СГС,ГО, ІІ-Е въззивен състав. С него е потвърдено решение от 03.02.2015 г. по гр.д.№6562/2013 г. на СРС, 38 състав, с което е уважен предявения от ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, иск срещу касатора с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения помежду им договор за замяна обективиран в нот.акт № 130, т.ІХ, рег.№34092,дело № 1557/28.08.2008 г. на нотариус рег. № 39 ,поради неизпълнено задължение на касатора в двегодишен срок да изготви завършен технически проект за строителство в имота, намиращ се в [населено място], на посочен адрес. В останалите части решението е влязло в сила.
В касационната жалба се твърди ,че въззивният съд е провел тълкуване на сключения между страните договор за замяна , което не кореспондира с действителната им воля. Уговореното задължение за изработване на технически архитектурен проект е изпълнено, изработени са също така геодезически проект с трасировъчен план за строежа на сградата,идейна архитектурна разработка,предпроектни архитектурни проучвания, проект за изменение на плана за регулация. Касаторът намира,че не може чрез тълкуване да се дописва договора с условие ищцата да получи одобрен инвестиционен проект и че не е поемал ангажимента да изработи и одобри изцяло за своя сметка пълен инвестиционен проект.Не е отчетен фактът,че оценката на правото на собственост върху прехвърлените авторски права е в размер на 66 000 лв., че одобрението е административна процедура извън волята на страните,че на ищцата е предоставен пълен екземпляр от изработения архитектурен технически проект в мащаб 1:50,включващ разпределения и планове на нивата и етажите в сградата, разрез и фасади, който е подписан от нея. Изтъква се, че завършен архитектурен технически проект е основа за останалите инженерни технически проекти-конструктивен, електро, ОВК, В и К, озеленяване, вертикална планировка, спец. инсталации и системи и др.,чието изработване не е уговорено. Ищцата не е оказала нужното финансово съдействие за изработване на цялостен инвестиционен проект.Въззивният съд е нарушил чл.236 ал.2 ГПК,като не е обсъдил всички доказателства и възражения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и се поставят въпросите:
-1.При тълкуване уговорките на сключен договор длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с действителната воля на страните,отчитайки спецификата на договора и начина на изпълнение.
-2.Подлежат ли на тълкуване от съда ясните уговорки между страните или само тези,които са неясни и двусмислени.
-3.При тълкуване длъжен ли е съдът да отчете точно и коректно тяхното съдържание, в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните.
-4.Допустимо ли е по пътя на тълкуването на договорни разпоредби и позовавайки се на житейска и икономическа логика съдът да вменява на страните задължения, които не са договорени.
Касаторът изтъква,че не е поемал задължението да финансира изработването на останалите проектни части, за да бъде внесен архитектурния технически проект за одобрение. Проведеното от съда граматическо тълкуване противоречи на волята на страните, не могат да бъдат прехвърляни чуждите авторски права на специалистите, които ще изработят останалите части от проекта.Счита, че е налице противоречие с приетите разрешения в решения на състави на ВКС по гр.д.№ 420/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№6126/2013 г., ІV г.о., т.д.№52/2005 г., ІІ т.о., т.д.№761/2008 г., І т.о.,т.д.338/2008 г., І т.о.
По-нататък се поставя въпроса:
-5. Подлежи ли на разваляне двустранен договор по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД по инициатива на неизправна страна.Счита,че по този въпрос е относимо решение по т.д.№3723/2013 г., ІІ т.о.
В хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя въпроса :
-6.Допустимо ли е прехвърляне на авторски правата от лице, което не е техен автор.Поддържа,че по въпроса във връзка с приложението на чл.3 ал.1 т.6 и т.8 и ал.3 ЗАПСП липсва съдебна практика.Намира,че възприетото от въззивния съд тълкуване на договора не дава отговор на този въпрос.
Поставя процесуалноправните въпроси:
-7.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства,доводите и възраженията на страните и да обоснове решението си като ги обсъди,посочвайки кои релевантни за спорното право факти са установени.
-8.Длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на всички оплаквания,изложени във въззивната жалба.
Намира,че не е даден отговор на оплакването,че ищцата заявява нежеланието си изпълнението на договора да продължи поради липса на финансиране за припадащата й част.Счита, че е налице противоречие с приетото по гр.д.№4744/2008 г., І г.о. и гр.д.№1857/2010 г., ІV г.о. и че въззивният съд се е отклонил от разрешенията дадени в решение по гр.д.№1332/2010 г., І т.о., гр.д.№1285/2012 г., ІІІ г.о., гр.д.№1619/2013 г., ІІ г.о., т.д.№823/2010 г., ІІ т.о., като не е дал отговор на оплакванията на касатора,изложени на стр.4 и 5 от въззивната жалба.
Ответницата по касационната жалба Е. С. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.М. Д., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за замяна,по силата на който ищцата е прехвърлила на касатора 25% идеални части от притежаван от нея недвижим имот, намиращ се в [населено място], на указан адрес, подробно описан, а в замяна касаторът й е прехвърлил 75% от правото си на собственост върху авторските права върху всички архитектурни проекти и разработки за реализиране на строеж в имота, които е изработил и се задължава да изработи до получаване на разрешение за строеж за този имот, като тези проекти и разработки задължително включват завършен технически проект за строителството в имота. Посочил е, че сключеният договор е възмезден и двустранен, като всяка страна е прехвърлила на другата собственост съответно върху вещ и други права. Изтъкнал е, че тълкувайки уговореното според правилата на чл.20 ЗЗД, действителната воля на страните е била срещу прехвърленото право на собственост върху недвижим имот ищцата да получи одобрен инвестиционен проект, годен за издаването на разрешение за строеж. Стигнал е до този извод след граматическо тълкуване на израза касаторът да изработи архитектурни проекти „ до получаване разрешението за строеж за този имот“ и съобразяване на обстоятелството, че получаването на разрешение за строеж се предшества от съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, съгласно чл.142 ЗУТ. Намерил е, че за ищцата, която не притежава специални технически познания, е бил налице интерес да получи проектите именно в такъв обем и съдържание, който да й послужи за издаване на строително разрешение, че липсва житейска и икономическа логика да отчужди свое имуществено право само срещу задължението на ответника за изработи архитектурен проект. За получаване на разрешение за строеж са необходими и всички останали части на инвестиционен проект, които трябва да са съгласувани помежду си и които подлежат на оценка по аргумент от чл.142 ал.4 и ал.5 т.4 ЗУТ. В противен случай ще е налице драстична диспропорция в размера на престациите по договора, което не е била волята на страните. В подкрепа на този извод е и изпратена от ищцата до касатора нотариална покана. Доколкото инвестиционен проект не е изработен, респективно одобрен, въззивният съд е счел, че е налице основание за разваляне на договора. Намерил е също така, че касаторът не е предал на ищцата завършен технически инвестиционен проект, съдържащ обяснителна записка и изчисления обясняващи и обосноваващи проектните решения.Посочил е , че представената обяснителна записка не съдържа подпис на ищцата от което следва, че не й е предадена, липсват и изготвени изчисления по чл.21 ал.1 т.3 от Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително- развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд решаващи правни изводи, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Първият и третият въпроси са релевантни, но не е налице отклонение от приложената съдебна и задължителна съдебна практика. Въззивният съд, при проведеното тълкуване на уговореното между страните задължение на касатора , осъществявайки производно на тяхното мислене, се е съобразил с техническите им познания ,обичая и добросъвестността. /За пълнота на изложението следва да се отбележи,че данъчната оценка на заменяния недвижим имот е 71 091 лв., а оценката на описаното право на собственост върху авторските права възлиза на 66 000 лв. / Останалите два от тази група въпроси произтичат от становището му за допуснати процесуални нарушения и следва да бъдат отнесени към правилността на съдебния акт. Според приетото в цитираното ТР въпроси във връзка с правилността на обжалваното решение, обсъждане на доказателствата по делото и възприемането на фактическата обстановка не могат да изпълнят изискванията за обосноваване на общо основание за допустимост на касационно обжалване.Същото се отнася до петия въпрос, той е поставен в хипотеза, която не е обсъдена от въззивния съд, доколкото той не е приел, че искът за разваляне на сключения договор е предявен от неизправна страна. По договора за замяна ищцата е изпълнила задължението си да прехвърли на касатора 25% от притежавания от нея имот , а възражение за нейно задължение да съфинансира проектирането не е въведено своевременно. Шестият въпрос също не е релевантен, доколкото по него не са формирани никакви мотиви от въззивния съд и това се признава от касатора. Питането трябва да произтича от правни изводи съдържащи се в обжалваното решение, а не да засяга проблеми, които касаторът намира за важни, но по които липсва произнасяне. Поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 във връзка с него не е аргументирано. Процесуалноправните въпроси касаят правилносттта на въззивното решение и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.Касаторът следва да прави категорично отграничаване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, които се разглеждат в следващо производство след успешна селекция на касационната жалба.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2777/25.04.2017 г. по гр.д. № 8215/2016 г. на СГС,ГО, ІІ-Е въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: