О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 13.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 637 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Е. П., чрез адв. М. Н., срещу решение № 1522/ 28.11.2016 г. по гр.д.№ 1564/2016 г. на Окръжен съд- Варна. С него е отменено изцяло решение № 2292/13.06.2016 г. по гр.д.№ 13362/2015 г. , ХLІІ състав на Районен съд- Варна, с което са отхвърлени предявените от ищцата М. В. Москвина срещу касаторката искове с правно основание чл.240 вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждането й до й заплати сумата 10 000 лв.предоставена по сключен помежду им договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата от 29.10.2015 г. до окончателното плащане и евентуалният иск с правно основание чл.55 ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждането й да й заплати сумата 10 000 лв. преведена й по банков път без правно основание, ведно със законната лихва от 29.10.2015 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски, като вместо това е постановено осъждането на касаторката на основание чл.240 ЗЗД да заплати на ищцата заета сума 10 000 лв., представляваща левовата равностойност преведена по банков път сума 5 130,84 евро по сключения помежду им договор за заем от 02.04.2015 г.,ведно със законната лихва от 29.10.2015 г. до окончателното плащане.Присъдени са разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че между страните е сключен договор за заем, тъй като е направен при липса на доказателства в негова подкрепа. Твърди се, че доказателствата дават основание за извод за наличие на други договорни отношения, че сумата представлява дяловото участие на ищцата в създадено търговско дружество и че няма уговорка тя да бъде върната. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-Достатъчно ли е да се приеме, че е налице сключен договор за заем, ако по делото има доказателства само за изявлението на страната, твърдящи заемни отношения, а липсват доказателства за волеизявление на другата страна, че получава паричните средства в заем.
Изтъква, че въззивният съд приема наличие на заемно правоотношение въз основа на представеното платежно нареждане и посоченото в него еднолично от ищцата основание за превода „заем“. Намира този извод за противоречащ на създадена последователна задължителна практика от състави на ВКС по гр.д. №2202/2013 г., гр.д. №856/2009 г.,гр.д.№ 417/2010 г., гр.д.№ 1727/2009 г.,всички на ІV г.о. Според приетото в тях, поради реалния характер на договора предоставянето на сумата със задължение за връщане от заемателя става чрез възпроизвеждане на волеизявлението на получателя за получаването и за връщането й.Противоречие с разрешенията в цитираните решения се твърди и във връзка с останалите въпроси.
-Достатъчно ли е да се приеме, че е налице сключен договор за заем, ако волеизявлението на лицето, предоставящо паричните средства е направено пред трето лице, в случая банка, и се съдържа като основание в платежното нареждане.
Посочва, че въззивният съд неправилно е намерил това за достатъчно.
-Ако другата страна по делото не е могла да докаже основания за получаване на парична сума, освобождава ли се страната, претендираща наличие на заемни отношения, от необходимостта да докаже освен реалното предаване на паричната сума и останалите елементи на договора за заем, като постигнато съгласие между страните и уговорен срок за връщане на сумата.
Във връзка с този въпрос алтернативно поддържа допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ищцата- ответница по касационната жалба в настоящото производство, в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. С. П., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че в уточнена искова молба ищцата е изложила твърдения, според които касаторката я помолила за паричен заем. На 02.04.2015 г. се уговорили да й заеме сумата 10 000 лв., която да бъде върната в срок от два месеца. От своята банкова сметка тя наредила сумата 5130,84 евро, с левова равностойност 10 000 лв. Няколко пъти молила касатроката да й върне заетата сума, но тя не се издължила. В отговора на исковата молба касаторката заявила, че ищцата потърсила съдействието й за оставането й в страната.За целта била приета като съдружник в [фирма], което развивало дейността козметични услуги. В това дружество били съдружници касаторката и съпруга й свид.Д. Ц. Дяловото участие на ищцата било формирано чрез записване на нов дял от 10 лв., при уговорка всички съдружници да са с равни дялове. До приемането на ищцата като съдружник касаторката внесла сума с общ размер 20750 лв., а съпругът й внесъл 10 250 лв. За изравняване на вноските на 02.04.2015 г. ищцата превела сумата 10 000 лв. а вписването й като съдружник било осъществено на 22.04.2015 г.
Въззивният съд, обсъждайки позициите на страните, е приел, че с преводно нареждане ищцата наредила сумата 5 130,84 евро.В документа е посочила като основание за превода „заем“.Извършването на превода е било потвърдено и от съпруга на касаторката, разиптан като свидетел по делото. Приел е също така, че дружеството [фирма] е вписано на 01.11.2012 г., съдружници в него първоначално са били касаторката и съпругът й. . С молба от 21.04.2015 г. ищцата е поискала да бъде приета като съдружник. На 29.94.2015 г. била вписана като такава . Капиталът на дружеството е 30 лв. разпределен в три дяла от по 10 лв. за всеки съдружник. Представени са като доказателства по делото счетоводен баланс за 2015 г., хронологична ведомост и извлечение от счетоводните книги, според които касаторката е направила допълнителни парични вноски в периода 2012 г.-2015 г. в общ размер 20750 лв., а съпругът и -10250 лв. Сумата, преведена от ищцата не е отразена в тях. Според показанията на свид.Ц. не е имало разговори за предоставяне на заем, а с процесната сума ищцата ги компенсирала за дяловото участие в дружеството.Тя не им показала вносната бележка, а им обяснила, че е останала в нейния съпруг, който заминал за Русия. Въззивният съд посочил, че в тежест на ищеца е да установи предаването на заетата сума, а в тежест на ответника- че я е върнал ,че не дължи връщането или че сумата е получена на основание различно от заем. Преценявайки записа в банковото нареждане е направил извод, че между страните е сключен договор за заем с реалното предаване на парите. Посочил е,че [фирма] е изпитвало финансови затруднения и скоро през м.септември 2015 г.е била преустановена дейността му. Намерил е за недоказано възражението, че сумата е преведена като компенсация за направените от касаторката допълнителни парични вноски и за уравняване участието на тримата съдружници в капитала на дружеството. Изтъкнал е, че не кредитира показанията на свид. Ц. с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, поради неговата заинтересованост и невъзможността показанията му да бъдат сверени с други доказателства, доколкото липсва счетоводно отразяване на предадената от ищцата сума като вноска. Приел е също така, че няма доказателства за уговорен двумесечен срок за връщане на сумата, но и че самият свид. Ц. е заявил, че ищцата започва да си иска парите през м.август 2015 г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.240 ал.4 ЗЗД, заемополучателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата и този срок е изтекъл преди подаването на исковата молба. Освен това и самата тя кани длъжника да изпълни.При тези мотиви е постановил уважаването на иска.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Така поставените въпроси не са съобразени с разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1. Според приетото в него общо основание за допускане на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос обусловил правните изводи на въззивния съд , от значение за решаване на делото и който не е свързан с правилността на съдебния акт, със събирането на доказателствата и обсъждането им. Питане с такива характеристики ще бъде преценено като общо основание за допускане на касационно обжалване.Въпросите, формулирани от касаторката се отнасят до правилността на въззивното решение и до обсъждане на събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че те са релевантни и касаят принципни положения във връзка с доказването на договор за заем, при липса на писмен договор, сключен между страните, то не са обосновани поддържаните допълнителни основания.
За да бъде аргументирано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, разрешенията по поставения въпрос в цитираната задължителна съдебна практика и във въззивното решение трябва да са дадени при идентична фактология ,като се направи пълен анализ и съпоставка помежду им. С представената съдебна практика се дават отговори на съвсем различни въпроси, от тези които е поставил касаторът. Първото решение разглежда доказване на договор за заем при наличие на разписка, в която не е посочено основание за предаване на сумата, второто решение се отнася за тълкуване на договорите, а третото-за приложението на чл.176 ал.3 ГПК.Липсва анализ, ако такъв беше направен ,вероятно касаторката сама щеше да приеме,че представените решения са неотносими.
Не е обосновано и допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, това не може да стане само с цитиране на законовия текст. Основанието ще е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика . За да бъде то обосновано следва да се изложат доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока ,която касаторът счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване се иска.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства да е сторила такива. Поради това искането, независимо от изхода на делото, не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1522/ 28.11.2016 г. по гр.д.№ 1564/2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: