3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 11.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 3060/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. К. Т., подадена чрез адвокат М. П. срещу определение № 660 от 14.06.2017 г. по гр. дело № 1226/2017 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение в частта, с която касационният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. К. Т. срещу решение № І – 127 от 17.11.2016 г. по гр. дело № 1615/2016 г. на Бургаски окръжен съд в частта с, в която са отхвърлени предявените против Военно формирование 26720 – Ч. искове за заплащане на сумите 2827.50 лв., разлика между дължимо и фактически изплатено месечно възнаграждение за период – 12.05.2009 г. – 31.12.2012 г., със законната лихва от 23.01.2015 г., и 1106.02. лв., обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – Военно формирование 26720 – Ч. не е заявил становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съставът на ВКС е мотивирал частичната недопустимост на касационната жалба с наличието на предпоставки за приложение на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, предвиждащ необжалваемост на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела.
При разглеждане на частната жалба настоящият състав установи следното:
Въззивното решение в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по претенциите за заплащане на сумите 2827.50 лв., разлика между дължимо и фактически изплатено месечно възнаграждение за период – 12.05.2009 г. – 31.12.2012 г., със законната лихва от 23.01.2015 г., и 1106.02. лв., обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата е постановено по искове за парични вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Когато са предявени няколко обективно съединени иска, както е в разглеждания случай, от значение е цената на всеки един от тях, а не общият им сбор. Решението, предмет на жалбата в частта, приета за необжалваема от състава на ВКС е постановено по въззивно гражданско дело с цена на всеки от исковете под 5000 лв. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията му, обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., приложима към настоящия случай, предвид подаването на касационната жалба след 03.07.2015 г. изрично очертава кръга на съдебните актове, изключени от касационен контрол и сред тях е постановеното въззивно решение в посочената част. Изключението по нормата /решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост/ не засяга спора, по който е постановено решението, жалбата срещу което е оставена без разглеждане. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено.
Изразеното в частната жалба становище за незаконосъобразност на определението на ВКС, предмет на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е неправилно. Доводът, че жалбата срещу въззивното решение в описаната по- горе част е процесуално допустима, тъй като гражданското производство е триинстанционно е правно несъстоятелен. Производството по граждански дела не е задължително триинстанционно и ГПК не предвижда такава уредба за всички гражданскоправни спорове. Именно в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК са изчерпателно изброени решенията по въззивни дела, които не подлежат на касационно обжалване, като сред изброените актове са решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., каквото е цитираното въззивно решение в посочената по – горе част. С позоваването на Конституцията на Република България и Конвенция за правата и основните свободи на човека не се обосновава становището на частния жалбоподател за неправилност на определението на ВКС. В тази връзка следва да се имат предвид и правните разрешения в Решение № 4 от 16.06.2009 г. по конституционно дело № 4/2009 г. на Конституционния съд, засягащи тълкуването на чл. 119 от Конституцията на Република България, съгласно което от разпоредбата не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно. Другият довод в частната жалба, че предявените искове били извън обхвата на изключенията в ГПК, тъй като не засягали трудово правоотношение, съответно изключението по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК е също така правно несъстоятелен. Касационният съд, постановил обжалваното пред настоящия състав определение не е мотивирал частичната процесуална недопустимост на касационната жалба с приложимостта на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, а с приложимостта на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, относима към обжалване на въззивни решения по граждански дела, каквото е и делото по настоящия процесуалноправен спор.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение трябва да бъде потвърдено в атакуваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 660 от 14.06.2017 г. по гр. дело № 1226/2017 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение в частта, с която касационният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. К. Т. срещу решение № І – 127 от 17.11.2016 г. по гр. дело № 1615/2016 г. на Бургаски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Г. К. Т. против Военно формирование 26720 – Ч. искове за заплащане на сумите 2827.50 лв., разлика между дължимо и фактически изплатено месечно възнаграждение за период – 12.05.2009 г. – 31.12.2012 г., със законната лихва от 23.01.2015 г., и 1106.02 лв., обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: