О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 09.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдията Диана Хитова ч.гр.дело № 1151/2018год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 86760/27.06.2017 г. от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт П. П., срещу определение № 15240/ 09.06.2017 г. по ч.гр.д. № 6520/ 2017 год. на Софийски градски съд, І отделение, поправено с определение № 20766/09.08.2017 г. и определение № 27965/27.10.2017 г. по същото дело. С него е отменена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 03.02.2017 г. по гр.д.№4281/2017 г. на СРС, 82 състав в частта, с която е разпоредено [фирма] да заплати на жалбоподателя възнаграждение за юрисконсулт над сумата 50 лв. до пълния претендиран размер от 150 лв. и е указано, че е окончателно.
В жалбата се прави оплакване за недопустимост на обжалваното определение с аргумента, че заповедта за изпълнение в частта за разноските се поправя по общия ред по чл. 248 ГПК, а не чрез обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК. Твърди се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Жалбоподателят иска отмяната на атакувания съдебен акт и моли да му бъде присъдено справедливо възнаграждение за юрисконсулт.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, включително тези по чл. 413, ал. 1 ГПК, какъвто е обжалваният в настоящото производство акт, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Във връзка с оплакването на жалбоподателя за приложимост на производството по чл.248 ГПК следва да се посочи, че съгласно разрешенията на т.7 от горепосоченото ТР, когато произнасянето на съда по искането за разноски е погрешно- т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК. В настоящия случай заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 ГПК,доколкото присъдените с нея разноски са били определени в неправилен размер.
С оглед разрешенията в цитираното ТР частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 86760/27.06.2017 г. от [фирма] срещу определение № 15240/ 09.06.2017 г. по ч.гр.д. № 6520/ 2017 год. на Софийски градски съд, І отделение, поправено с определение № 20766/09.08.2017 г. и определение № 27965/27.10.2017 г. по същото дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.1151/2018год. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: