8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 140
гр. София, 26.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 2918 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби, вх. № 11790/12.08.2016 г. и вх. № 11848/15.08.2016 г. по регистъра на Софийски апелативен съд на Г. К. Й., [фирма], [населено място], М. И. Е. – Й., Н. Г. Й., В. Г. Й. и А. К. А., подадени чрез адвокат К. П. Р. срещу решение № 1364 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 2858/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, Х състав.
Ответникът – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/, [населено място], правоприемник на К. е на становище, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване ВКС приема следното:
С въззивното решение е отменено решение от 16.05.2013 г. по гр. дело № 466/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд и е постановено друго, с което е уважен иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, предявен от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, понастоящем КОНПИ против касаторите по делото за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно описано в диспозитива на съдебния акт. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са изпълнени визираните в чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД / отм./ предпоставки. Съдът е констатирал, че Г. Й. е бил признат за виновен с влезли в сила споразумения за престъпления от кръга на посочените в чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, по НОХД № 40/1998г. на Пловдивски окръжен съд за престъпления по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209 НК, както и на основание чл. 212а, ал. 1, т. 3, вр. чл.212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за извършено деяние в периода от 26.11.1992 г. до 22.06.1993 г., при условията на чл. 23, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 НК, и по НОХД № 454/2005 г. на Кюстендилски окръжен съд, за престъпления, извършени през периода м. 01- м.12.1993 г. по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, както и че съществува връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, през проверявания период, което е на значителна стойност. С оглед доказаността на предпоставките по чл.28, ал.1 от цитирания закон, въззивната инстанция е направила извод за наличието на основание за уважаване на исковете.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което е относимо и към двете жалби, са поставени въпроси, поддържани на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият от въпросите е със следното съдържание:
„Необходимо ли е да има връзка – пряка или косвена между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото предмет на мотивирано искане за отнемане ?“.
На цитирания въпрос е даден отговор в решение по гр. дело № 5127/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС /първото касационно обжалване/, в което е прието, с оглед разрешенията в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, че е необходимо да има връзка /пряка или косвена / между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото от извършителя на престъплението, която в случая, за да бъде установена, предвид извършените от ответника Й. престъпления и придобитото от него и семейството му имущество на значителна стойност, изисква да се извърши преценка на доходите им, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, както и начина на придобиване. Тази преценка е изпълнена, съобразно указанията на касационния съд, чрез обсъждане на доказателствата за доходите и разходите на ответниците по исковете. Направена е преценка в съответствие с указанията на касационния съд и на доказателствата, установяващи приноса на бившата съпруга на Й., М. Е. – Й., през времетраене на брака им, в придобиване на общото имущество, в т. ч. и на решението на съда по гр. дело № 877/1996 г. на Дупнишки районен съд, наред с останалите доказателства и експертизи. Въпрос, на който е даден отговор при първото касационно обжалване не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. При липсата на общо основание касационното обжалване не се допускане, без да се обсъждат сочените за това допълнителни основания – практиката, на която се позовават касаторите. Ето защо настоящият състав намира, че по въпросът не са мотивирани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следващият въпрос в изложението е формулиран така:
„Изключена ли е възможността да се направи извод за наличието на косвена връзка /обосновано предположение/ за конекситет между престъпна дейност и придобиване, ако са установени доходи от закона дейност за това придобиване ?“.
На този въпрос е даден отговор в решението на ВКС, постановено при първото касационно обжалване, поради което поставянето му в настоящото, второ по ред касационно обжалване е недопустимо, като преклудирано. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи още, че въпросът произтича от становище на касаторите за това, че били установени доходи от законен източник „на всички ответници по делото, с изключение на Н. и Ванина Й.“. Софийски апелативен съд /САС/ е приел, че процесното имущество е придобито със средства, чийто законен източник не е доказан. Цитираният въпрос произтича, вместо от изводите на въззивния съд от становище на касаторите, поради което не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК обуславя извод за недопускане на касационен контрол, без да се обсъждат допълнителните основания – практиката, на която се позовават касаторите. Ето защо настоящият състав намира, че по въпроса не са мотивирани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следващият въпрос в изложението е формулиран така:
„ Следва ли да се третира като законен източник на доход частта от банков или частен кредит, върната от заемателя на заемодателя в течение на релевантния период ?“.
Въпросът не е съобразен с изводите във въззивното решение. САС е приел, че доходите на Г. Й. и М. Е. -Й., получени по лични договори за кредит не следва да се отнасят единствено, като приходи в образувания баланс, т.е. решаващият състав не е формирал мотиви, противоречащи на изводите в решението по гр. дело № 1462/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Относно кредита, получен от М. Е. – Й. от 16.08.1995г. обстоятелствата по делото също така не са идентични със случая, обсъден в касационното решение по гр. дело № 1462/2010г. на състав на ІІІ г.о. дотолкова, доколкото банковият кредит на Й. е бил погасен след прекратяване на брака й с Г. Й.. От съществено значение за изключването на разрешенията, приети в касационното решение спрямо изводите във въззивното решение е и обстоятелството, че мотивите на САС по въпроса във връзка с преценката на кредитите към приходите и разходите в образувания баланс не са обусловили крайният му извод за основателност на исковете. Въззивният съд е посочил, че дори да се приеме по-благоприятния за ответниците вариант относно реализиран доход в размер на 12565.04 М., то не може да се приеме за доказано, че този доход има изцяло законен произход, предвид установената разлика от 10968 М. между приходите и разходите за периода. По тези изводи страната не е поставила правни въпроси. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по въпрос, който е поставен по мотиви, които не са обусловили крайния изход на делото, както е в настоящия случай.
Следващият въпрос в изложението е формулиран, така:
„ Подлежи ли на отнемане онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, без да е оборена презумпцията за принос на другия съпруг, както и когато другият съпруг е оборил цялостно или частично презумпцията /хипотезата на по-голям принос/, че съпругът-извършител на релевантно престъпление има принос в придобиването на съответното семейно имущество ?“
Цитираният въпрос произтича от становище на касаторите, поддържано в хода на процеса за това, че част от доходите и имуществата на ответницата били придобити след прекратяване на брака й с Г. Й. чрез определяне на по-голям цял в недвижим имот и от получени доходи и имоти от извършена съдебна делба. В тази връзка е било представено решение по гражданско дело № 877/1996г. на Дупнишки районен съд /Д./. В съответствие с указанията на ВКС при първото касационно разглеждане на делото, САС е приел, че тези твърдения на ответниците е следвало да бъдат доказани и в настоящото производство, тъй като презумпцията по чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ е оборима, а тежестта за доказване на фактите, оборващи презумпцията са в тежест на страната, която ги твърди, в случая на ответниците. САС е изложил мотив и за това, че решението на Д. не е задължително и няма сила на пресъдено нещо за КОНПИ. При тези обстоятелства въпросът, за да има характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е следвало да бъде изведен именно от тези мотиви на въззивния съд, а не от становището на касаторите. Като въпрос, който е формулиран, съобразно становището им, цитираният въпрос не формира общо основание за допускане на касационен контрол. Изложеното съображение налага и следващият извод, за недопускане на касационен контрол, без да се обсъжда практиката, на която се позовава страната.
Следващият поставен въпрос е:
„Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна, или при констатиране необоснованост на фактическите изводи, стоящи в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивна материалноправна норма, ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване или не е посочено в отговор на въззивна жалба ?“.
Въпросът относно процесуалното задължение на съда да събира доказателства служебно, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна или при констатиране необоснованост на фактическите изводи е поставен във връзка с доводите и становищата на ответниците по претенциите, а не във връзка с изводите на съда. В случая не са съобразени мотивите на въззивната инстанция за изясненост на фактическата обстановка, за недоказаност на твърденията на ответниците, че част от процесните недвижими имоти, собственост на Г. Й. и на [фирма] са построени от тях или от трети лица с доброволен труд. САС е констатирал след преценка показанията на свидетелите В., Г., Х. и П., че макар и същите свидетели да са помагали за строителството на имотите, предвид представените и приети строителни книжа, не може да се приеме изграждане на процесните имоти единствено и само с доброволен труд от сравнително възрастни хора, без специално образование и специални умения. Следователно, в конкретния случай спорът не е останал неизяснен от фактическа страна, в каквато хипотеза го е формулирала защитата на касаторите, а напротив обстоятелствата са били изяснени, но въз основа на тях са направени изводи, с които ответниците не са съгласни. Ето защо настоящият състав на ВКС намира,че като поставен, съобразно становище на страната, а не изведен от решаващите изводи на състава, въпросът не обосновава извод за доказаност на общо основание. В случая изводите на въззивния съд не засягат и хипотезата относно прилагане на императивна материалноправна норма, съответно необходимост от назначаване на експертиза за определяне пазарните цени на процесните имоти, тъй като в тази част спора е бил изяснен. Предвид необосноваването на приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК по цитираният въпрос не следва да се допусне касационно обжалване, респективно не е необходимо обсъждане на задължителната съдебна практика, посочена в изложението.
Следващият въпрос е:
„Следва ли при оценка на сграда, придобита чрез построяването й в релевантен период, да се приспадне стойността на положения /дарения за изграждането й безвъзмезден труд ?“.
Въпросът не е съобразен с мотивите на САС, не е изведен от приетите в решението изводи. За да се изследва стойността на положения труд за изграждането на сграда, при извършване на оценката й, необходимо е да е доказано построяването й с доброволен труд, а в конкретния случай въззивният съд не е приел, че процесните имоти са построени единствено и само с доброволен труд. Поради това въпросът със съдържанието, с което е формулиран няма относимост към разрешенията в обжалвания акт, а произтича от становище на страната. В този смисъл същият въпрос не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на двете касационни решения не е относимо към въпроса. Решението по гр. дело № 1417/2009 г. на състав на ІV г. о. е относно моментът, към който следва да бъде преценявана стойността на имуществото, а другото решение на състав на ІV г.о. е относно съобразяване разходите на дарителите при преценка на разполагаемите доходи, но за които има доказателства, че са направени. В случая САС е разгледал хипотеза, при която имотите не са изградени с дарения на други лица. Следователно и по този въпрос в изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за правна последица недопускане на касационното обжалване по него.
По – нататък в изложението е поставен следният въпрос:
„ Важи ли ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелските показания за установяването на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености?“.
По цитирания въпрос, както по предходния е въведена хипотеза, която не съответства на изводите на САС. В мотивите на въззивното решение е констатирано, че за поддържаните твърдения, относно сключени от трети лица договори с търговски банки в полза на Г. Й. са допуснати свидетели, но съставът не кредитира показанията им, поради недопустимост за установяване съдържанието на договорите. В същите мотиви некредитирането на показанията не е свързано и обосновано с изясняване целите на заемите. Освен това мотивите в тази част не засягат отношенията с А. А.. Предвид обстоятелството, че цитираният въпрос е изведен от становище на касаторите, а не от разрешенията във въззивното решение, същият въпрос няма характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно не е идентичен с въпросите, по които са дадени отговори в касационните решения, на които се позовава страната. В изложението не са мотивирани допълнителни основания, чрез съпоставяне на изводи във въззивното решение и в касационните решения. Лаконично страната е посочила, че решението противоречи на изброените решения на състави на ВКС. Поради това и по този въпрос следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
По – нататък в изложението е поставен въпрос със следното съдържание:
„ Важи ли ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелските показания за установяването на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., когато спорът е за наличието на съществуващо договорно правоотношение, страни по което са роднини по съребрена линия от втора степен ?“.
И този въпрос ответниците по исковете са извели, имайки предвид единствено становището си по спора, а не приетите от САС правни изводи. Въззивният съд е обсъждал показания на свидетеля Д. Д. и е мотивирал съображение за това, че и да се приемат неговите показания за допустими, предвид твърдяната сделка между роднини, свидетелят няма лични впечатления, а свидетелства по думи на трето лице – покойник, поради което показанията му не следва да се кредитират. Следователно некредирането на свидетелските показания не е с оглед извод за допустимостта им. И в тази част от изложението липсва мотивиране на доводи във връзка с твърдението за противоречие в правните разрешения на въззивния съд и ВКС. Поради това и по този въпрос следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
В изложението е поставен въпрос със следното съдържание:
„Допустимо ли е в хода на производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ да бъдат заявявани и установявани нови обстоятелства, които са от значене за установяване законността на доходите на ответника, но не са били включени в сезиращото съда мотивирано искане ?“.
Поставеният въпрос не е съобразен с решаващите мотиви на въззивния съд, изведен е от становище на страната и при въвеждането му не е съобразено изискването, залегнало в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да отразява разрешения по правен въпрос, който да е идентичен с въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл. САС не е разгледал обстоятелствата, относно възстановяването на сумите, присвоени от Г. Й. в резултат на престъпленията, за които е бил признат за виновен служебно, а във връзка с възражение, обективирано в отговор на исковата молба. Освен това макар и да е взел предвид депозираните заключения по експертизите, съдът изрично е посочил, че нито един от балансите не следва да се приема, като баланс, установяващ действителната разлика между приходи и разходи в доходите на ответниците досежно придобитото имущество за проверявания период. Цитираният въпрос не е изведен от тези съображения, а от становище на страната, в което не е обосновано виждането, че въззивният съд е включил въпросните суми. Поради това въпросът не може да се третира, като идентичен с разгледания правен въпрос в касационното решение, на което се позовават касаторите, без да мотивират твърдението си за противоречие в разрешенията на САС и ВКС. Поради това и по този въпрос следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Последният въпрос, формулиран в изложението е със следното съдържание:
„Съставлява нарушение на съществени съдопроизводствени правила необсъждането от въззивния съд в съвкупност на всички събрани по делото и имащи значение за правния спор доказателства, както и неправилната преценка за тяхната допустимост ?“.
Цитираният въпрос не визира конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, чрез отразяване на конкретни доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд. Такава конкретизация отсъства и в доводите към въпроса. За да релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК страната трябва да изведе процесуалноправния си въпрос от конкретно процесуално действие на съда, което не е направено с въвеждането на посочения въпрос. Освен това този въпрос е поставен по обстоятелства, които не са относими към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с което не са съобразени разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Съгласно същите разрешения правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Преценката на доказателствата и тяхната правилност, респективно неправилност не може да се третира в производството по чл. 288 ГПК, а единствено в производството по чл. 290 ГПК, провеждано при допускане на касационен контрол. Изложените съображения дават основание да се приеме, че касаторите не са обосновали приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол и по този въпрос.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1364 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 2858/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, Х състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: