О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 16.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3113/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.623 ал.6 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. И. М. , чрез пълномощник адв.И. М. срещу решение № 496/02.03.2017 г. по гр.д.№5519/2016 г., ГО, ХІІ състав на Апелативен съд-София. С него е потвърдено разпореждане № 1237/30.09.2016 г. по ч.гр.д.№98/2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора,с което е признато и допуснато изпълнението на съдебно решение № 465 F 11256 /15 EDSO на компетентния първоинстанционен чуждестранен районен съд, брачно отделение в [населено място] на М. във Федерална република Германия, влязло в законна сила на 22.09.2015 г., с което е определено местожителството единствено при бащата В. Н. Б., с постоянен адрес в Р България, [населено място] и настоящ адрес във ФР Германия, [населено място] на М., на двете малолетни деца-български граждани: К. В. Б. и И. В. Б..
Касаторката твърди,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.Твърди, че между страните има влязло в сила решение по гр.д.№ 6093/2010 г. на Районен съд-Стара Загора, с което упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на нея. Изтъква, че те не са родени в [населено място] на М., както е прието в решението на чуждестранния съд, а в [населено място].Счита, че е налице основанието по чл.117 т.3 КМЧП за непризнаване на решението, а така също и че то е противоправно на българския и германския обществен ред, поради посочването на неверни обстоятелства относно месторождението на децата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Преповтаря изложеното в касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба В. Н. Б. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че направеното възражение за неприемане на чуждестранното решение поради предходен влязъл в сила съдебен акт между страните, постановен в държавата –членка където се иска признаването , е неоснователно. С разпоредбата на чл.23 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., от 27.11. 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност относима към основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност, не е предвидена такава хипотеза. Посочените основания за непризнаване в чл.23 б.“д“ и „е“ възникват при противоречие на решението с по-късно постановено постановено решение. По-рано постановено решение,както е в настоящия случай, е основание за непризнаване на решение, постановено по искове за развод, раздяла на съпрузи и унищожаване на брак,съгласно чл.22 б.“в“ от Регламента.
Във връзка с други оплаквания, свързани с определяне на компетентния да разгледа спора съд с оглед обичайното местопребиваване, а не месторождението на децата, въззивният съд е посочил, че този въпрос не може да се преразглежда поради забраната на чл.24 от Регламента, както и че нормите на чл.22 б.“а“ и чл.23 б.“а“ за съобразяване с обществената политика не се прилагат към правилата относно компетентността по чл.3-чл.14.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Касационното обжалване е факултативно. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение, страната следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за постановяване на въззивното решение, а допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Доводите в изложението на касаторката преповтарят написаното в касационната жалба, те имат характер на оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Не е направено ясно и категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.К. съд не може да формулира сам обуславящ въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора. Допълнително основание не може да бъде аргументирано, само с цитиране на законовия текст на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 496/02.03.2017 г. по гр.д.№5519/2016 г., ГО, ХІІ състав на Апелативен съд-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: