6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 585
гр. София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 58 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288, вр. § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. е образувано по касационна жалба на М. Г. К. против решение № 399 от 25.09.2017 г. по гр. дело № 301/2017 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответникът ГПК /Г. производителна кооперация/ „С. ДУХ“, [населено място] е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 60 от 04.06.2017 г. по гр. дело № 25/2017 г. на Районен съд – Чепеларе, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени от касатора против ответника по касация и са присъдени разноски в полза на ответника по претенциите, присъдени са разноски в полза на въззиваемия от въззивната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулиран, както следва: „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?“ ; „Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба?“.
Потвърждаването на първоинстанционното решение произтича от приемането от въззивната инстанция на правните разрешения на районния съд за правилни. В този случай препращането към мотивите на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 272 ГПК е допустимо, когато правните му изводи се възприемат изцяло и не е необходимо да се преповтарят, за да се мотивират съображения за тяхното споделяне. Обосноваването на аргументи за съвпадането на изводите на въззивната инстанция с тези на първата съдебна инстанция се налага при оспорване на направената от първостепенния съд преценка на фактите и релевираните в тази връзка правни изводи. В случая жалбоподателката във въззивната жалба е развила виждането си за липсата на системност на дисциплинарните нарушения, както и за липсата на тежки нарушения на трудовата дисциплина с необосноваването им от работодателя в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, без да третира преценката на районния съд относно квалификацията им. В изложението не е обосновано виждането, че преценката за системност и тежест на нарушенията, приета от окръжния съд, като краен извод е довела до процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на въззивното решение. Следователно прилагането на чл. 272 ГПК от решаващия състав на окръжния съд не е довело до отклонение от приложената съдебна практика на ВКС, подробно цитирана в изложението, в която немотивирането на собствени изводи се квалифицира, като процесуално нарушение, когато е довело до неправилност на въззивното решение, какъвто не е настоящия случай. Тези съображения се отнасят и до другият въпрос за обсъждането на доказателствата. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил изброени във възражението му факти – „Искани ли са, съответно дадени ли са обяснения за приетото нарушение по т. 2 от Заповедта за уволнение и ако не, води ли това до нарушение обосноваващо отмяна на нарушението; „- Как се отразява на погасяването по давност на някое от приетите нарушения на приетата системност на нарушението; -Правилно ли са свързани посочените фактически обстоятелства в заповедта, с правни норми регламентиращи вида на нарушенията на трудовата дисциплина, като обосноваващо тежко или системно нарушение“; „- Явява ли се наказанието по процесната заповед повторно наказание за нарушения, за които доверителката ни веднъж е наказана“;. „- Обоснована и ясна ли е заповедта и прави ли я такава нейната пространност“; „- Допустимо ли е първоинстанционният съд да допълва мотивите на заповедта за уволнение и има ли такова допълване, предвид оплакването за такова във въззивната жалба“; „ – Представлява ли нарушение на уволнението, позоваването от работодателя в Заповедта за уволнение на длъжностна характеристика, която не е връчена на работника и служителя“; „Обясненията в хода на дисциплинарното производство, могат ли да се делегират на трети лица, в случая на членовете на управителния съвет /такива обяснения, приема и окръжният съд да са искани от св. Д. и М. по време на заседания на Управителния съвет на кооперацията/“ ; „ – Защо съдът не е обсъдил доказателствата, които сочат, че К. не е изнесла от кооперацията документи на същата, а свои лични документи, каквито са в случая разписки към приходни касови ордери.“ ; -Защо не са обсъдени и изложени мотиви, по особено същественият въпрос, че достъпът до кооперацията е преустановен и от тук възможността К. да даде обяснения е ограничен чрез принудителното й изпращане в отпуск и издаването на заповед за отпуск“. Цитираният въпрос се отнася до възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на доказателствата по делото, а такива въпроси съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не са правни въпроси и не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това следва да се приеме, че с цитираните въпроси не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова по тези въпроси не следва да се допусне касационно обжалване.
Втората група въпроси в изложението са следните: „Счита ли се работодателят за неизправен по отношение задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и предоставил ли е разумен срок, когато е поставил за изясняване множество въпроси, изискващи справки и изчисления и пълен достъп до счетоводната документация, без такъв е осигурен“ ; „Обвързва ли се определянето на разумния срок с броя на вменените нарушения, за които се искат обяснения, както и с обстоятелството, че действията или бездействия на работника за които се искат обяснения са от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверки на документи и пр.“; „Следва ли срокът за обяснения да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде, на фона на ползването от него на отпуск и/или недопускането му до работа, по указание на полицейски служител“ ; „Длъжен ли е работникът да поиска продължаване на срока за даване на обяснения“; „Задължен ли е съдът при прилагането на чл. 193 ал. 2 КТ да обсъди всички обстоятелства по конкретния случай, видът на всяко от вменените нарушения и цялостното поведение на служителя“. По възражението за приложението на чл. 193 КТ въззивният съд е изложил пространни мотиви, в които е разгледал действията на работодателя по изискването на обяснения, като подробно е посочил за кои нарушения са поискани обяснения от ищцата, какви обяснения е дала същата, включително и какви възможности са й осигурени от ответника по исковете за допълнителни обяснения. В тази връзка са обсъдени от окръжния съд доводи на въззивницата за невъзможност да направи проверка в документите и компютърната счетоводна програма и са аргументирани изводи, че достъпът на ищцата до информация не е ограничаван, тъй като председателят на кооперацията е искал да получи обективна информация за финансовото състояние на кооперацията, многократно са й били задавани въпроси за касовата наличност и основанието за касова наличност, на които К. не е отговаряла. По тези мотиви касаторът К. не е поставила въпроси, а е формулирала цитираните въпроси, произтичащи от нейни становища за липсата на достатъчен срок за даване на обяснения. Тези въпроси не съдържат конкретните обстоятелства, за които се поддържа, че срокът е недостатъчен. Въпроси, които произтичат от становище на страната, както е в случая, не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общи основания е достатъчна за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания – касационните решения, изброени в изложението. Затова настоящата инстанция приема, че с цитираните въпроси не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Свързани с приложението на чл. 195, ал. 1 КТ са следните въпроси: „3.1. Дали заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от заповедта не е ясно за кое точно нарушение, работникът е наказан, ако липсва яснота кое е нарушението и в коя част изложеното в заповедта представлява мотиви, дали е изпълнено изискването за мотивиране ако датата на нарушенията не е посочена конкретно, а и времето на извършването на „нарушенията“ може да бъде определено от друг документ, станал достояние на нарушителя и още 3.2. Необходимо ли е в заповедта за уволнение да бъде посочено времето на всяко от констатираните нарушения и в какво се състоят те от обективна и субективна страна“. Цитираните въпроси не произтичат от решаващите изводи на окръжния съд, в които са обективирани правни разрешения, засягащи начина на мотивиране на акта по чл. 188, т. 3 КТ, задължителните реквизити, които се съдържат в него и които са отразени в процесната заповед, като съдът е изследвал пространно всички нарушения, описани от фактическа страна и квалифицирани по съответните текстове на чл. 190 КТ. Цитираните въпроси не са изведени от изложените мотиви във въззивното решение, а са зададени общо, без конкретизиране на обстоятелствата, които не са мотивирани според касатора. Затова настоящият състав на ВКС приема, че с посочените въпроси не са въведени правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, поради което не са формирани общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правната последица в този случай е недопускането на касационен контрол. Затова и по тези въпроси не следва да се допусне касационно обжалване.
По – нататък в изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Допустимо ли е фактите и обстоятелствата, от които произтича правото на работодателя да извърши уволнението и съответния текст от закона, който го урежда да се съдържат в документи, към които заповедта не препраща и който документ не е станал достояние на работника или служителя“. Въпросът не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в съдържанието му не са отразени конкретно документите, които не са станали достояние на ищцата и не са посочени мотивите, с които окръжният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана за нарушения, установени с документи, към които заповедта по чл. 188, т. 3 КТ препраща, а същите не са връчени на уволнената служителка К.. Този въпрос не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което и с позоваването на практика по чл. 290 ГПК – отм. жалбоподателката не е аргументирала наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол. Затова искането да се допусне касационно обжалване по цитирания въпрос е неоснователно.
Последният въпрос в изложението е със следното съдържание : „5.1. При неясна воля на работодателя, относно нарушението, допустимо ли е тази воля да бъде разяснявана в хода на съдебното обжалване със съдебното решение“. Като допълнително основание страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване, както поради неизлагане на обстоятелства, с оглед на които жалбоподателката счита, че волята на работодателя, относно нарушението е била разяснявана в хода на съдебното обжалване със съдебното решение, така и поради немотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Касаторът К. не е обосновала наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия , а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, когато съдържащата се в тях правна уредба е непълна, неясна или противоречива. Не са съобразени в тази насока разрешенията в т. 4 от цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова следва да се приеме, че и по този въпрос, поддържан на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договорите за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 25.09.2017 г. по гр. дело № 301/2017 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. К. да заплати на Г. производителна кооперация „С. Дух“, [населено място] сумата 1000 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: