О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 11.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 778 /2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 9924/14.12.2016 г.от ответника Прокуратура на Р България, представлявана от прокурор в Апелативна прокуратура-П. С. Г. и по касационна жалба вх.№10218/ 27.12.2016 г. от ищеца Д. Б. Б. чрез пълномощник д-р адв.Р. П. срещу решение № 208/24.11.2016 г. по гр.д.№584/2016 г. на Апелативен съд-П..С него е отменено частично решение № 327/19.07.2016 г. по гр.д.№166/2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение за извършени престъпления, относно които е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 1957/2010 г. на Районен съд-Пазарджик за разликата над 5000 лв. до размер на сумата 12 000 лв.,ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до окончателното плащане и вместо това е постановил отхвърляне на иска за тази разлика .Решението е потвърдено в останалите части, с които искът е уважен за сумата 5000 лв. неимуществени вреди и сумата 150 лв. имуществени вреди и с които е отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до претендираната сума 100 000 лв., ведно със законната лихва.Присъдени са разноски.
Ответникът обжалва решението в неговите осъдителни части и навежда доводи,че досъдебното производство не е дало трайно отражение върху психиката на ищеца, на авторитета му и възможностите за професионално развитие.Счита,че не е налице причинна връзка между воденото наказателно производство и дискредитацията му , че разпитаните свидетели са заинтересовани и възпроизвеждат твърденията на ищеца. Поддържа, че не е преценена справедливо компенсацията във връзка с конкретните обстоятелства, съгласно разясненията в ППВС № 4/1968 г. и че обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване. Намира,че е налице противоречие с ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК- т.3 и т.11, ТР № 1/04.01. 2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК- т.19 и решения на състави на ВКС по гр.д. №1747/2009 г., гр.д. №170/2011 г., гр.д. №697/2010 г., гр.д. №1065/2011 г., всички на ІІІ г.о. Иска отмяна на въззивното решение в осъдителните части.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ответникът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№1/2004 г. на ОСГК- т.7 и т.8. Твърди, че от събрания доказателствен материал по делото не може да се направи извод, че неимуществените вреди, причинени на ищеца, са резултат само от повдигнатото обвинение. Намира, че въззивният съд е стигнал до неправилния извод, че ответникът е извършил незаконосъобразни действия, че не е отчел времетраеното на досъдебното производство, че не е доказана причинната връзка между него и вредите, че не се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за определянето им след преценка на всички конкретни обстоятелства. Счита, че решението противоречи на чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., т.ІІ, ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/ 2004 г. на ОСГК-т.11, поради липса на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Поддържа и че е налице материалноправен интерес във връзка с противоречивата съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД,тъй като се използват различни критерии при еднородни хипотези.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е намалено от 12 000 лв. на 5 000 лв. и в частта, с която първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди до пълния претендиран размер е потвърдено.
В касационната жалба прави оплакване, че мотивите на въззивния съд са противоречиви и нелогични, а решението е неправилно и необосновано. Ищецът намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД и обезщетението е занижено несправедливо, че не са обсъдени свидетелските показания и писмените доказателства.Определя като неправилен извода, че претърпените неимуществени вреди не надхвърлят обичайните. Твърди, че делото е продължило неразумно дълго, а обвиненията повдигнати срещу ищеца за извършване на тежки престъпления в съизвършителство с изявени престъпници е довело до емоционален срив, надхвърлящ обичайния. Счита, че изводът за намаляване на обезщетението по причина, че не е била постановена осъдителна присъда, не може да намалява отговорността на ответника, а напротив. Иска уважаване на предявения иск изцяло.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Поставят се следните въпроси:
-справедливо ли е по смисъла на чл.52 ЗЗД да се присъди обезщетение от 5000 лв. по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, когато ищецът е оправдан по две обвинения за извършени две тежки умишлени престъпления, за които е предвидено наказание от 5 г. до 12 г. лишаване от свобода и глоби от 20 000 лв. до 50 000 лв., с мярка за неотклонение подписка, делото е продължило повече от пет години, с 22 разпити и заседания, разгледано е съвместно обвинение на две други лица, без съучастие, и осъдени за тези тежки престъпления, два пъти е разглеждано от въззивна инстанция по протести на прокуратурата и причинените неимуществени вреди.
Счита, че този въпрос е свързан с прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Намира, че по този въпрос решението е в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., и решение на състав на ВКС по гр.д. №1812/2016 г., ІV г.о., като не е съобразена тежестта на повдигнатите обвинения, мярката за неотклонение, продължителността на разследването, броя на разпитите и протестите,конфликтите в семейството, психологическият срив от обвинението за трафик на жена, с която е искал да сключи брак, че общото позоваване на чл.52 ЗЗД не е достатъчно за да се приеме, че обезщетението е определено по справедливост.Прави обзор на влезли в сила решения на различни по степен съдилища, с които са присъдени по-големи обезщетения за обвинения в по-леки престъпления.
-длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички релевантни факти, обстоятелства, доказателствени искания и доводи на страните в тяхната взаимовръзка и достатъчно ли е да се позове общо на чл.52 ЗЗД, за да постанови решението си и присъди обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Поддържа оплакване, че не са обсъдени всички обстоятелства, от които зависи размерът на обезщетението. Намира за необоснован изводът, че претърпените вреди не надхвърлят обичайните. Счита, че неправилно е преценено обстоятелството, че срещу ищеца не е постановена осъдителна присъда. Изтъква, че тази преценка налага извод за единно цяло между съд и прокуратура и поставя въпроса:
-допустимо ли е и не са ли налице противоречиви интереси една власт да съди сама себе си, не е ли присъдено по-ниско обезщетение, защото то ще се изплати от прокуратурата по бюджета й във В., а от там и да има по-малко за ДМС за магистратите, включително и за съдиите.
Намира за нелогичен извода, че прокуратурата не е попречила на ищеца да има добри отношения с роднините на съпругата му, че е неясно въз основа на какви доказателства е направен изводът за преодолимост на наложената мярка за процесуална принуда. Счита, че е налице противоречие и с приетото от състави на ВКС по гр.д. №2345/2016 г., І г.о. и по гр.д. №1263/2016 г., ІІІ г.о.
Ищецът в писмен отговор,подаден чрез д-р адв.Р. П. изразява становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника.
Прокуратурата на Р България не взема становище по касационната жалба на ищеца.
По допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, в частта, която е насочена срещу частта от въззивното решение , с която е потвърдена частта от първоинстанционното решение за присъждане на сумата 150 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до окончателното плащане, поради законовия праг, визиран от чл.280 ал.2 ГПК. Решенията по искове с цена до 5000 лв. включително, не подлежат на касационен контрол. Цената на главния иск е определена по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума, в съответствие със заявената от касатора претенция. В останалите части касационните жалби са допустими, като подадени в предвидения от закона срок, от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие .
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , за репариране на причинени неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв. и имуществени вреди в размер на сумата 150 лв.,ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел,че прокуратурата е привлякла ищеца като обвиняем, заедно с още две лица за престъпления по чл.159б, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.159а, ал.2, т.2 ,пр.2 вр. с ал.1 НК и по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 НК, като наказателното производство продължило пет години и един месец,взета му е мярка за неотклонение подписка и мярка за процесуална принуда забрана да напуска пределите на страната, без разрешение на наблюдаващия прокурор. Ищецът не е твърдял , че е претърпял специфични вреди от наказателното производство, изразяващи се във влошаване на здравето му. Въззивният съд намерил, че той е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, притеснения, страх от осъждане, отчуждение, накърняване доброто име и достойнството. Ищецът изпитвал страх и неспокойствие, процесът първоначално се отразил негативно на отношението към него на родителите на съпругата му. Не можел да излиза на работа в чужбина и три пъти бил връщан на границата. Посочил е, че липсват данни да е предприел процесуални действия- искания до наблюдаващия прокурор за излизане в чужбина и да му е отказвано разрешение, против него не е постановявана осъдителна присъда. Успял да създаде добро семейство. Намерил е, че следва да се определи обезщетение към релевантния период 2006 г.-2011 г., според съществуващите обществено икономически условия на живот. Изтъкнал е конкретните обстоятелства, въз основа на които следва да се определи размера на обезщетението: дългият, несъобразен с разумния срок период,в който продължило наказателното преследване, характера на престъпните деяния в извършването на които е обвинен -две тежки умишлени престъпления, наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, ограничаваща правото на придвижване , че ищецът е млад мъж, ползващ се с добро име и репутация, че не е постановена осъдителна присъда, че обвинението не е попречило да създаде семейство и добри отношения с роднините, че повечето познати вярвали в невинността му, че мярката за неотклонение е най-леката, а мярката за процесуална принуда е била преодолима. Поради това намерил е за основателно оплакването на ответника и приел,че справедлив размер на обезщетението е сумата 5000 лв.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението ,приложено към касационната жалба на ответника, не е изготвено в съответствие с правните разрешения, дадени в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. №1/ 2009 г. на ОСГТК. В него не се съдържа нито един правен въпрос, чрез който да се обоснове общо основание за допустимост на касационното обжалване. Същото е уредено като селективно и само след доказване на общо и допълнително основание могат да бъдат обсъждани направените от ответника оплаквания.Касационният съд не може сам да формулира въпроси въз основа на оплакванията и доводите на ищеца, тъй като ще наруши диспозитивното начало. При липса на правен въпрос не следва да бъдат обсъждани поддържаните допълнителни основания от касатора.
Поставените от ищеца правни въпроси също не отговарят на изискванията за реализиране приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. За да бъдат преценени като общо основание поставените въпроси следва да отговарят на определени изисквания- да обуславят решаващите изводи , съдържащи се във въззивното решение по предмета на делото. Същевременно те не трябва да са свързани с правилността му, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото. Формулираните въпроси не трябва да се отнасят до проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не е формирал мотиви. Първите два поставени от ищеца въпроси се отнасят до правилността на въззивното решение, до това правилно ли е определен размера на присъденото обезщетение при възникване на изброени факти и налице ли е процесуално нарушение, както в случая, когато страната изразява становище, че не са обсъдени нейните доводи и възражения. Първият въпрос е и в голяма степен фактически, което не го прави конкретен. Въпрос, който има за предмет преценка на факти от значение за спорното право, не може да бъде превърнат в правен, като касаторът го генерализира в такъв за неминуемо възникнали последици от тях.Настъпването на тези последици, касае фактическа преценка на съда , която е обусловена от конкретиката на случая. Следващите въпроси относно противоречивите интереси на властта да съди сама себе си и осигуряване на възможности за заплащане на по-голямо ДМС са неотносими, по тях не са формирани изводи от въззивния съд.
Необосноваването на общо основание за допустимост ще има за последица недопускането на касационното обжалване по двете касационни жалби.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 9924/14.12.2016 г.от ответника Прокуратура на Р България срещу решение № 208/ 24.11.2016 г. по гр.д. №584/ 2016 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено частично решение № 327/ 19.07.2016 г. по гр.д. №166/2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато обвинение за извършени престъпления, относно които е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 1957/2010 г. на Районен съд-Пазарджик в размер на сумата 150 лв., ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до окончателното плащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208/ 24.11.2016 г. по гр.д. №584/ 2016 г. на Апелативен съд-П. в останалите обжалвани части по касационна жалба вх. № 9924/ 14.12.2016 г. от ответника Прокуратура на Р България и по касационна жалба вх.№10218/ 27.12.2016 г. от ищеца Д. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: