4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 520
гр. София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4812 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Г. И. К. против решение № 6527 от 25.09.2016 г. по гр. дело № 6983/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/, ІV – А въззивен състав.
Ответникът – В. Д. А., чрез адвокат Я. И. Х. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 51961 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 43179/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/, ІІ г.о., 52 състав, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявени против настоящия жалбоподател от ответника по касация, присъдени са разноски и са присъдени разноски за въззивното производство в полза на ответника в размер на сумата 480 лв., а по сметка на СГС държавна такса 30 лв.
В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Формулировката „икономическа цел и резултат“ като индивидуализиращ и определящ признак на работата по см. на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, включва ли описание като завършване, приключване на определена дейност по конкретен обект; Съответно това описание достатъчно ли е, за да са ясни икономическата цел и резултат или е необходимо друго описание“. В мотивите на въззивното решение е обоснован мотив, съгласно който не може да се приеме, че работата е определена като икономическа цел и резултат, според състава касае се за неяснота на срока на правоотношението. Прието е още, че след първоначалния трудов договор е сключено допълнително споразумение № 3 от 04.01.2016 г., с което страните са изменили съществените елементи на трудовия договор – престацията на работодателя и срока, като от такова за определен срок са уговорили, че престацията ще бъде за „неопределено време“. Развити са съображения за това, че страните не са конкретизирали нито определено, нито определяемо вида, обема и качеството на работа, липсва препращане към търговския договор, с който работодателят се е обвързал да извърши определени дейности, което съдът е тълкувал, като още една индиция, че действителната воля на страните е била трудовото правоотношение /длъжността „ел.монтьор“/ да е за неопределено време. Поради това второинстанционният съд е направил извод, че приложеното от работодателя основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо.
От така изложените мотиви се установява, че поставеният въпрос не засяга решаващите изводи на СГС, в които неприложимостта на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ към процесния случай се свързва с характера на трудовото правоотношение, за което е прието от съдебния състав, че не е от категорията на срочните трудови правоотношения, а е от категорията на безсрочните трудови правоотношения. Въззивният съд не е приел, че работата е определена като икономическа цел и резултат в процесните договори и затова поставянето на въпрос за „Формулировката „икономическа цел и резултат“ като индивидуализиращ и определящ признак на работата по см. на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ…“ е без правно значение – по него не са изложени мотиви, които да бъдат предмет на преценка за съответствие или отклонение със застъпените виждания в съдебната практика. Въпрос, който не произтича от решаващите изводи на съда, както е в процесния случая не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Решенията, на които се позовава жалбоподателя, съответно по гр. дело № 558/2009 г. и по гр. дело № 142/2009 г. на състав на ІІІ г.о. не засягат въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, тъй като третират хипотези на приложното поле на чл. 67, ал. 3 КТ, при допълнителни уговорки с последващ работодател, поел задължения по чл. 123 КТ. Решенията по гр. дело № 360/2009 г. и по гр. дело № 1471/2009 г. на състави на ІІІ г.о., по гр. дело № 2071/2008 г. на ІІ г.о. съдържат тълкувателни изводи, с които решаващите мотивите на СГС не са в противоречие. И във въззивното решение, както и в цитираните актове е обосновано разбирането, че не е налице чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа не е посочен, нито е определяем. В съответствие с разрешенията в тази практика по чл. 290 ГПК въззивният съд е приел, че срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ може да бъде уговорен и чрез посочване на срока на търговския договор на изпълнителя на съответната дейност, но е констатирал, че в конкретния случай такова съдържание на процесния трудов договор липсва.
Вторият въпрос, поставен в изложението е следният: „Предвид правната природа на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ допустимо ли е същият да се измени по реда на чл. 119 от КТ в трудов договор за неопределено време ?“. Въпросът не е бил въведен в производството чрез иск по чл. 74 КТ, възражение или довод за недействителност на правоотношението, произтичаща от посоченото по – горе допълнително споразумение. Затова СГС не е разглеждал валидността на извършеното от страните изменение на трудовото правоотношение, а е преценявал развитието на правоотношението, съобразно осъщественото от съконтрагентите изменение. Становището на ответника по исковете, сега касатор е, че това допълнително споразумение следва да се тълкува, като срочен трудов договор по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. При тези обстоятелства и с оглед формираните мотиви, обуславящи изхода на делото се налага извода, че с цитираният въпрос не е въведено общо основание за допускане на касационен контрол. По същия въпрос не са изложени мотиви, с които да се третира валидността на измененото трудово правоотношение, поради което не може да се преценява съответствие или отклонение на мотиви на съдебния акт с разрешения в съдебната практика. Същевременно по развитите от СГС мотиви страната не е поставила правен въпрос. Не е обосновано приложно поле и с позоваването на решение по гр. дело № 326/2003 г. на състав на І г.о. на ВКС. В посоченият съдебен акт е разгледана трансформацията на трудово правоотношение по реда на чл. 69 , ал. 1 КТ, при действието на фикцията, регламентирана с нормата, докато в случая е налице втори трудов договор, с който страните са уговорили изменение на правоотношението в безсрочно. Настоящата хипотеза, като отразяваща друг случай поражда въпроси, които не са идентични с въпроса, разгледан от касационния съд. Липсата на идентичност на правните въпроси обуславя липсата на допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол. Затова настоящият състав на ВКС намира, че и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Във връзка с изложеното не са съобразени при изготвяне на изложението разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Същото основание не може да релевира предпоставки за допускане на касационен контрол при наличието на задължителна съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, която не се нуждае от промяна и с която същият съд се е съобразил.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6527 от 25.09.2016 г. по гр. дело № 6983/2017 г. на Софийски градски съд, ІV – А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: