5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 217
гр. София, 28.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 2921 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] – [населено място], представлявана от кмета И. П., подадена чрез процесуалният представител Л. Г. срещу решение № 488 от 29.03.2017 г. по гр. дело № 286/2017 г. на първи състав, гражданско отделение на Варненски окръжен съд.
Ответникът Г. А. М., чрез своята майка и законен представител Н. Г. Й. не е взел становище.
Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място] не е взела становище.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която Варненски окръжен съд се е произнесъл по иска по чл. 49 ЗЗД предявен от Г. А. М., чрез неговата майка и законен представител Н. Г. Й. против касатора за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /разходи за закупуване на медицински изделия и медикаменти/ до размер на сумата 89.77 лв., който е уважил е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в редакцията й обн. ДВ бр. 50/03.07.2015г., приложима към настоящия случай, предвид датата на подаване на касационната жалба – 09.05.2017 г. е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая въззивното решение в посочената част е постановено по иск за парично вземане с цена 1000 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване в същата част. Жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Касационната жалба против въззивното решение в останалата част, с която състав на Варненски окръжен съд /В./ се е произнесъл по предявеният от Г. А. М., чрез неговата майка и законен представител Н. Г. Й. против касатора иск по чл. 49 ЗЗД, който е уважил до размер на сумата 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционно решение № 4303 от 18.11.2016 г. по гр. дело № 1653/2016 година на осми състав, гражданско отделение на Варненски районен съд /В./ в същата част, както и в частта, с която са присъдени в полза на ищеца разноски в размер на сумата 272.77 лв., на адвокат В. К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 729.29 лв. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА и е присъдил разноски 1280 лв., е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в посочената част.
Изложението не съдържа правни въпроси и развити към тях допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /мотивиране на противоречиви правни разрешения, чрез съпоставяне на тълкувателни мотиви от решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, както и от тълкувателни решения на ОСГК или ОСГКТК на ВКС с решаващите изводи на въззивната инстанция, респективно чрез обосноваване на отклонения на окръжния съд от изводи на други съдилища в техни решения по идентични правни въпроси/. Касаторът е посочил, че в противоречие със съдебната практика, която приема, че следва да се обсъдят доказателствата, въз основа на които един факти се третират за осъществени, а други за неосъществени В. е постановил решението си. Същата страна счита, че било невъзможно да се стигне до увреждането /изгарянето на дясната предмишница на детето/ в часовия диапазон между 20.30 ч. и 20.50 ч. В тази част от изложението липсват правни въпроси, а доколкото се твърди необсъждане на поддържания във въззивната жалба довод за невъзможност да се стигне до процесното увреждане в посочения часови диапазон, касаторът релевира обстоятелства, засягащи установяване на факти, без дори да ги въвежда, като въпрос, поддържани са в насока на нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, необоснованост на фактически констатации. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не произтича от фактически въпроси, както и от необоснованост на изводите на въззивната инстанция, а от правни разрешения, обуславящи изхода на делото. В случая е прието, че отговорността на [община] по чл. 49 ЗЗД произтича от противоправно бездействие на нейните служители и органи, допуснали наличие на незаконно поставен, временен, преместваем обект – процесното осветително тяло, неотговарящ на изискванията за безопасност /необезопасено с капак или решетка/, подробно изброени в съдебния акт. Изяснен е механизма на причиняване на увреждането, настъпило на 27.08.2015 г., падане на детето върху метало – халогенна лампа, монтирана в близост до Летния театър в парк „Морска градина“, [населено място], при което е получило изгаряне на предмишницата на дясната ръка. Констатациите са изведени от показания на свидетелите – Женя Й., Радиана Х., както и от представените писмени доказателства – медицински документи, експертизи /съдебно – техническа, съдебно – медицинска, съдебно – психиатрична/. По посочените, решаващи правни изводи на въззивния съд, съдържащи правни разрешения относно ангажиране отговорността на ответника касаторът не е формулирал правни въпроси. Представеното изложение в отразената по – горе част засяга фактически обстоятелства, а фактите и фактическите въпроси, свързани с тях не формират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводи за невъзможността да се стигне до увреждането на детето в часовия диапазон между 20.30 ч. и 20.50 ч. не са въведени по реда на чл. 131, ал. 2 ГПК, поради което включването им едва във въззивното производство е извън кръга на релевантните правни въпроси, очертаващи предмета на делото, по които съдът е задължен да се произнесе. Те не са съобразени с твърденията в исковата молба, в която подобна конкретизация на точния момент на увреждането не е посочена. Същите доводи не са подкрепени и от доказателствата и експертизите, а и преценката им не се провежда в производство по чл. 288 ГПК. Отсъствието на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото се констатира в настоящия случай и чието отстраняване не се реализира служебно /ВКС не извежда правните въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/ е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол. Затова ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по обсъдената част от изложението.
Не са поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и в останалата част от приложението към касационната жалба. В същата част страната поддържа, че В. не е обсъдил доводите й за съпричиняване на вредоносния резултат. Доводите на ответника по исковете, са че били отхвърлени неоснователно и необосновано ангажирани от него гласни доказателства, не била поставена „оценка“ за гласни доказателства, посочени от ищеца, не били обсъдени експертизите, като според общината „всичко изложено“ налагало извод за несъобразяване със съдебната практика и по – конкретно „с произнасянията на ВКС“ за необходимостта съдебните решения да бъдат постановени, въз основа обсъжданията на всички доказателства и доводи. Изложението в тази част съдържа оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са съобразени с мотивите във въззивното решение, поради което не отразяват приетите от съда съображения, както и не засягат конкретни правни изводи на съдебния състав. В неговото решение е обсъдено възражението на ответника за съпричиняване на увреждането, като са развити изводи за отхвърлянето му, мотивирани с недоказване на твърдението за неосъществен родителски контрол. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства са основание за друг извод, а именно за осъществен родителски контрол /в тази насока са констатациите на състава за това, че родителите са били в непосредствена близост с детето, както множество други деца и родители и че те нито са знаели, нито са предполагали за близката нагрята и необезопасена повърхност на метало – халогенната лампа, осветително тяло, тип МХЛ 150 W/. Несъгласието на жалбоподателя с тези изводи, отхвърлянето на възраженията му от състава на въззивната инстанция не съставлява необсъждане на възражения, респективно не обосновава отклонение на окръжния съд от практиката по чл. 290 ГПК, изискваща обсъждане на доводите и доказателствата. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсата на поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, подробно разгледана по – горе, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания – съдебна практика, обективирана в решения по чл. 291 ГПК, копия от които са представени, но несвързани от касатора с въпросите, разгледани от В.. И по двете части на изложението не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, чрез въвеждане на въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и не е съобразено, че основанието по тази норма не е налице при уеднаквяване на противоречивата съдебна практика по чл. 290 ГПК. В случая липсва и отклонение на изводите на В. от задължителната съдебна практика. Затова ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по обсъдената част от изложението.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в разглежданата част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх. № 13059/09.05.2017 г., подадена от [община], [населено място] срещу решение № 488 от 29.03.2017 г. по гр. дело № 286/2017 г. на първи състав, гражданско отделение на Варненски окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по иска, предявен от Г. А. М., чрез неговата майка и законен представител Н. Г. Й. против [община], [населено място] на основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размер на сумата 89.77 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2921/2017 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 488 от 29.03.2017 г. по гр. дело № 286/2017 г. на първи състав, гражданско отделение на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението може да се обжалва в частта, с която касационната жалба на [община], [населено място] е оставена без разглеждане пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните, че е обявено.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: