4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 533
гр. София, 29.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5098 по описа за 2017 година.
Производството по чл. 288, вр. § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. е образувано по касационна жалба на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „Г.“ – [населено място], Област Б. против решение № 3441 от 23.06.2017 г. по гр. дело № 327/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът К. Р. К. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 885 от 07.03.2017 г. по гр. дело № 453/2015 г. на РС /Районен съд/ – Г. Д., с което първоинстанционният съд е уважил искове, предявени против касатора от ответника по касация с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 1036 лв., присъдил е разноски в размер на сумата 303.10 лв., държавна такса на РС – Гоце Делчев в размер на сумата 150 лв., разноски на същия съд в размер на сумата 147.30 лв., 5 лв. за издаване на изпълнителен лист и са присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 400 лв.
Приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа две изложения, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно. Като правен въпрос е формулиран следния текст: „Същественият материално правен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае изследването на законността на уволнението и това че:
– подбора е извършен незаконосъобразно“.
По – нататък в изложението са отразени доводи по чл. 281, т. 3 ГПК във връзка със становището на жалбоподателя за постановяване на второинстанционното решение при нарушаване на съдопроизводствените правила, необсъждане на всички доказателства, посочено е разбирането на касатора относно основанието за осъществяване на съкращаването на щата, критериите за подбор, дейността на комисията, назначена да направи подбор, която според същият е правилно проведена. По допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е изложено становище, че въпросът по прилагането на чл. 329 КТ се разрешавал противоречиво от съдилищата и се прави позоваване на решения на районни съдилища, окръжни съдилища и ВКС.
Така предявено изложението не съдържа общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията преди изменението на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/2017 г., приложима по реда на § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК.
Изследването на законността на уволнението и незаконосъобразното извършване на подбора, посочени от страната като въпроси, не са общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изследването на законността на уволнението е процесуална дейност на съда, при която се формират правни разрешения, по които касаторът е задължен да постави правни въпроси, които подлежат на преценка по критериите, регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Извършването на подбора е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното и въззивно производство, по който въззивният съд формира изводи, като касаторът е задължен да постави въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива въпроси не са въведени, същите не се извеждат служебно от касационния съд, а липсата им има за правна последица недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. С доводите по чл. 281, т. 3 ГПК, изложени от касатора, вместо съпоставка на разрешенията във въззивното решение и приложената практика, не се релевират предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, те не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Решенията на районните и окръжни съдилища, представени от страната не съдържат данни за влизането им в сила, поради което не могат да се квалифицират като съдебна практика /в този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които не са съобразени при изготвяне на приложението/. Касационните решения, на които се позовава жалбоподателя формират съдебна практика, която е задължителна, но в случая не подкрепят твърдението на работодателя за наличие на допълнително основание, тъй като не са поставени правни въпроси, спрямо които касационният съд да може да реализира контрол за допустимост на обжалването. За това по тази част от изложението настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се възпроизвеждат същите текстове, квалифицирани от жалбоподателя като правни въпроси. Те не притежават характеристиките на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вече изложените по – горе съображения. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочат и следните съображения. Решаващите мотиви на окръжния съд са развити във връзка със спора за извършения от работодателя подбор. Протоколът от 01.03.2015 г. на комисията по чл. 329 КТ е бил разгледан от окръжния съд, който е приел, че при извършеното съкращаване на щата, изразяващо се в намаляване бройките за процесната длъжност „работник поддръжка“ от 3 на 2, провеждането на подбор е задължение на работодателя и предмет на съдебен контрол. Този извод заедно с останалите съображения, засягащи приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, чрез проверка по реда на съдебния контрол на дейността на работодателя относно въпроса – основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците, участващи в подбора квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, са развити в съответствие с разрешенията приети в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Окръжният съд е констатирал, че преценката за по – добра работа не е извършена от комисията, която е обсъждала и съобразила единствено критерия „по – дълъг стаж“. В решението е посочено, че преценка за трудовите качества на подложените на подбор работници /Н. Б., Г. П. и ищеца К. К./ по отношение на качеството на изпълнение на възложените им трудови функции не е била извършена, а назначената от директора комисия е приложила само критерия „по – дълъг стаж в ГС“. Изводите са направени въз основа на доказателствата по делото – представения протокол от 01.03.2015 г., показанията на свидетелите П. и Ц.. Затова съдебният състав е приел, че подборът е формално извършен. Изводите, с които е обективирано разбирането на съда, че законосъобразното извършване на подбора включва преценката на квалификацията и качеството на работа, т.е. че тези критерии са кумулативно изискуеми при осъществяване на дейността на работодателя по чл. 329 КТ са в съответствие със задължителната съдебна практика. Затова крайният извод на съдебния състав, че подборът е формално извършен не е в противоречие със същата практика на ВКС. По посочените мотиви на въззивната инстанция, които са решаващи за изхода на делото, касаторът не поставил правни въпроси, а цитираните въпроси, които е въвел нямат характеристиките на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е мотивирано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Във връзка с изложеното не са съобразени при изготвяне на изложението разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Същото основание не може да релевира предпоставки за допускане на касационен контрол при наличието на задължителна съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, която не се нуждае от промяна и с която същият съд се е съобразил.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3441 от 23.06.2017 г. по гр. дело № 327/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: