3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София, 10.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 832 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба вх. № 1203/13.01.2017 г. по регистъра на Окръжен съд – Пловдив, подадена от А. Г. Б., чрез адвокат К. Х. Т. и адвокат Е. А. А. – В. против решение № 1587 от 02.12.2016 г. по гр. дело № 2201/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение при проверка процесуалната допустимост на касационната жалба констатира, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в редакцията й обн. ДВ бр. 50/03.07.2015г., приложима към настоящия случай, предвид датата на подаване на касационната жалба – 13.01.2017 г. е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая въззивното решение е постановено по иск за недействителност на правна сделка, т.е. не попада в изключението по цитираната разпоредба. Цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, предвиждащ, че цената на иска е равна на данъчната оценка на имота. От представените удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти – удостоверение изх. № [ЕГН]/01.02.2016 г., удостоверение изх. № [ЕГН]/01.02.2016 г., удостоверение изх. № [ЕГН]/01.02.2016 г., удостоверение [ЕГН]/01.02.2016 г., удостоверение изх. № [ЕГН]/01.02.2016 г., удостоверение изх. № [ЕГН]/01.02.2016 г. и удостоверение № [ЕГН]/21.04.2016 г., издадени от [община] се установява, че данъчната оценка на имотите в [населено място], описани в цитираните удостоверения по реда на тяхното изброяване е както следва: нива в местността „Ливадките” с идентификатор 032114 – 259.20 лв., а за претендираната 1/6 идеална част – 43.20 лв.; нива в местността „К.” с идентификатор 035096 – 464.70 лв., а за претендираната 1/6 идеална част – 77.45 лв.; нива в местността „Висок бряг” с идентификатор 002079 – 309.30 лв., а за претендираната 1/6 идеална част – 51.55 лв.; нива в местността „К.” с идентификатор 035086 – 253.40 лв., а за претендираната 1/6 идеална част – 42.23 лв.; овощна градина в местността „Пясъците” с идентификатор 012110 – 681.10 лв., а за претендираната 1/6 идеална част – 113.51 лв.; овощна градина в местността „Д.” с идентификатор 014044 – 2351.70 лв., а за претендираната 1/6 идеална част 391.95 лв.; нива в местността „Лъките” с идентификатор 023022 – 793.40 лв., а за претендираната ј идеална част – 198.35 лв. или общият размер възлиза на сумата 918.24 лв. В случая данъчната оценка на имотите е била представена при предявяване на иска и това е релевантния момент за определянето й, съответно за определяне цената на иска. Тази сума представлява цената на иска. При тези обстоятелства следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено по въззивно дело с цена на иска под 5000 лв. Със същото решение в обжалваната пред ВКС част е обезсилено първоинстанционното решение № 2414 от 11.07.2016 г. по гр. дело № 797/2016 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ граждански състав в частта, с която иска по чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД е уважен за 23/24 идеални части от прехвърлените права и е прекратено производството по делото в тази част. Обжалването на въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, предвид разрешенията в ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 8, съгласно които въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото прекратено, ако цената на иска по гражданското дело е под 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване.
Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не пораждат за касатора право на касационна жалба, каквото процесуалният закон не признава. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 700 лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 1203/13.01.2017 г. по регистъра на окръжен съд – П., подадена от А. Г. Б. против решение № 1587 от 02.12.2016 г. по гр. дело № 2201/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, осми граждански състав в частта, с която е обезсилено решение № 2414 от 11.07.2016 г. по гр. дело № 797/2016 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ граждански състав в частта, с която иска, предявен от А. Г. Б. против Б. А. Т. по чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД е уважен за 23/24 идеални части от прехвърлените права и е прекратено производството по делото в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 832/2017 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
ОСЪЖДА А. Г. Б. да заплати на Б. А. Т. разноски за касационното производство в размер на сумата 700 лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: