О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 17.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4998/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] ,чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу решение №1069/15.07.2016 г. на Окръжен съд-Пловдив, 14 състав, с което е потвърдено решение № 759/02.03.2016 г. по гр.д.№5025/2015 г. на Районен съд-Пролвидв, 11състав. С него са уважени предявените от ищцата Ц. Г. Н. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението й на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, извършено с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 23089/27.02.2015 г., въз- становена е на заеманата преди уволнението длъжност старши монтажник, електрооборудване, присъдено й е обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в периода 28.02.2015 г.- 28.08.2015 г. в размер на сумата 3 420 лв. и разноски.
В касационната жалба се прави оплакване,че ищцата е представила на работодателя медицинска документация, според която са налице здравни противопоказания да изпълнява възложената й работа.Посочва се, че действително липсва решение на ТЕЛК, даващо предписания на работодателя, но единствено тя може да сезира този орган. Изразява се становище за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради липса на мотиви. Навежда се довод, че те са бланкетни и декларативни, без реално съдържание, не са обсъдени направените от касатора възражения.Иска се въззивното решение да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа становището за недопустимост на въззивното решение. Във връзка с него се поставят въпросите:
-длъжен ли е въззивният съд да произнесе собствени мотиви, ако приема мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по чл.272 ГПК;
-ако въззивният съд е изложил единствено декларативни кратки мотиви, целящи обвръзка между решението му и препратката по чл.272 ГПК към мотивите на районния съд, въззивното решение счита ли се за надлежно мотивирано.
Твърди, че мотивите на въззивното решение съдържат общо само четири изречения,в които е обсъдено едно доказателство и е направен един правен извод, че липсата на мотиви е пречка да се извърши проверка за правилността му, че втората инстанция е длъжна да изложи собствени мотиви. Счита, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика: решения на състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 360/2016 г.,ІV г.о., гр.д.№3322/2015 г.,ІІ г.о.,гр.д.№4287/2015 г., ІV г.о., т.д.№4309/2013 г.,според които решението трябва да има реално съдържание.Позовава се и на влязло в сила решение по гр.д.№1240/2015 г. на окръжен съд-В..
Следващият въпрос е:
-необходимо ли е решение на ТЕЛК, установяващо здравни противопоказания за изпълняване на длъжността, като предпоставка за приложимостта на чл.325 ал.1 т.9 КТ или противопоказанията могат да бъдат установени в предписание на друг медицински орган, предписващ трудоустрояване поради здравни противопоказания.
Касаторът посочва, че виззивният съд, в унисон с решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, постановени по гр.д. № 814/2009 г., гр.д.№ 3049/2013 г., гр.д.№ 1997/2014 г., всички на ІІІ г.о. е приел, че уволнение по чл.325 ал.1 т.9 КТ, при липса на решение на ТЕЛК за противопоказност, е незаконно.Същевременно поддържа, че с тези решения е възможно да са разгледани близки , но все пак различни хипотези и цитираните решения да не са относими към настоящия спор. Твърди, че настоящият случай е идентичен с този , разгледан в решение по гр.д.№6562/2013 г., ІV г.о., според което трудоустрояване може да се извърши и въз основа на болничен лист, съгласно чл.25 от Наредба за медицинската експертиза и че изводите на въззивния съд му противоречат. Липсата на решение на ТЕЛК аргументира с обстоятелството, че ищцата не е сезирала съответния орган, но че в представените от нея епикризи изрично е указано,че трябва да бъде изведена от алергенната работна среда , а чл.317 КТ задължава работодателя да премести работника на подходяща работа.
Ответницата по касационната жалба Ц. Г. Н. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Х. Д., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, е била уволнена от заеманата длъжност поради „здравни противопоказания въз основа на медицински документи и невъзможност за устройване на подходяща за здравословното състояние работа“. Посочва, че по делото е събрана медицинска документация, според която тя е алергична към работа с метали, а в предприятието се работи само с такива. Приел е същевременно, че ищцата не страда от заболяване, довело до трайно намалена трудоспособност и е в невъзможност да изпълнява възложената работа поради здравни противопоказания. Направил е извод, че е налице законово изискване за тях да се произнесе компетентен орган, какъвто в случая е ТЕЛК, но такова произнасяне не е осъществено. Поради това е счел, че е нарушена процедурата за уволнение, което води до незаконосъобразносттта й. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.В решението, постановено от него е прието, че ищцата е представила на работодателя медицински документи-амбулаторни и болнични листове, изследвания , епикризи, издадени в периода 25.09.2013 г.-23.01.2015 г., според които е лекувана от стенокардия, алергичен ринит, алергичен контактен дерматит, хроничен ринофарингит, с установена алергична реакция към полени и никел. С протокол на ТП на НОИ от 27.02.2015 г. е установено, че живее в [населено място], където подземните води и почвата са силно замърсени с метали и че установените заболявания са резултат от контакт с никелови материали извън работната среда. Р. е дала отговор на отправено й от касатора запитване за трудова препоръка, че ищцата не е освидетелствана от ТЕЛК, няма медицинско експертно досие , както и че се произнася само относно лица,подали документи за определяне трайна неработоспособност или степен на увреждане,че работодателят в тези случаи трябва да изготви производствена характеристика. Касаторът се обърнал към служба по трудова медицина, която дала заключение, че за ищцата няма подходящо работно място и длъжност при него.От ССчЕ е установено, че при работодателя от 1452 работни места 116 са определени за трудоустрояване, като всички работят в едно и също помещение. От СМЕ е установено, че длъжността, заемана от ищцата е неподходяща за нея и че при касатора няма други подходящи позиции. Съдът е изложил мотиви, че уволнението по чл.325 ал.1 т.9 КТ е законно при положение, че работникът страда от заболяване, за което с ЕР на ТЕЛК му е определен процент нетрудоспособност или че е налице предписание от здравните органи, обективирано в заключение на ТЕЛК, че не може да изпълнява работата по трудовото правоотношение. Приел е, че ищцата не страда от заболяване, довело до трайно намалена работоспособност и не е дадено заключение на ТЕЛК, че работата й е противопоказна да я изпълнява. Към момента тя само е насочена към РУ „СО“ за проучване условията на труд и за явяване пред ТЕЛК за експертно становище. При запитването на работодателя не е посочено, че то се прави за евентуална преценка на невъзможността ищцата да изпълнява работата си, а и не е поискано изрично произнасяне, то е бланкетно, без списък на длъжности за трудоустрояване. Допустимо е прекратяване на Т. само ако този орган се произнесе, че заеманата длъжност е неподходяща.При липса на такова заключение уволнението е незаконосъобразно. Необходимо е да бъде установена и втората предпоставка- да няма друга подходяща работа за работника. Работодателят не може да прави самостоятелна преценка, включително и да ангажира служба по трудова медицина или да представя други доказателства в хода на делото.Позовава се на цитираните и в касационната жалба решения на състави на ІІІ г.о. на ВКС.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението , постановено от въззивния съд.
Според даденото разрешение в ТР № 1/102.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г.- т.1, касационният съд е длъжен да разгледа направеното възражение за недопустимост или нищожност на въззивното решение и когато не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поради това първите два въпроса, поставени от касатора, които са относими към правилността му и не отговарят на изискванията за общо основание , следва да бъдат обсъдени.Така ще бъде изпълнено служебното задължение на касационния съд да следи за валидността на обжалваното решение в производството по чл.288 ГПК.
В чл. 236, ал. 2 ГПК е възпроизведено изискването на чл. 121, ал. 4 КРБ съдебното решение, като акт на правораздаване, да бъде мотивирано. Мотивите на съда са проявление на принципа за вътрешно убеждение, уреден в чл. 12 ГПК. Чрез тях се дава отговор как съответната инстанция е достигнала до заключението, съдържащо се в диспозитива на решението. Процесулният закон не определя с отделна разпоредба кои съдебни решения са нищожни. Задължителната практика приема, че е нищожно това решение, което не съдържа надлежно волеизявление и от което волята на съда не може да бъде установена , защото е абсолютно неразбираемо. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.
По своето съдържание мотивировъчната част на обжалвания съдебен акт е далеч от критериите за убедителна и качествена обосновка. Тя обаче не може да бъде категоризирана като липса на мотиви ,тъй като изразената воля на съда е установима и разбираема.Недостатъците й могат да бъдат отнесени към категорията неправилност на съдебното решение , но за да бъде то касирано е необходимо обосноваване на общо и допълнително основание.Както беше казано по-горе въпросите в тази насока не отговарят на изискуемите критерии. Според цитираното ТР –т.1,те не трябва да са свързани с правилността на обжалваното решение, с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата по делото. Тези въпроси се разрешават в следващата фаза, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Следващият въпрос е релевантен, но по него въззивният съд се е произнесъл в унисон със създадената задължителна съдебна практика. Не е налице твърдяното от касатора противоречие в нея, възникнало с цитираното от него решение на състав на ВКС,ІV г.о., тъй като то разрешава въпрос, свързан с трудоустрояване на работник, а не с прекратяване на трудовото му правоотношение. Задължителната съдебна практика е последователна в постановката, че трудово правоотношение на основание чл329 ал.1 т.9 КТ може да бъде прекратено само след заключение на ТЕЛК в тази насока и че то не може да бъде заместено от становището на друг здравен орган ,както и със СМЕ или други доказателства, събрани в хода на делото.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на спора на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Тяхното заплащане в брой е установено с отбелязване в представения договор за правна защита и съдействие
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1069/15.07.2016 г. на Окръжен съд-Пловдив, 14 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. Г. Н. сумата 850/осемстотин и петдесет/ лв. разноски по делото в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: