Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. София, 03.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2634/2016 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Г. Й. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 66 от 24.02.2016 г. по гр. дело № 5/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
Ответницата по касация – Н. И. Б. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С въззивното решение е отменено решение № 854 от 13.11.2015 г. по гр. дело № 730/2014 г. на Пазарджишки районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иск, предявен от Г. Й. Г. против Н. И. Б. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 3000 евро, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.03.2011 г., като е осъден Г. Й. Г. да заплати на Н. И. Б. сумата 300.72 лв., съдебно – деловодни разноски. Пазарджишки окръжен съд е приел следните обстоятелства, обуславящи изхода на делото:
Съдът е констатирал, че с влязла в сила присъда по н.о.х. дело № 2020/2012 г. на Пазарджишки районен съд въззивницата е призната за виновна и осъдена на наказание за извършени престъпления по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 313, ал. 1 НК, а именно, че на 31.03.2011 г. в [населено място] пред служител от сектор „КАТ – ПП” при ОД на МВР – [населено място] съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – договор за покупко – продажба на моторно превозно средство /МПС/, подробно описано в мотивите на решението, както и че на 31.03.2011 г. в същия град е потвърдила неистина в писмена декларация за придобиване на собствеността – приложение № 2, която по силата на закон – чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба 1 – 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства, като е посочила, че лек автомобил „БМВ” 316 i, с рама № W. е бил закупен от нея от лицето М. В. в [населено място], Германия на 28.03.2011 г. Въззивният съд е приел, че въз основа на посочената присъда не се доказва по несъмнен начин осъществено от Б. противоправно поведение, което да има за последица разпореждане със собствен на ищеца автомобил. Направен е извод, че владението върху автомобила е било предоставено на ответницата от ищеца с дарствено намерение по време на съвместното им живеене. В мотивите е изложено още, че ангажираните по делото доказателства, установяващи мотива и факта на предаване на владението на автомобила от ищеца на ответницата създава съмнение в собствеността на същия автомобил, в твърдението, че ищецът е едноличен собственик на този автомобил.
С определение № 776 от 23.11.2016 г. по настоящето дело, ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани”.
ВКС в настоящия си състав споделя разрешенията, обективирани в практиката по чл. 290 ГПК / решение по гр. дело № 1285/2012 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 926/2012 г. на състав на ІV г.о. /, съгласно които разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК задължава съда в мотивите си да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти.
Това тълкуване на закона, формирано в цитираната тълкувателна практика по чл. 290 ГПК и възприето от настоящия състав на ВКС обуславя следните съображения по същество на касационната жалба:
Въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетеля М. В., разпитан по делегация от Районен съд – [населено място], отразени в протокол от 27.07.2015 г., приет в първоинстанционното производство и съдържащ данни за процесната сделка, каквито са обстоятелствата относно страните между които е сключен договора, времето на сключването му, продажната цена на процесната лека кола, лицето докарало колата в България и други. Същевременно решаващият състав е направил изводи относно разпореждането с процесната лека кола, неговата противоправност, придобиване на собствеността върху леката кола, без да анализира посочените показания и направените във връзка с тях доводи от страните. Проведеното по този начин процедиране е в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК и съответно е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и до необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон.
Във въззивното решение, поради необсъждането на всички доказателства по делото са изложени противоречиви мотиви, които са формирали необоснованост на крайния извод на съда за неоснователност на иска. В мотивите е отразено, че владението върху автомобила е предоставено от ищеца на ответницата с дарствено намерение по време на фактическото им съжителство, което предпоставя, че ищецът е собственик на процесния автомобил. Същевременно е направен и друг извод, че съществува съмнение в собствеността на автомобила и „изобщо в твърдението, че ищецът е едноличен собственик на този автомобил”. В тази връзка не са изложени мотиви за това, как е направено дарение от страна на ищеца при положение, че не е собственик на процесния автомобил и по какъв начин дарението е породило правни последици при положение, че е било направено устно. Липсват категорични мотиви относно собствеността върху процесната лека кола преди транспортирането й в Република България. Необоснован е и извода „за липсата на умисъл за извършване на противоправно отнемане на автомобила”, с оглед неаргументирането на съображенията за собствеността върху колата и дарението й на ответницата по иска. В тази връзка не са обсъдени показанията на свидетеля М. В. и не са формирани мотиви по посочените по – горе съществени за спора обстоятелства. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на съдебния акт и нарушение на материалния закон, нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, обуславящи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Искането на процесуалния представител на касатора следва да се разгледа по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 66 от 24.02.2016 г. по гр. дело № 5/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: