О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 05.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело № 3160/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8584/16.05.2017 г. от Е. Д. М., приподписана от адв. С. Б., срещу определение № 1390/26.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1578/2017 г. на Апелативен съд – София. С него е потвърдено разпореждане № 13187/ 02.06.2016 г. по гр. д. № 6554/2016 г. на Софийски градски съд, I г. о., 11 състав, с което е върната подадената от касатора искова молба вх. 72860/30.05.2016 г. по предявения срещу съдия от Специализирания наказателен съд – [населено място] иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД и е прекратено производството по делото, поради неговата недопустимост.
Касаторът поддържа, че исковата му молба е допустима, ответникът го е увредил и следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за това. Счита, че с постановените съдебни актове незаконно му е отказан достъп до правосъдие. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се твърди, че са налице касационните основания, посочени в чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като двете съдебни инстанции са се произнесли по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата в страната и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III г. о., констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 132 от КРБ, според която при осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Приел е, че в настоящия случай няма твърдения и данни ответникът да е привлечен към наказателна отговорност за неговите служебни задължения. Поради това не е надлежно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск.
ВКС, състав на III г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Касаторът не е поставил правен въпрос, по който е налице произнасяне, за който счита, че е включен в предмета на делото и който е обусловил решаващите изводи в атакувания съдебен акт.Съгласно приетото разрешение в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г., по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, неформулирането на правен въпрос при излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна причина да не бъде допуснат касационен контрол. Правният въпрос представлява общо основание за допускане на касационното обжалване, което се обосновава кумулативно с някое от специалните основания по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът се е задоволил да посочи, че е налице произнасяне материалноправен или процесуалноправен въпрос, но какви са те от изложението не става ясно. Не са аргументирани и поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Тяхното обосноваване не може да стане с възпроизвеждане на законовата разпоредба. Само ако са налице условията за селектиране на жалбата, касационният съд може да се занимае с оплакванията за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1390/ 26.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1578/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: