О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 04.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4320/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. К. Б.,чрез пълномощник адв.И. Н., срещу решение № 135/08.07.2016 г. по гр.д.№313/2016 г. на Апелативен съд-П., ГО, І състав. С него е потвърдено решение № 472/01.04.2016 г. по гр.д.№2662/2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, 22 състав, с което [фирма] е осъдена да заплати на касатора 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от неверни твърдения в публикация в брой 224/7823, година ХХІV от 25.09.2015 г. и на публикация със същото съдържание в електронното издание на вестника.Искът до пълния претендиран размер от 33 000 лв. и за вреди от създадено психическо напрежение е отхвърлен.
Касаторът поддържа оплакване, че решението е постановено в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и на задължителна съдебна практика относно приложението на чл.52 ЗЗД.Намира,че липсва оценка на конкретните обстоятелства,от значение за размера на обезщетението: не е отчетено какъв е бил статуса му и каква е настъпилата промяна следствие увреждането, на социално-икономическите условия, на момента, в който е причинена увредата-началото на местните избори,на загубата им, като отглас от създадения му негативен образ в публикацията.Иска постановяване на решение, с което искът да бъде уважен изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя се материалноправния въпрос относно критериите при определяне конкретен размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД. Касаторът счита, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с цитираното ППВС, а така също и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№ 656/2008 г., ІІ т.о., т.д. №3750/2014 г., І т.о., т.д.№1465/2014 г., ІІ т.о., гр.д.№2307/2014 г., ІІІ г.о., т.№1556/2013 г., ІІ т.о., гр.д.№ 1273/2009 г., ІІІ г.о. Намира,че не са отчетени обстоятелствата,че увреждането му е причинено в момент, когато заема изборна длъжност, а именно кмет на [община], че окончателният негативен изборен резултат се дължи и на публикацията,че е налице значителна разлика в броя на получените гласове между него и спечелилия изборите, че не е отчетена икономическата обстановка.
Следващият въпрос е: трябва ли при преценка за размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД да се вземе предвид особения случай,когато деликтът е нанесен посредством средствата за масова информация и е насочен към увреждане на правната сфера на лица, които са натоварени с обществени задължения, конкретно на изборни управленски длъжности. Касаторът навежда довод,че социалният му статус дава особено значение на предприетите срещу него действия, тъй като са относими не само до неговата личност, но и до лицата, които са го натоварили с доверието си, избирайки го на тази длъжност. Намира, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че до изнесената информация са имали достъп неограничен кръг лица. Счита, че липсва практика на ВКС по сходни случаи и че е житейски оправдано да се вземат предвид критерии, във връзка с факта, че увреденият заема обществена позиция и че действията довели до увреждането му са извършени чрез средства достъпни неограничено във времето и по отношение на много лица.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че ответникът изрично е признал описаните в исковата молба публикации, но е оспорил авторът им да има вина за претърпените от касатора неимуществени вреди, изтъквайки, че на първия тур от изборите той е бил с най-висок резултат. Посочил е, че при определяне на обезщетението се преценяват конкретни, обективно настъпили обстоятелства и че то не следва да бъде източник за обогатяване на пострадалия. Намерил е, че първоинстанционния съд е взел предвид личността на касатора и заеманата от него изборна длъжност. Приел е, че публикациите не са оказали значителен негативен ефект върху имиджа му в кръга от неговите познати и че те не са дали негативно отражение върху изборния резултат. Фактът,че е налице загуба на касатора не дава основание да се приеме, че тя е в причинна връзка със статията. Направил е обобщаващ извод,че не са доказани обстоятелства, които да налагат присъждане на по-голям размер на обезщетението.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Първият поставен въпрос е релевантен, но не е налице противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил цитирания тълкувателен акт и решенията на състави на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика , приложил е точно закона и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай . Според приетото в цитираните тълкувателни актове понятието „справедливост”по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да е достатъчно по размер за репарирането им , в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Въззивният съд е изложил достатъчно подробни мотиви относно конкретните обстоятелства, обуславящи размера на присъденото обезщетение , обсъдил ги е и е обосновал мотивацията си при определянето му. Обезщетението е в съответствие с доказателствата по делото, с вида и характера на причиненото на ищеца увреждане. Преценени са в съвкупност всички обстоятелства, които са от значение за размера на неимуществените вреди. То е справедлив еквивалент на причинените страдания на ищеца, а с това е съответно и на принципа за справедливост.
Вторият въпрос също следва да бъде определен като отговарящ на предпоставките за общо основание за допускане на касационно обжалване, макар че по същността си представлява конкретизация на първия.Не е обосновано обаче допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.За причинени неимуществени вреди от публикации в медиите спрямо обществено известни личности е създадена значителна по обем задължителна съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил.
Тъй като не са обосновани поддържаните допълнителни основания, не следва да се допусне касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135/08.07.2016 г. по гр.д.№313/2016 г. на Апелативен съд-П., ГО, І състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: