О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 11.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 1879/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. Д. Д. срещу определение № 36/31.01.2017 г. по ч. гр. д. № 321/2017 г. на ВКС, III г.о.С него е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх.№9249/26.09.2016 г. също подадена от жалбоподателя срещу определение № 364/02.09.2016 г. по ч.гр.д.№325/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т. и е прекратено производството по делото. Присъдени са разноски.
В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя за липса на действаща правосъдна система в Република България.
Ответниците по частната жалба М. Б. Д. и Д. Н. Д., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв. А. Д., я оспорват.
ВКС, състав на III г. о констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законово установения срок и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение ВКС е посочил, че е сезиран с подадената от жалбоподателя частна касационна жалба насочена срещу определение № 364/ 02.09.2016 г. по ч.гр. д. № 325/ 2016 г. на Великотърновския апелативен съд. С него по реда на чл. 248 ГПК е допълнено основното определение № 273/13.07.2016 г. по същото дело в частта за разноските,като жалбоподателят е осъден да заплати такива в размер на 350 лв. С допълненото определение е потвърдено определение № 266/10.03.2016 г. по гр.д.№584/2015 г. на Окръжен съд-Плевен за връщане на касационна жалба вх.№, ,срещу въззивното решение, също подадена от жалбоподателя ,като просрочена. ВКС е приел,че частната касационна жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по нея. За да постанови този резултат е намерил, че определението за допълване ,постановено от въззивния съд не подлежи на касационен контрол, тъй като с него се допълва определение, което е окончателно.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че определението е правилно.
Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/2015 г.) функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК е разпределена между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Идентична е функционалната компетентност на ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд. Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са окончателни. Аналогично определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК също не подлежат на последващ контрол. Противното тълкуване допуска триинстанционност за определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. В конкретния случай с определение № 273/13.07.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 325/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т. е потвърдено определение № 266/ 10.03.2016 г. по гр.д. № 584/2015г. на Окръжен съд-Плевен, с което е върната подадената срещу постановеното по делото решение касационна жалба. Определението за връщане е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция и с обжалването му пред съответния апелативен съд пътят на защита на жалбоподателя е изчерпан. След като този съдебен акт е окончателен, то и определението, с което съдът се произнася по искане за допълването му по реда на чл. 248 ГПК няма да подлежи на последващ инстанционен контрол, съобразно нормата на чл. 248, ал.3 ГПК. Ето защо, правилно с обжалваното определение е прието, че частната жалба е недопустима и е оставена без разглеждане по същество.
Тъй като в жалбата се съдържат обиди към съда и към страна по делото, настоящият състав намира, че следва да се наложи глоба в минимален размер на жалбоподателя на основание чл.89 т.3 вр.чл. 91 ал.1 ГПК.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 36/31.01.2017 г. по гр. д. № 321/ 2017 г. на ВКС, III г.о.
НАЛАГА на М. Д. Д. глоба в размер на сумата 50 /петдесет/лв. за обиди към съда и към страна по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: