O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. София, 19.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 5090/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. Н. К. и М. Н. К., приподписана от адв. Н. В., срещу определение № 333/ 28.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 389/ 2017 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено определение № 961/ 11.07.2017 г. по гр.д. № 116/ 2017 г. на Окръжен съд-Русе. С него е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове за присъждане на равностойно обезщетение, както и на евентуалните искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Касаторите правят оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че предявените искове са недопустими.Уточняват, че не спорят за цената на получените жилищни компенсаторни записи и за извършената принудителна замяна, а търсят възмездяване за неполученото парично обезщетение за одържавената част от имота. Твърдят, че за тях съществува правен интерес да претендират определеното от комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС /отм./ обезщетение за тази част в размер на 1 223 000 лв., което не е било заплатено на наследодателя им Н. Г. К.. Намират още, че извършената замяна на останалата част от имота е нищожна, тъй като липсва съгласие от наследодателя им, който е бил принуден да я приеме и че тя накърнява добрите нрави поради неравностойност на престациите. Молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят следните правни въпроси:
-С кое действие е довършен фактическият състав на обезщетяването с компенсаторни записи по ЗОСОИ- с влизане в сила на решението, с което се утвърждава оценката на одържавения имот, или с изпълнение на законовото задължение на органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ да издаде поименните временни удостоверения за притежаваните от правоимащите компенсаторни записи, лично да връчи същите и да открие партида по регистъра/ чл. 6 ЗОСОИ, чл. 17 от Наредба № 9/1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по пар. 4 ЗОСОИ/?
-В настоящата хипотеза налице ли е обезщетяване по реда на ЗОСОИ?
-Следвало ли е съдът да изследва горепосочените въпроси, преди да постанови, че претенцията е недопустима и прекрати производството?
Считат,че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба държавата, в писмен отговор, приподписан от старши юрисконсулт Д. И., я оспорва.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение, което подлежи на касационен контрол.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел, че жалбоподателите са предявили против държавата искове за присъждане на равностойно имотно обезщетение за отчуждения им недвижим имот, като държавата бъде осъдена да им предостави в замяна два магазина със застроена площ 70 кв. м, 240 кв. м от дворно място в идеалния център на [населено място] или при условията на евентуалност да заплати на всеки един по 5 587 евро, с които неоснователно се е обогатила, при предявени частично претенции, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Приел е, че от наследодателя на касаторите Н. Г. К. първоначално са отчуждени в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС /отм./ дясната част от постройка, находяща се в [населено място], състояща се от дюкян и кантора и ? ид.част цялото празно дворно място от 420 кв.м. С две последователни решения на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС/ отм./ е определено обезщетение в окончателен размер 1 223 000 лв.,платимо на наследодателя.С влязло в сила решение на областния управител за този имот на касаторите е признато право на жилищни компенсаторни записи, тъй като имотът не може да бъде възстановен реално.Определена е оценката на записите в размер на 18 144 лв. и конкретното обезщетение за всеки един от тях. Посочил е, че според предвиденото в ЗОСОИ не са били налице предпоставки за получаване на обезщетение чрез учредяване на съсобственост върху обекта, изграден върху отчуждения терен и че касаторите са получили дължимото обезщетение чрез жилищни компенсаторни записи.
На основание чл. 34 – чл. 37 от П. /отм./, е извършена замяна на останалата част от притежавания от наследодателя на касаторите недвижим имот, състоящ се от дюкян и кантора, ведно с ? идеална част от дворното място с площ 438 кв.м. и общите части, оценен за 64 065 лв. с друг държавен имот ,състоящ се от два магазина в партера на масивна двуетажна сграда,оценен на 68 092 лв.Разликата в стойностите на заменените имоти е заплатена от наследодателя. Въззивният съд е посочил, че такива замени не са предмет на реституционните закони. Ако са налице отклонения относно пространството и цената за всяка единица мярка, наследодателят на касаторите е имал възможността да предяви иск по чл.210 ЗЗД. Иск по чл.59 ЗЗД е допустим само ако не е бил на разположение друг иск за защита.
ВКС, състав на III г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Касационното обжалване е уредено от закона като селективно. За да бъде частната касационна жалба селектирана, касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за това. Общото основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения, засягащи предмета на делото, но не и относно правилността на обжалвания съдебен акт, а допълнително основание – развиването на въпроса в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По първия формулиран от касаторите въпрос относно фактическия състав на обезщетяването с компенсаторни записи по ЗОСОИ въззивният съд не е формирал мотиви и поради това той не е релевантен. За да отговаря на критериите за общо основание за допустимост на касационното обжалване въпросът трябва да обуславя решаващите мотиви, изложени в обжалвания съдебен акт, а не да се отнася до проблеми, които страната счита за важни, но с които въззивният съд не се е занимавал, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Вторият и третият въпроси са във връзка с преценката на съда относно конкретните факти и изразяват несъгласието на касаторите с нея. Въпросите са относими към оплакванията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане във фазата по селекция на касационната жалба. К. съд не може да формулира сам правния въпрос въз основа на оплакванията на касаторите, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Касаторите не са изпълнили законовите изисквания за селектиране на частната касационна жалба.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 333/ 28.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 389/ 2017 г. на Апелативен съд-Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: