5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 239
гр. София, 27.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 4129 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина /УМБАЛСМ/ [фирма], [населено място], срещу решение от 15.03.2016 г. по гр. дело № 7273/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІІ – Г състав.
Ответникът Л. Д. П. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е развил доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на СГС е потвърдил решение № ІІ -73 – 95 от 26.11.2014 г. по гр. дело № 53894/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/, второ гражданско отделение, 73 състав в частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявените от Л. Д. П. против УМБАЛСМ [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства:
Констатирал е, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „лекар – хирург” със специалност пластично – възстановителна хирургия в Секция „Изгаряне и пластична хирургия”, прекратено със заповед № 1398/13.07.2010 г. на ответника по исковете, чрез налагане на наказание по чл. 188, т. 3 КТ. В мотивите е отразено, че заповедта по чл. 188, т. 3 КТ е връчена при отказ на ищеца да я получи на 13.10.2010 г., като са обосновани съображения за издаването й в нарушение на чл. 194 КТ. Мотивите на СГС по този въпрос обвързват началният момент на краткия 2 – месечен срок с датите на рапортите, с които работодателят е уведомен за констатираните нарушения, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение, спрямо който решаващият състав е приел, че и за трите нарушения двумесечния срок е изтекъл, а за третото нарушение съдът е констатирал, че е изтекъл и едногодишния срок. Въззивният съд е разгледал и нарушенията по същество и е приел, че няма доказателства за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина на посочените в заповедта дати – да е удостоверил неверни обстоятелства в документи и да е нарушил служебните си задължения, за да набави за себе си или за другиго имотна облага, или да е настъпила вреда за болницата. СГС е констатирал, че не е доказано вменените на ищеца дисциплинарни нарушения да съставляват престъпления или административни нарушения, установени с влязла в сила присъда или наказателно постановление.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва:
„1. Установения по надлежен ред юридически факт, че срещу работника или служителя се провежда наказателно производство /разследване/ обосновава ли изпълнение на нормата на Кодекса на труда, досежно уронване престижа и доброто име на работодателя?”;
„2. Относими ли са събраните гласни и писмени доказателства, установяващи факти и обстоятелства, относно уронване на престижа и доброто име на работодателя в процес по установяване на основанията за извършено дисциплинарно уволнение?”;
„3.Допустимо ли е съдебно решение /на СРС и на СГС, доколкото препраща към мотивите на СРС/, постановено без обсъждане и кредитиране на събрани по делото гласни и писмени доказателства?”.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поддържа се че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Лаконично касаторът е посочил още, че не са налице предпоставки за отмяна на уволнението на формално основание, а в развитието на съдебния процес не било изследвано обстоятелството, налице ли е реално уронване на доброто име и престижа на работодателя.
С цитираните по – горе въпроси касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е свързан с извода на СГС, че не самото разследване, а неблагоприятният изход от него ще обоснове уронен престиж и име. Този извод е направен въз основа на констатациите на въззивния съд, че наказателно производство по ДП № 15318/2010 г., образувано и водено срещу ищеца е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване, тъй като не е било установено извършването на престъпление от последния. Въпросът не е въведен с оглед разрешението, прието от СГС, а именно, че неблагоприятният изход от разследването ще обоснове уронен престиж и име, а произтича от становище на страната, че „самия факт на налично разследване срещу ищеца е достатъчно за изпълнението на нормите на Кодекса на труда, досежно уронване престижа и доброто име на работодателя”. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 е разяснено, че правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не може да произтича от становище на страната, а следва да бъде изведен от правните разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Тези съображения по тълкуването на закона не са съобразени от страната при поставяне на въпроса, описан по – горе, поради което следва да се приеме, че същата не е изложила правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС/. Освен това според разрешенията в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, по които СГС се е произнесъл, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона, както и на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни норми. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с цитирания въпрос, което има за правна последица недопускане на касационно обжалване по него.
Следващият по реда на изложението въпрос е фактически. Относимостта на доказателствата към уронване на престижа и доброто име на работодателя се отнася до изясняване на фактите по спора и тяхното значение за установяване на основанията за уволнение. Тези обстоятелства са предмет на фактически констатации на съда и не се включват в правните въпроси, по разрешаването на които са мотивирани съображения на съда, обуславящи изхода на делото. От фактическите въпроси не се формират общи основания за допускане на касационен контрол. Основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се извеждат от правни въпроси, които имат характеристика, изяснена в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и тъй като цитираният въпрос не е правен и не притежава характеристиката на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с въвеждането му страната не е обосновала приложно поле на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос се отнася до последиците, които предизвиква съдебно решение, което е постановено, без обсъждане и кредитиране на събраните по делото доказателства. И с този въпрос страната не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване. Въпросът е формулиран общо, без да е посочена връзката му с конкретни мотиви на въззивния съд, респективно без да са изложени обстоятелствата, които според жалбоподателя решаващият състав не е обсъдил, въпреки че имат съществено значение за изхода на спора. Освен това и този въпрос произтича от становище на касатора за необсъждане на събрани по делото доказателства, а становището му се основава на доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Цитираният въпрос следователно не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че с поставянето му страната не е въвела общо основание за допускане на касационен контрол. По така поставения въпрос, както и по останалите въпроси, разгледани по – горе не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При изследване вероятността въззивното решение да е нищожно или процесуално недопустимо ВКС не констатира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Няма данни за нищожност на съдебния акт. Решението е постановено от надлежен орган – въззивен съд, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на СГС, като въззивна инстанция, изготвено е в писмена форма, подписано е от съдиите, които са го приели и постановили и е обективирано с ясни мотиви и диспозитив. Няма данни решението да е постановено при ненадлежно упражняване на правото на въззивна жалба или правото на иск. Данните са за наличието на необходимите предпоставки за произнасяне на СГС по съществото на спора – исковете са допустими, ищецът и ответникът са страни по материалното правоотношение, съответно легитимирани са, като страни по спора. Касаторът неправилно свързва допустимостта на въззивното решение с обсъждането на доказателствата по делото. Необсъждането на доказателства е нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, водещо до неправилност на съдебния акт, но за да се разгледа, като основание по същата норма касационната жалба трябва да бъде допусната до разглеждане по същество. В случая, както се отрази по – горе не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.03.2016 г. по гр. дело № 7273/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Г състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина [фирма], [населено място] да заплати на Л. Д. П. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: