О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 14.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3359/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Средно училище „С. К. О.“-гр.Д., чрез пълномощник адв.Г. С., срещу решение № 145/05.06.2017 г. по гр.д.№188/2017 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 239/14.03.2017 г. по гр.д.№4160/2016 г. на Районен съд-Добрич.С него са уважени предявените от Н. Р. А. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,като е признато за незаконно уволнението му и е отменена заповед № РД-05-22/28.10.2016 г., с която то е извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност техник компютърни системи и му е присъдено обезщетение в размер на 2700 лв. на основание чл.225 КТ за времето, през което е останал без работа. Първоинстанцинното решение е отменено частично в частта за разноските. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с аргумент, който до този момент не е бил предмет на обсъждане, а именно, че работодателят не е доказал за друга новооткрита длъжност-консултант поддръжка на информационна техника, че има съществено различни трудови функции от тази, която е съкратена. Касаторът твърди, че е налице трансформация на длъжности и съкращаването на щата е реално. Намира,че е допуснато процесуално нарушение като е приет за недоказан факт, който не му е бил посочен като нуждаещ се от установяване. Иска обжалваното решение да бъде отменено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поставят се въпросите:
-1.налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, когато трудовата функция на съкратената длъжност е запазена като съдържание на длъжност от новия щат, при добавени нови задължения и променени условия за заемането й , съществени спрямо закритата длъжност.
Касаторът намира, че с новото длъжностно щатно разписание е съкратена единствената щатна бройка техник компютърни системи и е създадена нова длъжност администратор компютърни системи, която обхваща и нови трудови задължения.Намира, че изводът на въззивния съд за липса на трансформация е в противоречие с решения на състави на ВКС по гр.д.№ 2738/2014 г., ІІІ г.о. и гр.д.№1279/2010 г., ІІІ г.о., според приетото в които съкращаване в щата е налице и когато е извършена трансформация на длъжности.
-2.може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване.
Посочва, че въззивният съд е направил извод, че не е оборил запазването на част от функциите на съкратената длъжност като съдържание на длъжността консултант поддръжка информационна техника, на която е назначен трети служител, въпреки че такова твърдение не е въвеждано с исковата молба. Не са давани и указания, че този факт е спорен и е необходимо събиране на доказателства за установяването му. Намира, че изводите на въззивния съд по този въпрос противоречат на решение по гр.д.№7040/2014 г.,ІІІ г.о.
-3.носи ли страната доказателствена тежест да установи фактите на които основава своите възражения и искания.
Счита,че въззивният съд всъщност му е възложил установяване на отрицателен факт, че функциите на съкратената длъжност не са запазени като съдържание в задълженията на новооткритата длъжност, в противоречие с решение по т.д.№1082/2012 г.,ІІ т.о.,както и на ТР №1/02.04.2014 г. по тълк.д.№1/2014 г.на ОСГТК и ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк.д.№6/2013 г.на ОСГК.
-4.възможно ли е когато доказването е насрещно и се извършва от страната, която не носи доказателствената тежест, а цели да обезсили провежданото от насрещната страна главно доказване, то да е непълно.
Намира,че ищецът е следвало да докаже твърдения от него факт за липса на реално съкращаване на щата и че успешно е разколебал неговото главно доказване. Въззивният съд не възприел този подход в противоречие с решение по гр.д.№6619/2014 г., І г.о.
Последният въпрос е:
-5.длъжен ли е въззивния съд да допусне и събере и тези доказателства, които страната е била лишена от възможността да представи поради липса на указания в доклада кои факти са в нейна доказателствена тежест и че не сочи доказателства за тях.
Счита, че като е постановил решение без да му даде възможност да представи доказателства за факт от решаващо значение въззивния съд е процедирал в противоречие с приетото в решение по гр.д.№1262/2016 г.,ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Н. Р. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.М. И., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е оспорил законосъобразността на уволнението си с твърдения, че то е от длъжност, различна от тази, която е заемал и че няма реално съкращение на щата, тъй като трудовите функции, които е изпълнявал до уволнението са възложени на друго лице, което се води на друга длъжност, със сменено наименование. Той е заемал по трудово правоотношение длъжността техник информационни системи в структурно звено специалисти. В новото щатно разписание в същото звено са създадени по една щатна бройка за длъжностите консултант поддръжка информационна техника и администратор компютърни системи. Изразил е писмено несъгласие с предложеното му от работодателя преназначаване на длъжност администратор компютърни системи. По тази причина при връчване на заповедта за уволнение е заемал първоначалната длъжност техник компютърни системи. При съпоставката на длъжностните характеристики на длъжностите техник компютърни системи и администратор компютърни системи въззивният съд е намерил, че те са със съществено различаващи се функции. Изтъкнал е изложеното в исковата молба, че функциите на техник информационни системи са възложени на друго лице, което формално се води на друга длъжност със сменено наименование. С оглед на това изявление въззивният съд е приел, че работодателят не е оборил твърдението, че и другата новосъздадена длъжност консултант поддръжка информационна техника също има различаващи се трудови функции. Намерил е, че не е осъществена трансформация на заеманата от ищеца длъжност като съдържание в длъжността консултант поддръжка на информационна техника, на която е назначен трети служител. В заключение е счел, че не е налице реално съкращаване в щата.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос, но не в контекста в който е зададен от касатора и не се е отклонил от цитираната съдебна практика. Питането е поставено с оглед новосъздадената длъжност администратор компютърни системи, но във връзка с нея въззивният съд е направил извод, че е налице трансформация на длъжности и съответно съкращаване на щата. Това становище е поддържано и от касатора. Решаващ за потвърждаване на първоинстанционното решение е мотивът , че работодателят не е установил другата новосъздадената длъжност консултант поддръжка информационна техника да има съществено различаващи се трудови функции от закритата.
Следващите въпроси са обусловени от становището на касатора, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест, която е върху ищеца. Той не е съобразил, че по трудови спорове доказателствената тежест е върху работодателя, който трябва да докаже ,че правомерно е упражнил правото си на уволнение, на основанието на което то е извършено. В случай на уволнение поради съкращение в щата в тежест на работодателя е да установи, че е съкратена преди да бъде извършено уволнението длъжността заемана от работника или служителя.Трудовите функции на съкратената длъжност следва да са преустановени или да са преминали към друга новосъздадена длъжност, но наред с други функции, които я отличават от съкратената. Позицията на касатора, че не са му давани указания за установяване на спорен факт от решаващо значение, че му е възложено установяване на отрицателен факт, че не му е дадена възможност да представи доказателства касае правилността на обжалваното решение и не е съобразена с обстоятелството,че му е указано да докаже законността на уволнението.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство, които са установени с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за заплащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/05.06. 2017 г. по гр.д.№ 188/ 2017 г. на Окръжен съд-Добрич .
ОСЪЖДА Средно училище „С. К. О.“-гр.Д. да заплати на Н. Р. А. сумата 1 150 лв.направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: