О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 647
гр. София, 28.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 317 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], подадена от юрисконсулт П. Б., против решение № 5241 от 20.06.2016 г. по в.гр.дело № 15254/2016г. на Софийски градски съд, гражданско отделение IV-Д въззивен състав.
Ответникът Р. Ц. Д., чрез адв. Ю. С., е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е редно и следва с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, преценени на фона на съвременните отношения, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да се допусне касационно обжалване, тъй като съдът неправилно и в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 3 КТ. Несъобразяването с доказателствата е довело и до необоснованост на атакувания акт. Изложени са съображения, че съдът неправило е приел, че ответната страна се ползва от закрилата по чл. 333, ал.4 КТ, както и че не се е съобразил с приетото в ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С въззивното решение e потвърдено в решение № ІІ – 126-95/07.10.2015 г. на СРС, 126 с-в по гр. д. № 23612/2015 г., в обжалваната му част, с която са уважени предявените от Р. Ц. Д. против [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е отменено уволнението, извършено със заповед № РД- 05-18/04.03.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е възстановен на длъжността „вътрешен одитор“ и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 05.03.2015 г. – 05.09.2015 г. в размер на 4 257, 20 лв., ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до погасяване на задължението. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е прието за безспорно и от приетите доказателства се установява, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор на длъжност „вътрешен одитор“ в [фирма], който е прекратен със заповед № 1370/18.06.2013 г., връчена му на 04.03.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ – поради съкращаване на щата. При прекратяване на трудовия договор на това основание, работодателят е длъжен да провери дали уволняваният работник се ползва със закрила. В случая уволнението е незаконосъобразно, тъй като работникът се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в К., работодателят може да уволни служителя поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Въззивният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 04.03.2015 г., ищецът се е присъединил към действащия колективен трудов договор от 22.12.2014 г., със заявление от 26.01.2015 г., както и че преди прекратяване на договора ответникът не е поискал предварително съгласие на синдикалния орган за уволнението. Съгласно изричната уговорка в чл. 6 К., клаузите на К. намират приложение и за служителите, които не членуват в синдикалната организация, ако са се присъединили с писмено заявление до една от страните по договора и внесат присъединителна такса, поради което клаузата на чл. 13, т. 3 от К., в която е предвидена предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, се прилага по отношение на ищеца. При това положение решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че наведените от в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване оплаквания нямат характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване. Същите се отнасят до правилността на обжалваното въззивно решение и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, чийто предмет свързан с проверката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, а не с правилността решението. В тази връзка твърденията, че съдът неправилно и в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 3 КТ и развитите доводи в тази насока нямат характеристиките на правен въпрос. Следва да се отбележи, че въззиванта инстанция по същество е приела, че ищецът макар да не е член на синдикалната организация е страна по колективния трудов договор, тъй като е присъединен към него, поради което позоваването от страна на касатора на ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо към решаващите мотиви на съда. С цитираното тълкувателно решение е уеднаквена практиката по въпроси, свързани с хипотези при които е спорно въобще договарянето на закрила по чл. 333, ал. 4 КТ с оглед направените в колективния трудов договор волеизявления, какъвто не е случая.
При този изход на настоящото производство в полза на ответната страна следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор на касационната жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5241 от 20.06.2016 г. по в.гр.дело № 15254/2016г. на Софийски градски съд, гражданско отделение IV-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК 129008074 да заплати на Р. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: