О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 28.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3875/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] , приподписана от процесуален представител юрисконсулт Л. И. , срещу решение № 3359/ 16.05.2017 г. по гр.д.№ 890/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 16142/ 17.10.2016 г. по гр.д.№ 6254/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 81 състав. С него са уважени предявените от Д. О. Г. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 48/27.08.2015 г. и тя е отменена, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност машинист пътно-строителни машини, той и работник поддръжка и ремонт и му е присъдено обезщетение в размер на сумата 5286 лв. на основание чл.225 ал.1 КТ за оставането му без работа в периода 05.12.2015 г.-04.06.2016 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд, че поканата до ищеца да даде обяснения, оформена чрез нотариална покана, не е валидно връчена, тъй като не е спазена процедурата по чл.47 ал.1 ГПК. Касаторът счита, че ако се изпълни изискването да се осъществят няколко посещения на адреса, ще се пропуснат сроковете по чл.194 КТ. Поради това намира тази процедура за неприложима в дисциплинарно производство. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-по какъв начин следва да се удостовери получаването/връчването на покана за обяснение по чл.193 КТ, връчена чрез нотариална покана при отсъствие на адресата.
-достатъчно ли е призовкаря на нотариуса да извърши едно посещение до адресата и при отсъствие на същия да залепи уведомление за получаване на нотариална покана; след бездействието на адресата да получи поканата, следва ли същата да се оформи като връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Посочва, че задължителната съдебна практика по гр.д.№507/2009 г., ІІІ г.о. и гр.д.№1877/2010 г., ІV г.о., на която се е позовал въззивния съд, е неотносима, тъй като в нея са формирани мотиви относно връчване на заповед за дисциплинарно уволнение чрез обратна разписка , но не и на покана за даване на обяснения. В КТ не е предвиден ред за връчването на такава покана .
Ответникът по касационната жалба Д. О. Г., в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Н. С., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е бил в трудово правоотношение с ответника и е заемал длъжността машинист пътно строителни машини и работник поддръжка и ремонт. На 26.05.2016 г. около 19 часа в района на противообледенителна площадка изток било констатирано неправомерно отрязване и отнемане на кабел. При извършени действия по установяване на виновните лица чрез преглед на записи за видеонаблюдение били разпознати три лица, включително ищецът. Работодателят изпратил покана изх.№ 100-10847/22.06.2015 г. за даване на обяснения по смисъла на чл.193 КТ, връчена чрез нотариална покана рег.№22128 т.6, акт 93, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 и 2 ГПК. Обяснения писмени или устни не са постъпили. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със заповед № 1100/04.12.2015 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, за нарушение по чл.187, т.8,т.9 и т.10 КТ,която му е връчена срещу подпис на 08.12.2015 г. Въззивният съд е приел, че извършеното връчване на нотариалната покана не е редовно. Законовите изисквания за залепване на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК не са спазени, тъй като адресът на ищеца е посетен от връчителя само веднъж- на 16.07.2015 г. и след като не е бил открит е залепено уведомление, без конкретизация за мястото на залепване. Не са спазени изискванията за: няколко посещения на адреса по различно време в рамките на месец, при които адресатът да не е открит,да не е намерено лице, съгласно да получи книжата и едва тогава да се залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а при липса на достъп до тях-на входната врата или друго видно място.Адресът е посетен само веднъж и не са събрани сведения за адресата на поканата. Въззивният съд е посочил , че дори да се възприеме тезата на касатора относно специфичния характер на дисциплинарното производство и предвидения срок от чл.194 ал.1 КТ-налагане на наказание в рамките на два месеца от откриване на нарушението, еднократното посещение на адреса не е достатъчно. Единствено в хипотеза на умишлено недобросъвестно поведение на работника, при която работодателят е в невъзможност да осигури доставянето на поканата за предоставяне на обяснения, то би могло да се тълкува в съответствие с нормата на чл.193 ал.3 КТ и да се счете, че обясненията не са дадени по негова вина. Приел е, че при липса на валидно връчване работодателят е следвало да прояви по-голяма активност и да предприеме нови действия в тази насока.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът не е изпълнил стоящите пред него задачи в селективното производство.
Първият поставен от него въпрос не е релевантен, тъй като е формулиран общотематично. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, въпросът трябва да е конкретен и да обуславя решаващата воля на съда. Въззивният съд не е изложил мотиви как следва да се удостовери получаване на покана за обяснение по чл.193 КТ, връчена чрез нотариална покана. Първата част от втория въпрос изпълва изискванията за общо основание. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от създадената задължителна съдебна практика относно приложението на чл.47 ал.1 ГПК. Становището на касатора, че за връчване на нотариална покана, съдържаща покана за даване на обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ, не следва да се прилага редът по чл.47 ал.1 ГПК, противоречи на собствените му действия. Той по собствен избор е прибягнал до тази процедура, използвайки връчването на нотариална покана. Съгласно чл.540 ГПК за охранителните производства се прилагат общите правила на ГПК . В част І–общи правила е включена глава 6-съобщения и призовки. Според препращащата норма на чл.50 ЗННД за връчването на съобщения и книжа от служител в нотариална кантора се прилагат правилата на чл.37-чл.58 ГПК. Чл.47 ал.1 ГПК не предвижда различен начин на връчване в зависимост от вида на съобщението, нито може да бъде създаван такъв чрез тълкуване. Поради това и създадената задължителна практика за приложението му е относима. При наличие на такава не може да се обосновава допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а и това не е сторено.Последната част от втория въпрос също не е релевантна, тъй като няма формирани мотиви на въззивния съд по нея.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
Ищецът е направил искане за разноски, но не е представил доказателства такива да са направени.Поради това същото не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3359/16.05.2017 г. по гр.д.№890/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: