О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 29.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 341 /2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10744/23.11.2017 г. , допълнена с касационна жалба вх.№11223/05.12.2017 г. от Прокуратура на Р България, представлявана от прокурор в Окръжна прокуратура-Х. Ел.И., срещу решение № 405/02.11.2017 г. по гр.д.№566/2017 г. на Окръжен съд-Хасково, което е потвърдено решение № 305/19.05.2017 г. по гр.д.№ 323/2017 г. на Районен съд-Хасково. С него е уважен частично предявения от П. Г. Д. иск с правно основание чл. 2 ал.1т.3 ЗОДОВ срещу касатора, който е осъден да му заплати сумата 8000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.09.2016 г. до окончателното плащане, а искът до пълния претендиран размер от 20 000 лв. е отхвърлен. В отхвърлителната част като необжалвано решението е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат оплаквания,че неправилно са кредитирани показанията на съпругата на ищеца, която е заинтересована от изхода на делото, че не е посочено значението на установените по делото обстоятелства за присъдения размер на вредите. Касаторът твърди, че присъденото обезщетение не е съобразено с изискването за справедливост, не са отчетени икономическия растеж, стандарта на живот и покупателните възможности в страната.Намира, че то е силно и необосновано завишено. Иска обжалваното решение да бъде отменено и обезщетението намалено до размер на сумата 3000 лв.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя въпроса за прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД ; при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се държи сметка за обществения критерий за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост. Намира, че решението противоречи на ППВС № 4/23.12.1968 г.- т.ІІ, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и решения по гр.д.№ 593/2010 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 254/2014 г., ІІІ г.о. Формулира и процесуалноправен въпрос: задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението и за размера на тези вреди. Изтъква противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решения по гр.д.№ 78/2011 г.,І г.о.,гр.д.№ 2516/2014 г., ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Д. в писмен отговор, подаден чрез адв.Д. Н. изразява становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинените на ищеца вреди- повдигнато е незаконно обвинение в извършване на престъпление и е прекратено образуваното наказателно производство, тъй като няма данни престъпно деяние да е осъществено от обвиненото лице. Посочил е, че функцията на правозащитните органи да повдигат и поддържат обвинение следва да почива на достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред. Счел е, че отговорността на държавата следва да бъде реализирана чрез органа, повдигнал и поддържал незаконното обвинение срещу ищеца. Намерил е, че размерът на присъденото обезщетение е определен справедливо. Ищецът е претърпял нравствени страдания и негативни емоции за значителен период от време , процесът е продължил почти четири години. Два пъти наказателното производство е било прекратявано в съдебна фаза поради допуснати съществени процесуални нарушения и две години след последното връщане наказателното производство е било прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление. Приел е , че са събрани всички относими доказателства и въз основа на тях първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни изводи. На основание чл.272 ГПК е споделил изложените от него мотиви.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК-противозаконно присвоил винтоверт и куфар с фабрично оборудване към него, които владеел. Проведени били редица процесуални действия по разследването с негово участие- разпит на свидетели, очни ставки. Два пъти бил внасян обвинителен акт и с протоколно определение съдебното производство е било прекратявано и делото връщано за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление на Районна прокуратура от 08.06.2016 г. то е било прекратено. Ищецът работел във [фирма]. Решил да не ходи повече на работа, тъй като работодателят не изплащал редовно заплатите. Няколко дни по-късно разследващи полицаи го отвели в РПУ, където бил задържан. В дома му бил извършен обиск. Започнал друга работа като шофьор за извършване на международни превози. Наложената по делото забрана да напуска страната му пречела да изпълнява задълженията си, бил спиран на границата. Случилото се отразило негативно в личен и професионален план, наложило се да се премести извън града.Преживял отрицателни емоции, стрес, безпокойство, притеснения, неудобство да общува с хора. Присъденото обезщетение е определено като справедлив паричен еквивалент на преживяното.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
За да бъдат преценени като общо основание за допустимост поставените въпроси следва да отговарят на определени изисквания- да обуславят решаващите изводи , съдържащи се във въззивното решение по предмета на делото. Същевременно те не трябва да са свързани с правилността му, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото. Формулираните въпроси не трябва да се отнасят до проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не е формирал мотиви. Поставените от ищеца въпроси се отнасят до правилността на въззивното решение, до това правилно ли е определен размера на присъденото обезщетение при възникване на изброени факти и налице ли е процесуално нарушение, както в случая, когато страната изразява становище, че не са обсъдени всички относими обстоятелства. Вторият въпрос е и в голяма степен фактически, което не го прави конкретен. Въпрос, който има за предмет преценка на факти от значение за спорното право, не може да бъде превърнат в правен, като касаторът го генерализира в такъв за неминуемо възникнали последици от тях.Настъпването на тези последици, касае фактическа преценка на съда , която е обусловена от конкретиката на случая. Следва да се отбележи за пълнота на изложението,че унификация и уравновиловка на присъжданите обезщетения не е допустима. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди служат общовалидните показатели и критерии, съчетани с конкретните обстоятелства , които са винаги различни.Не е налице и отклонение от цитираната задължителна съдебна практика.
Необосноваването на общо и допълнително основание за допустимост ще има за последица недопускането на касационното обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство.Те са установени с представения договор за правна защита и съдействие,съдържащ отразяване на заплащане в брой на възнаграждение на неговия адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405/02.11.2017 г. по гр.д.№566/2017 г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на П. Г. Д. сумата 500 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: