4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 08.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 5396/2016 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 2648 от 08.03.2017 г., подадена от Е. Ч. Я., чрез адвокат А. А. Г., с искане за допълване на определение № 62 от 01.03.2017 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно приложения към отговора на частната касационна жалба списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответните страни – С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А., чрез адвокат К. А. С., в който са изложени съображения за неоснователност на искането за присъждане на разноски и е направено възражение за прекомерност.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:
С определение № 62 от 01.03.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 5396/2016 г. на състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение не е допуснато касационно обжалване на определение № 2246 от 16.09.2016 г. по ч. гр. дело № 1541/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав, с което въззивният съд е потвърдил определение № 6505 от 14.06.2016 г. по гр. дело № 7487/2015 г. на Варненски районен съд /В./, ХVІІІ граждански състав. С цитираното определение първостепенният съд е прекратил производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по предявения срещу Е. Ч. Я. отрицателен установителен иск за собственост.
Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, като съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В разглежданата хипотеза са налице предпоставки за присъждане на разноските, направени от молителката по реда на чл. 248 ГПК. Доводите на ответниците по молбата за недоказването на разноските са необосновани. Производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е приключило с благоприятен изход за ответницата по частната жалба, не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционният съд за прекратяване на производството по предявения срещу Е. Ч. Я. иск. Освен това искането за присъждане на разноски – адвокатски хонорар за касационната инстанция е своевременно предявено, с отговора на частната жалба и е доказано. Представен е договор за правна защита и съдействие от 27.10.2016 г., в който е отразено договореното възнаграждение – 200 лв., начина на плащане – 200 лв. в брой, поради което и съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, определящи че договорът в съответната част има характера на разписка за платено възнаграждение, следва да се приеме, че молителката е направила разноски за настоящата инстанция. Съдебните разноски не са присъдени с определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК.
Възражението за прекомерност на поисканите разноски е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, приложима към настоящия случай – редакцията, обн. ДВ, бр. 84/2016 г., определена към момента на изготвяне на договора за правна защита и съдействие на молителката Я., за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер ѕ от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по – малко от 500 лв. В т. 3 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е посочено, че при констатирано несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая договорения адвокатски хонорар е под предвидения в наредбата минимален размер, поради което дори и да беше налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да присъди по – нисък размер на разноските. Поради това и обсъждането на несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права е безпредметно.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 62 от 01.03.2017 г. по ч. гр. дело № 5396/2016 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А. да заплатят на Е. Ч. Я. сумата 200 /двеста/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: