О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 576
гр. С. 27.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 133 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 7919 от 31.10.2016 г. по гр. дело № 6358/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – В въззивен състав.
Ответницата В. М. Т., чрез адвокат И. И. поддържа становище за недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението от 17.02.2015 г. по гр. дело № 30629/2014 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 32 състав в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. М. Т. сумата 11000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2011 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на сумата 262.31 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на 2, ал. 1, т. 3 З., предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищцата по повдигнатото й обвинение – чл. 209, ал. 1 НК /присъда по н.о.х. дело № 9678/2000 г. на СРС/. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, изразяващи се в преживени негативни емоционални страдания, подробно разгледани от съда. В. инстанция е обсъдила обстоятелствата, обуславящи уважаване на претенцията в по – нисък размер, като е развила съображения за липсата на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и претърпяното от ищцата онкологично заболяване на щитовидната жлеза с последвала загуба на работоспособност. В мотивите на обжалвания акт са дадени отговори на възраженията, направени от ответника по иска. Прието е, че в конкретният случай продължителността на наказателното производство, чиято релевантност за размера на обезщетението Прокуратурата на Република България отрича е резултат, както на извършени съдебно – следствени действия, така и на множество съществени процесуални нарушения, извършени във фазата на дознанието /досъдебното производство/, довели до многократно прекратяване на производството в съдебната фаза и връщането на делото на прокуратурата. Отхвърлено е възражението на ответника по иска, че ищцата е действала недобросъвестно, като предявила претенцията си два дни преди изтичане на давностния срок с мотива, че предявяването на претенция при тези обстоятелства представлява правомерни действия по защита интересите на страната. С оглед на тези съображения съдът е приел, че размерът на обезщетението, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот, предвид конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 11000 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено следното:
„Като касационно основание сочим противоречие с практиката на ВКС на въпроса „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД”. Решението по този въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в т. ІІ ППВС № 4/68 г., решение № 337 от 22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/09 на ІV Г.О, решение от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1273/2009 г. на ІІІ Г.О. и др.”.
ВКС в настоящия си състав намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като посоченият въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а с приложението не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационен контрол. В същият въпрос не са посочени обстоятелствата по отношение, на които касаторът твърди, че преценката на въззивният съд е направена в противоречие с тълкувателната практика. Въпросът не произтича от конкретен извод на СГС. Въпрос, който не произтича от конкретен извод на въззивния съд не притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационен контрол. Съгласно разрешенията, приети в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на О. на ВКС правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не се определя служебно в производството по чл. 288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В цитираното ТР на О. е прието, че непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В конкретния случай липсата на формирано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно посочените разрешения в ТР на О. на ВКС има за правна последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Необходимо е да се отбележи, че в изложението не са мотивирани допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол, чрез очертаване на противоречие между разрешения на въззивния съд и тълкувателни мотиви в практиката, на която се позовава страната – ППВС № 4/23.12.1968 г., както и касационните решения по гр. дело № 1273/2009 г. на състав на ІІІ г.о. и по гр. дело № 1381/2009 г. на състав на ІV г.о. Тези актове са изброени, без аргументиране на твърдението за противоречие между разрешенията на въззивния съд и тълкувателните мотиви в тях. Последните не са съпоставяни по разглежданите в тях въпроси с въпросите, обсъдени в решението на СГС. В решението на въззивната инстанция понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е разгледано в съответствие с разрешенията в ППВС № 4/23.12.1968 г., на което съдът се е позовал, разграничени са неимуществените вреди, които подлежат на репариране, като доказани и неимуществените вреди, за които липсват доказателства да са в пряка причинна връзка с обвинението, преценени са конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики, довели до преживени негативни емоционални страдания. С приетите разрешения СГС не се отклонил от разрешенията в тълкувателната практика, на която се позовава касатора. Жалбоподателят не е поставил въпроси по обоснованите от въззивния съд изводи. Въпреки, че е поддържал, че са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 2 ГПК не е въвел правни въпроси, произтичащи от разрешения на въззивния съд, по които да е обосновал противоречие със задължителна или казуална практика, както и не е мотивирал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на практика, която е формирана при противоречие със закона, съответно практика, която не е актуална, предвид промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване наличието на непълна, неясна или противоречива уредба на конкретни норми.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7919 от 31.10.2016 г. по гр. дело № 6358/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV – В въззивен състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: